Галерия

1

През 1988 Клифърд Стол (Clifford Stoll), астроном по образование и компютърен специалист по призвание, пише за Washington Post статия, в която предрича важността на интернет и начинът по който световната мрежа ще промени живота на всички ни. В статията той използва изрази, които не са навлезли в тогавашния всекидневен език, като "компютърен вирус" и обикновена "бавна" поща (snail mail - букв. със скорост на охлюв), за разлика от навлизащата електронна поща, при която писмата се получават почти мигновено. Стол предрича, че в световната мрежа хората ще общуват, ще разменят информация... и готварски рецепти, дори ще се влюбват. Но заедно с това, компютърните вируси са заплаха, която може да развали доверието "между съседи".

            Няколко години по-късно, през 1995, Клифърд Стол уверено ще напише, че "нито една онлайн база данни няма да замени вашия вестник". Днес, 25 години след първото изказване и 18 години след второто, виждаме, че той се е оказал лош пророк. Компютърните вируси, въпреки размерите си на разпространение и щетите, които нанасят не са успели да разрушат доверието и общуването между хората в интернет, а онлайн изданията са на път да заменят вестниците. По отношение на медиите, Клифърд Стол изразява разпространени по онова време мнения и нагласи, които доведоха до закъснялата промяна във вестникарския бизнес в Щатите и болезнените последици от това за традиционните медии.

            Знаем, обаче, че в обществото, подобно на природата, не може да съществува празно пространство. Появата на новите технологии доведе една нова вълна от медии, които съществуват в интернет и именно чрез мрежата успяват да придобият известност и да спечелят многобройни читатели. Много от най-популярните новинарски сайтове в Щатите са продължение на хартиените издания. Друга част са собственост на големите телевизионни компании. В голямата си част онлайн  медиите са продължение на традиционните медии. Има и един нов вид медии, които са започнали своето съществуване в мрежата. Нека надникнем в света както на големите и световно известни американски онлайн медии, така и в "кухнята" на тези, за които можем да кажем, че са извън "мейнстрийм"-а. Последните не са от медиите, които редовия читател извън САЩ би посочил на прима виста.

            The Huffington Post

            The Huffington Post , познат още като Huff Post или HuffPo,  е емблематичен. Медията е създадена от Ариана Хуфингтън (Arianna Huffington), Кенет Лерър (Kenneth Lerer), Андрю Брейтбарт (Andrew Breitbart) и Джона Перети (Jonah Peretti) със седалище Ню Йорк. Първоначално представлява агрегатор на новини в който успешно се вплитат елементи на блог и авторско съдържание, което покрива широка гама от теми като политика, бизнес, забавление, околна среда, технологии, общество, култура, здраве, местни новини и други. Медията е пусната на 9 май 2005 и представлява алтернативно място за публикуване на коментари с либерални възгледи. На 7 февруари 2011 гигантът AOL придобива онлайн изданието за 315 милиона долара, като Ариана Хъфингтън остава главен редактор на The Huffington Post Media Group. През 2012 The Huffington Post става първата комерсиална дигитална медия в историята, която получава престижната награда за журналистика Пулицър. През същата година медията е поставена на първо място от множество класации като eBizMBA Rank, Alexa Global Traffic Rank, U.S. Traffic Rank от компаниите Compete и Quantcast. С това тя става най-популярната американска медия на годината.

            За да не останете с впечатлението, че четири души правят сайт, който продават за 315 милиона - "нещо, което може да се случи само в Щатите" - ще спомена, че медията получава не малки суми от инвеститори в периода, в който се ръководи от своите основатели. Още след първата година от своето съществуване, през 2006, The Huffington Post обявява, че получава инвестиция от 5 милиона долара от SoftBank Capital. Сам по себе си този факт е впечатляващ, тъй като говорим за медия, която съществува едва от година време, в изключително конкурентна среда и авторитетни медии с традиции. Тази инвестиция позволява да се наеме още персонал, сайтът да се обновява 24 часа, да  наемат журналисти, които да отразяват от мястото на събитията и да се включи мултимедия и видео в съдържанието на сайта. През същата година Greycroft Partners също инвестират в онлайн изданието.

            Онлайн видео-блогингът става основно съдържание, което медията се опитва да наложи. През ноември 2008 The Huffington Post успява да спечели доверието на инвеститорите и получава нови 15 милиона долара, което води до ново увеличаване на броя на журналистите и повече локални новини от територията на всички щати. Придобиването на изданието от AOL го превръща в медийна група, под чиято шапка влизат емблематични издания притежание на AOL: Engadget, TechChrunch, Moviefone.

            The Wire

            Не по-малко любопитна е историята на бившия The Аtlantic Wire, който от ноември 2013 се нарича The Wire. За разлика от HuffPo, историята на Аtlantic започва през далечната 1857 с издаването на списанието The Atlantic Monthly в Бостън. Изданието бързо си спечелва популярност в цялата страна, която отстоява в продължение на повече от 150 години. През 2005 седалището на компанията е преместено от Бостън във Вашингтон, където се присъединява към подразделенията си за реклама и разпространение. Това успява да спести на компанията 200-300 хиляди долара, които тя да вложи в други начинания.

            The Wire (The Аtlantic Wire) е сайт-близнак на TheAtlantic.com. Сайтът агрегира новини и мнения от печатни издания, телевизия и радио предавания. Пуснат е онлайн през 2009 с намерение да покрие новини от целия медиен спектър и събере позиции по всеки значим в обществото дебат. В последствие бива разширен да обхване авторски новини и репортажи, които да покрият теми от политика, журналистика и забавление. Популярна е рубриката "Какво чета" и подбрани материали от The New York Times. Класацията "Атлантик 50" също става много популярна. В нея редакторите събират петдесетте най-популярни мнения от медиите.

            Най-новият сайт под шапката на Atlantic Media Company е TheAtlanticCities.com, който е пуснат през 2011.

            Politico

            Politico е сайтът на организация на американските политически журналисти със седалище в Арлингтън Каунти. Освен онлайн, организацията предоставя информация чрез телевизия, радио и вестник. Основните теми са свързани с Американския конгрес, лобирането, медиите и президентството.

            През 2007 двама журналисти - Джон Ф. Харис (John F. Harris)  и Джим ВандеХей (Jim VandeHei) напускат The Washington Post и стават съответно главен и изпълнителен редактор на Politico. Фредерик Дж. Раян-Джуниър (Frederick J. Ryan Jr.), бивш асистент на президентът Роналд Рейгън заема длъжността изпълнителен директор.

            Politico си партнират с няколко сайта, от които вземат новини, аудио и видео репортажи. През 2008 The New York Times пише, че ще разшири дейността си след президентските избори през 2008. Ще добавят репортери, редактори, уеб инженери и други служители.

            В профил на организацията във Vanity Fair от 2009 се  казва, че Politico има редакционен екип от 75 души и общ брой персонал от 100. Данни от лятото на 2009 показват, че уеб трафикът на сайта е около 6,7 милиона уникални посетители на месец. Това е по-малко от единайсетте  милиона посещения, които са имали по време на връхната точка на кампанията за президентски избори, но повечето политически новининарски сайтове имат по-нисък трафик извън изборните години.

            The Seattle Post-Intelligencer

            The Seattle Post-Intelligencer, познат още като the Seattle P-I, the Post-Intelligencer или само като P-I, е един от първите вестници, които минават изцяло онлайн. Вестникът е основан през 1863 като седмичното издание  Seattle Gazette.

            През 2009  Hearst Corporation, която притежава изданието обявява, че от 2000-та година насам всяка година губи пари от изданието и го обявява за продажба. Хартиеното издание ще бъде пуснато на пазара в продължение на 60 дни, а ако не може да бъде намерен купувач в рамките на това време, вестникът или ще се превърне в изцяло интернет издание, с драстично намален персонал, или ще се затвори окончателно. Новината за предстоящата продажба на вестника е първоначално разгласена от местната станция KING-TV в нощта преди официалното обявяване и идва като неприятна изненада за служителите на PI. Анализаторите не очакват че може да се намери купувач, поради намаляващия обем на печатните издания в САЩ и наличието на други вестници на пазара, които не са намерили купувач. Пет дни преди крайния срок, PI съобщава, че  Hearst Corporation са отправили предложение на няколко репортери за работа в онлайн издание на PI.

            На 16 март 2009 вестникът обявява, че на следващия ден изданието ще бъде последното на хартия. Издателят на вестника Роджър Оглесби (Roger Oglesby) обявява, че PI ще само онлайн. Абонираните за вестника читатели са прехвърлени към другия сиатълски всекидневник Seattle Times. По данни от 2010 PI има 2,8 милиона уникални посетители месечно и 208 000 посетители на ден.

            Consortium for Independent Journalism (CIJ)

            Consortiumnews.com е сайтът на неправителствената организация  Consortium for Independent Journalism,чиято цел е да предоставя независими новини и новинарски услуги. Основател на CIJ е разследващият журналист Робърт Пери (Robert Parry), който поставя началото през 1995, а като неправителствена организация с идеална цел съществува от 1999. Пери споделя, че е загубил своята вяра в свободата на словото в популярните и големи медии, покрай работата му за скандала Иран-Контра. Той е на мнение, че много от журналистите просто искат да си запазят работата и да не си навличат неприятности.

            До 2004 Пери работи и към Bloomberg News, за да може да се издържа. Понастоящем Consortiumnews.com приема дарения, за може да съществува. Consortiumnews.com е споменаван няколко пъти в Top 25 на най-цензурираните истории на годината, класация, която се прави от Project Censored.

            Агрегаторите на новини

            Факт е, че едни от най-популярните новинарски сайтове в щатите са агрегаторите на новини от портален тип, каквито са Yahoo News, Google News, MSN. Yahoo Newsдори заема първо място в декемврийската класация на eBizMBA Rank за новинарски сайт. Първото място му отреждат 110 милиона посещения от отделни потребители месечно. Yahoo News събира и предоставя новини във всички най-популярни сфери на съвременния обществения живот и събира новини от всички най-големи американски  медии и световни новинарски агенции.

            Телевизионните сайтове

            В класациата на eBizMBA виждаме, че сред най-популярните новинарски сайтове са тези на големите американски телевизии. Докато прехода офлайн-онлайн при печатните издания е болезнен, продължителен и свързан с преосмислянето на много традиции и нагласи, като че ли телевизиите не страдат от подобни проблеми. Интернет и онлайн телевизията означава за тях само смяна на преносната среда, а не конкуренция между концептуално различни по манталитет медии. Разбира се, нагласяне към изискванията на дигиталните новини има, но дали видеото ще се гледа през мрежата на кабелен оператор, интернет доставчик или на сайта на компанията, това не променя естеството на неговото създаване. Напротив, виждаме, че мултимедията навлиза с пълна сила.

            Този модел на предлагане на новини привлича 70 милиона посетители месечно на сайта на CNN, където читателят може да намери доста сполучлива хомогенна смес от видео новини и текст. На сайта на FoxNews, 50-те милиона месечни посетители могат да слушат и радио, освен новините и видеото към тях.