След протест се прибирам вкъщи с много горчивина в сърцето. На улицата има много деструктивна енергия. Разрушителните сили взимат връх. Агресията е начин да докажеш себе си. Питам се защо. Някъде назад в семействата на тези млади момчета и момичета нещо не се е получило. Някой ги е наранил дълбоко и след това нито училището, нито обществото са успели да излекуват тази рана. Не им симпатизирам, но не ги и мразя. За мене те са като неизлечимо болни деца, за които няма лек.