Рушат мавзолея на Георги Димитров за толкова дни, за колкото го построяват

14 Май 2014 / 07:05:53 GRReporter

4540 прочитания

Полина Спартянова
Когато през 1949 умира Георги Димитров, още известен като „Героя от Лайпциг” и „Вожд и учител на българския народ”, Министерският съвет на Народна република България взима решение тялото му да бъде балсамирано в Москва и поставено в мавзолей в центъра на София за „вечни поклонения”. Изграждането му започва веднага след смъртта на Вожда и е построен за рекордния срок от шест дни и завършено до момента, когато тялото му е докарано от СССР до София. В източния блок има само три такива мавзолея - след Москва и Пекин София става третата социалистическа столица, която може да се похвали с такава забележителност. Построяването му трябва да утвърди идеята в комунистическите режими по това време за култ към личността. Комунистическото ръководство организира за погребението на Димитров мащабна церемония и то се нарежда сред най-големите в новата българска история.

Първоначално фасадата на мавзолея е облицована с русенски камък, а по-късно облицовката й е подменена с нови плочи от врачански камък. Гробницата е изпъквала на фона на градината пред Народния театър в София и се е намирала лице в лице с бившия княжески дворец, където се е намирал кабинетът на последния български цар и на Георги Димитров преди смъртта му. Срещу входа на мавзолея е бил вграден скулптурен бюст на Вожда, заобиколен от бюстовете на други видни български комунисти – Димитър Благоев, Георги Кирков и Васил Коларов. Последният е погребан във втората ниша за погребване на бъдещите партийни лидери, която е добавена към основната сграда няколко месеца след погребението на Димитров. През 1974-1975 е извършена основна реконструкция на мавзолея и са добавени и мозайки на Дечко Узунов в помещенията.

   Подобно на мавзолея на Ленин в Москва българският е бил оборудван с високотехнологична климатична инсталация, която да поддържа ниска температура в помещението за поклонение. Под него се е намирала лаборатория, в която след края на часовете за посещение се е свалял саркофагът за обработка и поддръжка на тялото в него.
   Мавзолеят на Георги Димитров не само издига тоталитарния култ към неговата личност, но и служи за държавен церемониал на Народна република България от 1949 до 1989. По протокол при посещение на държавни делегации от чуждестранни страни на това място те са полагали венци, а по време на манифестациите и парадите на официалните празници в страната партийно-държавното ръководство е приветствало народа си от трибуната на сградата. В мавзолея на Георги Димитров е имало милиционерска охрана от първостепенно значение с постоянен почетен гвардейски караул, който се е сменял с подобен ритуал като този пред днешното Президентство.
През 1990 по молба на близките на Георги Димитров правителството на Андрей Луканов взима решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Още същия ден тялото на Вожда е извадено от мавзолея и след поклонение, на което се стичат множество хора, е препогребано в католическата част на Централните софийски гробища. В същото време са изкопани и преместени костите на Васил Коларов също в Централните софийски гробища.
   Центърът на комунистическия култ остава затворен за 9 години и през това време се водят множество дебати за бъдещето на сградата. В обществото надделява мнението, че мавзолеят трябва да бъде разрушен, за да не се превърне в символ на тоталитаризма и място за комунистически поклонения. Разрушаването му стартира на 21.08.1999 под командата на тогавашния вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройство Евгени Бакърджиев и продължава общо шест дни – толкова, за колкото е построен.