Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb
  • warning: array_reverse() expects parameter 1 to be array, null given in /var/www/html/grreporter/sites/all/modules/GRGalleria_extra/GRGalleria_extra.module on line 294.
  • warning: Invalid argument supplied for foreach() in /var/www/html/grreporter/sites/all/modules/GRGalleria_extra/GRGalleria_extra.module on line 296.
  • warning: Invalid argument supplied for foreach() in /var/www/html/grreporter/sites/all/modules/GRGalleria_extra/GRGalleria_extra.module on line 300.

Руснакът в гръцките сериали е всъщност българин

16 Февруари 2009 / 12:02:52  GRReporter
3046 прочитания

Крис Раданов е актьор с участия в гръцката телевизия и театър. Той е от Русе и е трябвало да работи по поддръжката на ядрения реактор в Козлудуй, но е станал бодигард, а после управител на мандра. Преди осем години идва в Атина и в началото работи в Goody's, но решава да реализира мечтата си и се получава. В момента той е един от най-търсените млади актьори в Гърция...

Интервю на Марина Николова

На какво мислиш, че се дължи невероятният успех на „Един от десет”?

В „Един от десет” играхме трима актьори – аз от България, Енкелед Фезолари от Албания и Давид Малтезе от Грузия. Постановката е без сценарий и е съшита от парчета истории... Един критик писа, че е като малки „шотчета живот”. Давид имаше една история как са му сменили името. Не можели да му запомнят името и го прекръстили на Алеко и всяка година носел сладки на празника на Алеко. „Бях свикнал, че съм Алеко”. Пет години е работел в тази фабрика, където са му казвали Алеко.

 Представлението се игра три сезона. Ние първоначално планирахме да го играем три месеца. Мисля, че се хареса, защото разказваме нашите истории, историите сме ние. В началото Вангелис Теодоропулос , който е собственик на театър „Неос Космос” ни даде таванското помещение с 50 места и малка сцена. Там е много е мрачно и публиката от самото влизане в залата усеща малко „дарк” атмосфера. Когато излизахме на сцената ние се представяхме с истинските си имена. Мисля, че хората ги привлече истинското.

За това представление репетирахме седем месеца и накрая отсяхме един час от материала, който бяхме събрали. Искахме действието да се развива бързо, за да не изморява. Може би това също е един от успехите. Накрая остава чувството, че искаш още, а е свършило.

Изградили сте постановката върху моменти от вашия собствен живот – какво общо открихте вие тримата?

Преди да направиме представлението, ние тримата не се познавахме. Събра ни Лаертис Василиу– режисьорът. Едно от условията му беше всички, които ще играем да сме от държави на бившия Източен блок. Понеже имаме едни и същи спомени. А аз в телевизията винаги играя руснак. Физиономията ми е такава. Та, всички бяхме живели едно много щастливо и безгрижно детство и изведнъж почти в една и съща възраст ни отсичат като с брадва – всичко се сменя, настъпва беднотия, виждаш близките си да заминават за чужбина. И спомените ни от времето на комунизма са подобни – че сме живели в една хубава лъжа. В представлението говорим за идентичността и противоречията вътре в нас. Гърция също вече се е порменила. Обикновените хора вече свикнаха с чужденците и ни приемат по-нормално.

Имаше един много силен момент в постановката, когато трима приятели минават границата и единия го убиват граничарите. Другите двама, които успяват да минат границата всеки месец пишат писмо на майка му все едно, че е той, и й изпращат пари.  Това се е случило с чичото на режисьора, който е албанец, Той е минал границата в началото на прехода – ‘89-‘90 година, когато е било по-размирно. И в продължение на десет години той и неговият приятел са изпращали писма „добре съм, работя, не се случва нищо интересно, надявам се да ти стигат парите.” Голяма трагедия – майката живее с идеята, че детето е живо.

От колко години си в Гърция и изобщо какво те заинтригува и дойде тук?

От осем години съм тук. В България завърших Техникум по ядрена енергетика. Но понеже се занимавах със спорт, станах бодигард. От бодигард станах управител на мандра. При същия шеф, при когото бях бодигард. И си казвах: така ще си върви живота – сутрин ще отварям мандрата, а вечер ще съм бодигард на шефа. Идеално. Ще ме намерят някъде в някоя...

Но аз вярвам в съдбата. На Великден катастрофирах - една сутрин както отивах да отворя мандрата и съм настъпил газта... гръмна предната гума на старата ми лада. Лежах в болницата и тогава на мандрата стана управител едно друго момче. Майка ми беше в Гърция от десет години и ми предложи да дойда и да поживея тук. Когато дойдох тук, се успокоих. От друга страна ми беше трудно с езика. Започнах работа в “Goody’s” без да разбирам нито дума. Знаех само „не, малиста” (да, разбира се). И без да се обяснявам много, каквото ми кажат... В един момент след като бях три години в Атина,  си казах, че така или иначе съм сменил държавата, реших да се пробвам и да си реализирам мечтата. Явих се на държавни изпити в Министерството на културата. Минах изпитите и се записах в театрална школа. Оттам нататък е въпрос на късмет и работа. Другото признание за мен е, че миналата година взех трета награда за мъжка роля на театралните награди в Гърция.

А в момента върху какво работиш?

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus