Галерия

2

1

От финалите на конкурса за млади изпълнители Euro Voice 2010, които се проведоха в гръцката столица на 23-ти и 24-ти септември измина повече от  месец. Шумът около музикалното събитие утихна,но спомените за него не съвсем. Конкурсът остави след себе си горчивия вкус на неприятни изненади „сервирани” в последния момент, в буквалния смисъл на думата. Хаос,бъркотия и липса на организация са думите, с които то може да бъде характеризирано. Euro Voice 2010 ще остане в историята като шоу, от което звезди на гръцката и световната музикална сцена се оттеглиха една по една. Кой след директно обръщение към публиката, кой без. Нека само припомним, че ден преди началото на конкурса гръцката мегазвезда Сакис Рувас оттегли участието си като водещ в конкурса. Партньорката му, не кой да е, а самата Памела Андерсън научи, че всъщност е дошла в Гърция за да стане капитан на потъващия кораб и да поеме воденето на шоуто на своите плещи... доста нелепо. На пресконференция ден преди началото на конкурса тя попита с усмивка пълна с очакване: „А къде е Сакис?”. Настъпи глупаво мълчание и закъснял отговор, че... „Сакис няма да участва”. Не беше ли редно красивата блондинка дошла чак от Америка да бъде информирана по-рано за настъпилата промяна? Явно, че не. Организаторите сметнаха това за излишен труд. За щастие Памела се оказа „разбран човек” и изигра ролята си на водеща до край. Без да си разваля настроението от „зашеметяващите” изненади, които валяха на сцената като дъжд.

Нещо, което не можеше да се каже за Анастейша. Певицата не си поплю и вместо с песен на уста, тя се появи пред публиката с бял лист в ръка, за да информира за някои „подробности”,останали в тайна за окото на зрителя... Кълба от дим в личното помещение повредиха гласа й и тя чисто и просто напусна шоуто. Какво щеше да стане ако и Енрике Иглесиас беше отказал да  пее на сцената на Euro Voice 2010? Корабът наистина щеше да потъне... 

На телевизионните зрители кулминационните точки на някои неприятни моменти  им бяха спестени благодарение на включването на реклами. Публиката в зала Атинон Арена обаче стана свидетел на истинската безпомощност и липса на организация от страна на домакините на шоуто. Защото ако телевизионните канали намериха спасение в рекламите, то в залата ситуацията беше далеч по-трудна за овладяване. Многобройните прекъсвания, особено по време на първата вечер нямаше с какво друго да бъдат заместени освен с рекламните клипове на изпълнителите. Но повтаряни до безкрайност те отегчиха всички и  столовете бързо се изпразниха. Из коридорите на Атинон Арена разправиите  за прескъпо платените билети взеха връх...   

Но това бяха сцените отвън. А какво се е случвало зад кулисите на шоуто? Неотдавна представителят на Норвегия, Бйорн Лислегаард се свърза с GRreporter за да разкаже за всичко това, което остана скрито за очите на зрителите и което ако не беше неговият глас, нямаше никога да стане известно. Бйорн имаше лошия късмет в началото на песента си да бъде прекъснат и свален от сцената на Euro Voice 2010, поради организационна грешка. Нещо, което би разстроило всеки един изпълнител. Но не и организаторите в Атина. По-късно той отново се появи, този път му беше даден шанса да изпее песента си до край... Ето какво разказа пред нас изпълнителят на „Up to the Hill”: 

„Пристигнахме на летището много развълнувани. Оказа се обаче, че за нас не е поръчан шофьор, който да ни закара на мястото. Това беше първото ни разочарование. Следващото нямаше да закъснее много. Пристигнахме в Арена Атинон, но никой дори не ни и поздрави. Мястото беше пълно с хора, които работеха за конкурса, но никой не знаеше кои сме ние. Трябваше да питаме какво да правим и кога да го правим. Нещата се движеха с тричасово закъснение. Примери на такива инциденти имаше много.

Закъснения в програмата бяха всекидневни. Най-голямото беше 12 часа. Обяснението за него беше, че шоуто е ново. Истинската причина беше, че  хората не бяха професионалисти. Лидерът на организацията беше 20-годишно момиче от Украйна. Останалите от персонала бяха също украинци и гърци на по 20 години, без опит. Като цяло мероприятието нямаше никаква система. Никой не беше информиран за закъсненията. Когато имаше такива не ни предлагаха  нито нещо за ядене, нито нещо за пиене. Организаторите пушеха вътре постоянно. 

Питах се защо украинците водеха този конкурс. Защото са добри в това, което правят ли? Не. Защото идеята беше тяхна?...Директорът не беше грък. Беше украинец, който не изглеждаше добре. Беше анонимен. Лично аз не смятам, че тези хора искаха доброто на музиката.   

А сега и следващата мистерия и скандал. Гласуването. Още от първия ден всеки, който беше ангажиран с конкурса знаеше кой ще е победителят. Това трябваше да бъде транспарентен начин на гласуване. Но как можеше някой да надмине с 500% номер 2? Освен това последния ден организаторите трябваше да добавят виртуални гласове за всеки, тъй като гласуването изглеждаше много зле в цифри и на интернет портала. Всъщност на портала имаше толкова малко гласове, че ден преди края на конкурса номер 2 беше събрал едва няколкостотин гласа. 

След последното изпълнение всички се срещнахме в чакалнята. Един от организаторите каза: „Благодаря ви за това, че бяхте тук, довиждане”. След това бяхме оставени да се оправяме абсолютно сами. Кои бяхме ние за тях? Имахме и само две малки репетиции. За телевизионно шоу като това,имаше нужда поне от 1 седмица интензивни репетиции. 

Дискриминацията. Не всички бяха третирани като нас. Към някои се отнасяха  малко по-добре, а към други като към истински артисти. Нека разделим участниците на 3  групи: 

В 1-ва група бяха най-„стойностните” държави. Кипър, Гърция, Украйна, Русия и някои други. Когато имаше закъснения, те никога не чакаха. На тези държави разходите по престоя им бяха покрити и организаторите се грижиха за тях. 

Участниците от 2-ра група се ползваха с някои преимущества, в сравнение с изпълнителите от 3-та. Бяха им платени хотела или пътните, а в някои случаи и двете. Всеки ден ги караха до и от зала Атинон Арена. 

Аз спадам към участниците от 3-та група. В нея всички бяхме изцяло на наши разноски. За нас никой за нищо не се погрижи и изобщо не бяха похарчени  пари. Нито веднъж не ни предложиха транспорт или бутилка вода. Почувствах дори, че те нямат нужда от мен там... Изпълнителката от Хърватска отказваше да плати за пътя и престоя си сама. Попита защо трябва да го прави. До края  така и не получи отговор. За сметка на това името й беше изтрито от списъка с участници. На участници от други държави,които зададоха същия въпрос им платиха и хотела и пътя... 

За жалост музиката не победи. Победи Кипър.”