Под окупация се намираше сградата на националната телевизия и радио в Атина до 16 часа следобед. Група служители на държавната медия, които работят на срочен договор блокираха всички изходи на сградата още в 7,30 сутринта. Причината за бойкота е, че днес срочните им трудови договори изтичат, от утре тези хора остава без работа. Общият брой на тези служители е около 700 души, в които се включват технически специалисти, организатори и журналисти.
„Заетите на срочен договор нямат право да се включат към бюрата на труда, както и да получат обезщетение при приключване на трудовия договор. Ние сме трудещи се с месечна заплата между 700 до 1000 евро без право на годишна отпуска, заплащане за извънреден труд или вноски за пенсионно осигуряване,” гласеше част от петицията на протестиращите.
Назначеният по този тип договори са по стар закон, който целял намаляване на безработицата за сметка на трудовите права на служителите. По онова време явно синдикатите от Съюза на гръцките държавни служители (АДЕДИ) и Общата конфедерация на гръцките работници (ГСЕЕ), които днес се опитват да защитят телевизионните и радио работници, не са се възпротивили със същата жар срещу странния закон. Иначе какво друго обяснение може да се намери за очевидното погазване на елементарните права на труд в този случай. Съпричастни на протеста се оказаха и постоянните служители на националните радио и телевизия, които не се възпротивиха на забраната за влизане и излизане от сградата и се присъединиха към живата барикада около главната сграда.
Правителството на Георгиос Папандреу отмени стария нормативен акт и прекрати законното назначаване на лица в частния и държавния сектор без право на осигуровка и годишна отпуска. От друга страна вече не е тайна за никого, че националната телевизия ЕРТ е поддържала години наред безбожно раздут бюджет, като стотици хиляди евро на месец са заминавали за създаването на не до там популярни предавания. След като новата власт започна чистка на прескъпи продукции и журналисти, които искат баснословни хонорари, дойде реда и на малките риби – служителите със срочен договор.
Не може да не отбележим, че това е един начин за съкращаване на персонала и разходите на едно предприятие, който поне е напълно законен. В нито един от тези договори не е вписано, че след изтичането на срока на трудово-правните взаимоотношения, работодателят е длъжен да назначи служителя отново. След националните медии подобна съдба очаква и служещите на срочни договори без права в други държавни предприятия като Националната електрическа компания, държавните болници, общинските фирми. Независимо, че на този етап е приключено с узаконеното беззаконие, в което хора могат да работят без право на осигуровка и трудов стаж, най-големият проблем остава безработицата.