Галерия

1

    Четвъртият тип – човекът, който дава щедро. Астрологически  се отнася към Слънцето и Марс в знаци Рак и Козирог. А също и за аспектите на Сатурн и Луната към двете планети.

    Тези хора умеят да дават щедро на другия. На пръв поглед това звучи абсурдно, особено за тези два знака. Навсякъде из популярната астрология се описват като знаци на скъперника. Така е. Но както винаги това е само на повърхността. Щедростта им е към онези, които те са „закачили” за себе си в живота. Когато такъв човек ви допусне до себе си, той ще е безкрайно щедър за всичко онова, за което вие не му предоставяте възможност. Ако вие му купите телевизор, той на свой ред няма да ви купи такъв. Дори и да имате нужда. Той просто ще ви каже – „Щом купи на мен телевизор, значи можеш да купиш и за себе си. Ти не би го приел като акт на щедрост от моя страна”.
    Хората с посочените позиции могат да ви игнорират точно в момента, в който вие им дадете възможност за нещо, което те искат в живота. Звучи абсурдно наистина, но зад това стои много фина логика – как да бъдеш щедър за нещо с човек, който стои в основата на това ти да можеш да бъдеш щедър?! Не е безсмислица последното, прочетете го няколко пъти. Не можеш да бъдеш щедър към по-богатия от теб. Не можеш да бъдеш щедър към другия, който ти е дал възможност да проявиш щедрост. Щедростта е щедрост, само когато е насочена към онези, които биха могли да я възприемат като такава.
В любовта при тях е валидно правилото – „Първо гониш ти, после гоня аз. Докато ми даваш любов, аз ще те лиша. Ще ти я дам, когато ти лишиш мен.”

    Петият тип – човекът поемащ пълна отговорност да ви даде всичко, от което се нуждаете. Отнася се за Слънцето и Марс в знаци Лъв и Водолей. Както и за аспектите на Слънцето към Марс и аспектите на Уран към двете планети.

    Този тип хора носят вътре в себе си готовност да поемат пълна отговорност за вас и живота ви. В момента, в който сте приети, се задейства този механизъм да се заемат с грижата за вас и за вашите нужди. Това звучи невероятно, нали?! Но да не избързваме с излишния възторг. Проблемът е, че след като са поели пълната отговорност, те няма да ви попитат от какво имате нужда, а ще решат това сами. Въпреки че със сигурност ще се постараят наистина нищо да не ви липсва.
    Този тип хора обаче не носят естествената способност просто да дават на другия онова, което имат. Те няма да ви дадат да се храните от тяхната чиния. Ще ви купят отделна чиния, ще ви донесат продукти, за да си направите храната. И не очаквайте да бъдат с вас просто ей така. Това че се чувстват отговорни да имате всичко, от което се нуждаете, съвсем не означава присъствие около вас без повод. Това е човекът, който ако разбере че боледувате ще ви изпрати лекар, не е задължително да дойде лично при вас. Това е неговият начин да дава на другия – да бъде практичен в живота.
    В любовта важи същото – този тип хора ще ви обгрижват с пълната отговорност, че не трябва нищо да ви липсва. Освен те самите просто като присъствие. Следват принципа, че трябва да са около вас само, когато имате някаква реална нужда.

    Шестият тип – човекът реалист. Отнася се за Слънцето и Марс в знаци Дева и Риби. Както и за аспектите на Нептун към тези планети.

    Този тип хора бих могла да нарека най-практичните реалисти. Отново съм в противоречие с наложените схващания в популярната астрология особено за знак Риби и планетата Нептун. Почти чувам как се надига мощен хор, че Нептун е планетата на божествената любов, че знак Риби е знакът на саможертвата, че знак Дева е знакът на служенето и така нататък. Да, точно така.
    Нека да поясня обаче за какъв реализъм иде реч. Това са хората, които имат много чувствителен сензор по отношение на това кой какво заслужава и дали наистина го заслужава. С други думи кой е достоен да получи нещо от тях. Те може да са ви приели в интимното си пространство, но това съвсем не означава, че ще ви дават всичко, само защото го искате. Те изключително точно преценяват от какво имате нужда и ще ви дадат само него. В първата половина от живота си могат да направят много грешки по отношение на това да се научат как да дават на другия. Докато накрая стигнат до прозрението, че на другия е необходимо да се дава само онова, което заслужава – ни повече, ни по-малко. Като казвам „заслужава” имам предвид и двете страни – някой може да заслужава да му дадете парче хляб, а друг може да заслужава да не му дадете.
    И точно в това е смисълът на саможертвата и служенето – да го направиш за онези, които наистина заслужават и са достойни за това. За това се изисква наистина понякога да си проводник на по-висшата любов. При нея няма човешки мерки – това е добро, а това зло. Съществува само „правилно и достойно за саможертва”.