Наричат го „железния мъж” или „Великия Тимониери”. Други го оприличават на Мао, който ще поведе „бяло-червената раса” по Великия път на избраните. Става въпрос не за друг, а за абсолютния владетел на бяло-червения футбол Сократис Кокалис, който наскоро отбеляза 17 години на президентския пост. Позицията президент Кокалис поема на 15.04.1993 година, 2 години след като под негов пълен надзор мина и баскетболният отбор на Олимпиакос. Историята отброява почти две десетилетия, в които всичко минава през ръцете на „силния владетел” - човекът, който има изключителното право да разполага със съдбите на треньори и футболисти, но и не само...
Този път едва ли обаче може да се каже, че годишнината заварва президента в най-подходящата ситуация. Абсолютните футболни победи на бяло-червените ( 5 серийни в периода от 1996 до 2003 година и 7 серийни в периода от 2004 до 2009 година) принадлежат вече само на миналото. Тазгодишният футболен сезон не донесе нищо добро на отбора, а загубата му в първенството на Гърция и хаосът, който цари на игрището може да убеди всеки, че е дошъл краят на „бяло-червената” епоха. В истерични опити да докаже върховата позиция на отбора си Кокалис допусна не една грешка. Известен със сляпата си вяра в абсолютната сила на треньора той организира истинско ревю на треньори. През последната година футболните звезди на бяло-червените са почти на всеки 3 месеца с нов треньор – факт, който сам по себе си е феномен в историята на футбола и който свети с червена светлина, че нещо определено куца в отбора и в... управата. Липсата на каквото и да било търпение в борбата за постигане на върхови резултати от страна на Кокалис е станала почти пословична. В продължение на 17 години власт над бяло-червените той направи 25 смени на 21 треньори. Разбира се, някои от имената на миналите през треньорската скамейка наистина не оправдаха очакванията (Протасоф, Алефанту, Бадович). 17-та годишнина заварва Кокалис в поредното търсене на „точния” треньор за отбора си...
След като съдружникът Лаврентис Лаврентиадис отказа да покрие акциите на ПАЕ на стойност 10 милиона евро, се наложи в деня на годишнината от президентстването си Кокалис да поеме и тази задача като плати сам сумата. Така той стана притежател на 78,5% от акциите на Олимпиакос.
Но нека все пак не подценяваме фактите. 12-те спечелени първенства са наистина успех за отбора. Упсехът обаче се дължи до голяма степен на купените скъпо играчи от чужбина. С фланелата на отбора играят имена като Ривалдо, Каребе, Захович и Джовани (за купуването на които през 1999 година от Олимпиакос дават 25 милиона евро), Ковачевич, Белучи, Джоржевич, Галети и много други световни слави. За Григорис Георгатос (от Интер) бяло-червените заплатиха 8 милиона евро, с което направиха и най-скъпия трансфер на гръцки футболист в историята.
В построена по подобен начин история на отбор – легенда е наистина трудно да се приеме загубата. Трудно е не само за отбора и неговата управа, но и за самите фенове, на които години наред им е било внушавано, че са „най-добрите”, че са „първи”.
Снимка: SportDog
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
