Галерия

1

Полина Спартянова
Доцент д-р Тодор Попнеделев е заместник декан на Историческия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Има специализация по балканска история и от дълги години се занимава с българска историография. С него разговаряхме за предстоящата годишнина от смъртта на цар Самуил, която ще бъде отбелязана следващата година в България с подкрепата на гръцкото министерство на културата. На 6 октомври 2014 година ще се навършат 1000 години от смъртта на цар Самуил - покосен от инфаркт при вида на ослепените български войници след битката при село Ключ срещу византийския император Василий Втори.
Кой е цар Самуил и какво е неговото значение за българското историческо наследство?
Цар Самуил е много силна личност, която има много важно място в нашата история поради няколко причини. Той е владетел, който съумява да съхрани българската държавност в условията на един голям натиск от страна на Византия и в условията след криза в българската държава, когато аристокрацията проявява своите личностни амбиции, без да се интересува от единството на България. Цар Самуил остава в съзнанието на българите като човек, който поддържа българската народност независимо от всичко, което се е случвало около нея.
Според Вас кои са най- непопулярните факти около живота на цар Самуил?
Най-непопулярни вероятно са неговите емоции, тъй като те не са фиксирани от средновековните хронисти. Не знам до колко е популярно, но той е владетелят, който съумява в условията, когато е можело да се обяви за български цар да запази лоялността си към Крумовата династия. Цар Самуил проявява толерантност към династията, без да си присвоява короната, за да удържи на натиска на Византийската империя и да осигури вътрешната стабилност в българската държава. Той разкрива голяма сила на характера си като отказва да бъде приеман като водач и проявява държавническо чувство, с което успява да запази България.
Кога се заражда българо-византийската вражда между Василий II и цар Самуил и какво седи в нейната основа?
Този конфликт се заражда още със създаването на българската държава, когато са отнети земи от източната римска империя и следователно векове наред Византия иска да си върне старите територии. Във времето, когато Василий II идва на власт във Византия настъпва разцвет, благодарение на далновидната му политика и предприема много промени, които стабилизират империята. Така стъпка по стъпка започва да се стреми към възстановяване на византийската власт в редица изгубени територии и успява да се справи с постоянния дразнител на империята – арабите. За нас българите е важно, че въпреки този могъщ владетел, успяваме много дълго време да запазим независимостта си.
В каква посока се променят българо-византийските взаимоотношения след смъртта на цар Самуил и по време на византийското владичество?
След смъртта на цар Самуил Византия вече е успяла да превземе значителна част от българските земи и е било просто въпрос на време до кога отделните градоначалници са щели да удържат на натиска на империята. Василий II, погледнат от страната на ромеите е един мъдър държавник и затова предлага на българската аристокрация да запази своите постове и позиции, ако мине на негова служба. Тази политика започва да оказва влияние и отслабва българската държавност. В някои извори е писано за този умен държавник, че е оженил дъщерите на българите за синовете на ромеите и обратно, с идеята без сътресения и катаклизми да приобщи българското общество към системата на империята. Но най-видните промени по време на византийското владичество са в църквата – българската патриаршия е ликвидирана и до голяма степен духовната грижа над българите е поета от Охридската епископия, която минава под личното разпореждане на императора.
Според Вас защо и до ден днешен има стотици улици в Гърция, които се казват „Василий Българоубиец”, а не Василий II?
Съвременна Гърция има претенцията, донякъде основателна и донякъде не, да е основен наследник на Византийската империя. Безспорно е, когато се чувстваш наследник на някой, да почиташ неговото историческо минало. Ако Василий не беше такъв зъл пример за нас българите, бихме го оценили подобаващо като един много мъдър държавник. Прозвището „българоубиец” е след битката при Беласица и то идва не само след жестокото ослепяване на българските войници, но и от факта, че ликвидира един противник на империята, с когото тя не е съумявала да се справи векове наред. Самото прозвище „българоубиец” е неприятно за нас българите, но вероятно и гърците щяха да се чувстват по същия начин, ако ние кръщавахме улиците си не само на хан Крум, а на „Крум страшни”, защото той е бил страшен за ромеите.
В края на миналата година бившият министър на културата Вежди Рашидов и гръцкият заместник министър на културата Костас Дзаварас се договориха заедно да разработят програма за отбелязване на 1000 годишнината от смъртта на Цар Самуил през 2014. Според Вас това почитане на паметта на българския владетел ли ще е или културна кампания срещу Република Македония?
По мое мнение всеки е свободен да се чувства такъв какъвто иска да бъде – македонец, китаец, българин, но не бих допуснал да се подменя историческото минало. Кражбата на история обикновено се появява тогава, когато ти липсват корени или искаш по някакъв начин да се себеутвърдиш, но не можеш да го направиш чрез истината.
Според Вас ще се намери ли място през 2014 за нов прочит на полувековните военни сблъсъци между България или Византия?
Има нужда от нов прочит, тъй като фактите са налице. Миналото е много хубаво нещо, когато можеш да го проумееш, но за да го проумееш трябва да вникнеш в мисленето на тогавашните хора, а не само да ги съдиш от съвременна гледна точка. Ако успееш да се вживееш, както казват някои историци, тогава ще усетиш миналото и ще бъде необходим нов прочит.
Дискутирали ли сте с Ваши македонски колеги по темата за цар Самуил и неговата историческа принадлежност?
Не ми се е случвало, защото вероятно моите колеги от Македония са били професионалисти и трудно биха провели очи в очи такъв разговор. По друг начин седи въпросът за изявленията в  медиите и публичното пространство, когато някои хора говорят това, което се изисква от тях. Когато говорят в професионалните среди не си позволяват да говорят за неща, които противоречат на фактите.
По отношение на Македония какви претенции може да има България спрямо нейното културно и историческо наследство, особено сега покрай Скопие 2014?
Аз не съм политик, но като историк мога да кажа, че претенциите са нещо много опасно и когато някой се е занимавал по-дълго време с история не би следвало да има претенции към никой. Както споменах вече най-важно е какъв се усещаш и чувстваш, но никога не бих допуснал да се краде или преиначава минало. Ролята на държавата ни при възстановяването на едни прекъснати по една или друга причина отношения е да не допуска нюансиране на проблеми от миналото, които да създават проблеми в настоящето. Нека македонците да правят много и големи паметници на българските владетели в Скопие 2014 – това показва тяхната връзка с българското минало. Може само да им благодарим, че са почели българското минало.
Как ще се отбележи  годишнината от смъртта на цар Самуил в Историческия факултет?
Вероятно нашите студенти ще направят една конференция, съобразена с нивото им на подготвеност. Преподавателите медиевисти също ще организират кръгла маса или честване, свързано с доизясняването на неизвестните страни от живота на българския владетел. Но честно казано аз съм малко против тези помпозни чествания, защото науката се прави тихо и полека и чак тогава има полза от нея. Когато чрез науката се правят гръмки тиражирания, тя бързо отшумява и хората бързо я забравят.