Галерия

1

Неотдавнашна анкета на Социологическата агенция „Капа Research" във вестник „Вима“ показва, че доверието на младите хора в печатните издания, но и в телевизията, е особено ниско. Едва 22% за печата и 9% за телевизията.

Тези проценти са напълно противоположни с доверието, което имат младежите в интернет, където процентите достигат седем от десет.

Тези данни показват една основна промяна в съотношението на силите в областта на средствата за масова информация, която ще окаже решаващо влияние както върху политическите, така и върху обществените структури през следващите години.

Своеобразна страна в това поведение на младите хора е, че изобщо не е сигурно, че тази по-обща постоянна промяна засяга младежите в диахронен план, т. е. не е изобщо сигурно, че когато младите пораснат, ще променят навиците си.

Тъкмо обратното, от развитието на нещата до момента изглежда по-вероятно, че те не просто ще запазят същото поведение, но постепенно ще оказват все по-силно влияние върху поведението спрямо телевизията и печата на по-възрастните.

Наличието или липсата на доверие също оказва влияние не само върху днешното ползване на различни медии. Оказва влияние и върху бъдещото им ползване, тъй като достъпността и скоростта на интернет постоянно се увеличават. Оказва влияние и върху степента на обществено въздействие на медиите. На практика това означава, че с течение на времето и развитието на технологиите интернетът ще превръща увеличеното доверие в увеличено ползване и увеличено влияние.

Как обаче това явление ще повлияе върху политическите и обществени процеси?

Увеличеното доверие в интернет означава възход на един интерактивен и разнообразен източник на информация, където дори и най-големите „играчи“ имат малък индивидуален дял и се намират под непрекъснатия и динамичен „надзор“ от страна на потребителите. Също така означава функционирането на абсолютно неконтролируеми източници на информация, където главна роля изпълняват самите потребители (напр. Twitter и Facebook).

Означава също така възможност хора или организации, които представляват източници на информация, да влизат в директен контакт с общественото мнение, без господстващото до скоро посредничество на традиционните средства за масова информация.

Всичко това води до по-независими, по-фрагментирани, по-критични и по-резервирани общества, които ще трябва да потърсят съвсем нови начини за формиране на социални и политически мнозинства, които да бъдат и трайни. Традиционните начини и методологии (т. е. първата страница и преките включвания), ще бъдат все по-малко ефикасни.

Също така тези процеси имат съответни последствия е за самите традиционни медии. Медии, които трябва да осъзнаят, че възстановяването на тяхната благонадеждност не е лукс, а вече предпоставка за оцеляване. Като се има предвид конкуренцията на интернет, специално печатните издания могат да се конкурират само чрез качеството на съдържанието си. Без благонадеждност и доверие обаче качеството няма да донесе резултати. Същото важи и за телевизията. Във време, когато всеки се разхожда с камера в ръка, ключът е създаването на една реална картина, която е благонадеждна и полезна за потребителя, заливан ежедневно от информационните потоци.

Могат ли да постигнат това традиционните медии в Гърция? С днешния манталитет и схващания, допринесли значително за настоящото положение на страната, това е изключено. Αко се променят коренно, може да успеят. За момента обаче не изглежда да се случва нещо такова.