Галерия

1

В хода на продължаващите разкопки в Амфиполи археолозите разкриха напълно преддверието на гробницата. Стените на помещението са облицовани с бял мрамор от остров Тасос и в горната си част са украсени с йонийски архитрави, по чиито вълни са налични следи от червена и черна боя.

Фасадата на преддверието бе разкрита напълно след премахването на последните блокове, съставящи запечатващата стена. Според археолозите тя представлява една много оригинална композиция на гробната архитектура през последната четвърт на 4-ти век пр.Х.

Фасадата е украсена по същия начин като страничните стени – с бели фрески, които имитират мраморната украса на двора на гробницата. Максималното разстояние между пиластрите е 1,67 метра и типологията на вратата показва, че не са били налични панели, а става дума просто за входящ отвор.

Във вътрешността на преддверието, под мраморния йонийски архитрав е била открита вътрешна мраморна подпора по цялото протежение на страничните стени. На разстояние от 6 метра от входящия отвор е била открита горната част на мраморна стена, от лявата страна на която липсва една част. Зад стената се виждат още две помещения.

По стената са открити мраморен архитрав с корниз. Той е украсен с релефни розетки, които се намират на нивото на архитрава на страничните стени.

Археолозите смятат, че на конкретната стена е наличен втори входящ отвор, който води към вътрешността на гробницата. Количествата пръст, които се намират зад вратата се очаква да бъдат отстранени през следващите дни.

Колкото повече археолозите се приближават до вътрешността на гробницата, толкова расте интересът за това кой е погребан в нея. Според археолога от университета в Бристол Никълъс Сондърс, чиято академична и писателска кариера е неразривно свързана с живота и смъртта на Александър Велики, вероятността великият пълководец да е бил погребан в Амфиполи е нищожна.

В интервю за гръцкото издание „Етнос” той посочва: „Действително съществува много привлекателната вероятност гробницата да е била проектирана и построена за него,като се има предвид, че трупът му е трябвало да бъде пренесен в Древна Македония, след като птолемейците успели да го вземат при пренасянето му в Египет. Проблемът с това предположение е, че единственото място, където Александър е можел да бъде погребан е родовия царски гроб във Вергина. Не е възможно той да е бил погребан на което и да е друго място в Древна Македония, Амфиполи е била много по-второстепенен град в сравнение с нейната столица Егес (днес Вергина – б.а.). По същата причина не е възможно гробницата там да принадлежи на някой от членовете на царското семейство”, твърди Сондърс.

По думите му там е положен някой отдалечен член на династията или някой от генералите в армията на Александър. „По-вероятно ми се струва в гробницата да е положен някой от близките му сътрудници с висок военен ранг. Може би адмиралът Неарх, ръководил неговия флот?! Сигурен съм, че гръцките археолози могат да дадат по-обосновано мнение по този въпрос. Така или иначе, нещата, които за съвременните хора са много логични, са имали съвсем различна интерпретация преди две хиляди години. Следователно не е изключено в гробницата да се намира нещо, което не очакваме по никакъв начин”, допълва Сондърс.

Неговите предположения за покойника в гробницата в Амфиполи са три:

Неарх – Един от адмиралите на Александър Велики, чието семейство се установява в Амфиполи още, когато е бил дете. Поради тази причина той би могъл да бъде смятан като една от големите личности на града, което от своя страна би могло да му предостави една величествена гробница. Освен това Неарх не е бил член на царското семейство и съответно не е могъл да бъде погребан в столицата Егес.

Съпругата и/ или синът на Александър – Роксана и синът й Александър IV-ти – единственият законен наследник на Александър са били пленени от Касандър и убити в Амфиполи през 309 г. пр.Х. „Тъй като Роксана не е имала кръвна връзка с царското семейство не е било задължително да бъде погребана в столицата и вероятно е била погребана в региона на Амфиполи. Колкото до гроба на сина й, кой знае?! Може да се предположи, че вероятно е бил погребан заедно с майка. А може пък гробът му да се намира и в Егес/ Вергина”, казва Сондърс.

Сестрата на Александър, Клеопатра – Според професора предизвиква интерес фактът, че Касандър е убил и сестрата на Александър през 309 пр.Х., вероятно в Амфиполи. По думите му, въпреки че гробницата би могла да й принадлежи, все пак е по-вероятно тя да е била погребана в Егес като член на царското семейство.

Колкото до гроба на Александър Велики, според Сондърс той се намира в Египет. „Смятам, че неговите основи се намират на много голяма дълбочина под съвременния град Александрия на мястото, което описвам в книгата си. Но е много трудно да предположим, че от него са останали много неща. Колкото до костите на Александър, нещата стоят по различен начин. Те може да са били изгорени или да са били скрити на друго място в Египет – например в огромното гробище от птолемейския период, което се намира в Бахария (Долината на златните мумии). Моето любимо обяснение е, че мумифицираното му тяло е било разчупено на парчета, които след това са били продадени като амулети със свръхсила в Александрия. Въпреки че много от жителите на града впоследствие са приели християнството, те продължили да го тачат. Тази практика е била много популярна и мнението ми е, че тя е поставила началото на християнската традиция, според която костите на светците се смятат за свещени предмети. По този начин тялото на Александър  все пак би могло да бъде върнато на малки парчета на жителите на неговия град”.