Галерия

1

За мен възходът на Златна зора не е задължително възход на неонацизма. Това по-скоро е засилване на гласа на протеста на хората срещу събитията. На този етап смятам, че въпросът за идеологията на Златна зора е второстепенен.

Членовете на Златна зора също правят всичко възможно, за да скрият идеологията си, но тя е факт. До какво може да доведе?

Въпросът не е само в нападенията, които извършват членовете на Златна зора, които преследват нелегалните имигранти, чупят техните сергии и т.н. Опасното според мен е, че насилието срещу който и да е противник се легитимира в съзнанието на много голяма част от обществото. През последните дни видяхме как това обедини крайнолевите формации и последваха сблъсъци с крайнодесните. Опасявам се, че ще станем свидетели на малки „граждански войки”. Това явление може да бъде спряно само чрез политическото и икономическото стабилизиране на страната.

Смятате ли, че планът на полицията за залавяне на нелегалните имигранти дава решение на проблема?

Като начало трябва да кажа, че има резултат. Днес Атина е много по-различна от това, което беше в началото на лятото. Няма две мнения по въпроса, че трябва да е ясно кои са хората, които живеят в центъра на града.

В същото време обаче съществува една въпросителна за условията в центровете за задържане и какво се случва с имигрантите след това. До момента няма ясен отговор на този въпрос. Не се знае по какъв начин ще се установи кой от коя страна идва и какви процедури ще бъдат задвижени с цел да бъдат върнати обратно. Всичко това поражда опасения, че центровете за временно задържане може да се превърнат в центрове за дългосрочно задържане с непредвидими последствия. Но от друга страна не е възможно в тези условия на висока безработица всички тези хора да се разхождат по улиците безцелно и част от тях да са участници в по-леката, а други и в по-тежката престъпност. С това искам да кажа, че планът на полицията се справя с проблема, но не го решава напълно.

Вие следите отблизо процесите в ПАСОК. Смятате ли, че партията ще успее да си върне предишния отзвук сред обществото в качеството й на изразител на лявоцентристкото пространство?

Мисля, че това е много трудно. Не само заради лошите изборни резултати, а най-вече понеже няма отзвук сред младите хора. В момента ПАСОК изразява хора, които носят в себе си атмосферата на 70-те, 80-те и 90-те години.

Проблемът обаче не е само на ПАСОК, а на цялото лявоцентристко пространство от гледна точка на това, че не е ясно какво предлага то във време на тежка бюджетна дисциплина и на минимални шансове за прилагане на така наречената „лява политика”. Следващите години не позволяват в Гърция да бъде приложен подобен модел. Следователно цялото това пространство трябва да осмисли какво точно иска да изрази и да даде своето предложение в рамките на днешните условия. Опасявам се, че ако продължат със съществуващата идеологическа рамка ще изпаднат в безизходица. Старата теория, че преразпределяме богатството на страната в момента звучи само като шега. Просто защото богатство не съществува, а при наличието на един прогнил държавен сектор никой не е в състояние да прилага социална политика. Така че се налага да се проведат дискусии и да се вземат решения, които не е изключено да са в контраст с идеологическата рамка на левицата. Тя трябва да реши какво ще е нейното предложение за модела на развитие на Гърция, след като нещата се нормализират. В момента липсва всякаква визия за това.

Напоследък виждаме да се провеждат доста протести, но участието в тях може да бъде определено като слабо. На какво се дължи това?

Според мен причините са три. Едната е, че както сочат всички социологически изследвания и въпреки кризата гражданите са убедени в желанието си Гърция да остане в еврозоната. Постепенно става ясно, че тези тежки преговори се провеждат с тази цел. Мисля, че преди това за повечето хора означаваше просто орязване на доходите. Те не смятаха, че страната е заплашена от каквото и да е. Сега вече повечето хора разбират, че страната се намира на ръба на пропастта.

Второто е усещането, че протестите нямат резултат. Предишните икономически мерки бяха приети през 2010 и 2011, същото се очаква да се случи и с новите.

Третата причина е, че по време на някои от протестите сблъсъците бяха толкова ожесточени, че много хора, които биха искали да протестират не искат да бъдат свързани с подобни действия.

Мисля, че движението на протестиращите на практика вече не съществува на ниво улични протести. За съжаление то се пренесе на друго ниво. Много от хората са се отказали да полагат всякакви усилия, нямат стимул за работа и креативност и смятам, че това е по-опасно от това да се проведат няколко бурни демонстрации.

Каква е ролята на медиите в тази обстановка?

Тяхното влияние е много силно. Аз съм отрицателно настроен към тяхната позиция от началото на кризата досега. Съвсем ясно е, че тяхната политика и позиция се определят от ролята, която очакват да изиграят на „следващия ден”, както и как ще успеят да оцелеят. Изключително лесно е да се обявиш в подкрепа на отрицанието и протеста и да се самообявиш за знаменосец – отговорник по комуникациите на това движение.