Галерия

1

Но ролята на медиите не е тази. Те трябва да бъдат обективни и за съжаление в тази категория попадат много малко гръцки медии и със сигурност големите не са сред тях.

Един друг проблем, който съществува е, че сред журналистите се е прокарало погрешното мнение, че те трябва да бъдат и коментатори. Т.е. да прокарват личната си политическа позиция. Случаите на обективна и балансирано представена информация са по-скоро изключение  гръцките медии. Бих казал, че често предпочитаме да четем статии в чуждестранни медии, отколкото в гръцките.

Същевременно те не спазват стандартите за балансирано съдържание на собствени и европейски продукции в програмите си, независимо дали става дума за информационната или забавната им част. Така уронват сами крайния продукт.

Миналата седмица полицията залови един младеж, само защото бе качил сатиричен профил в социалната мрежа Фейсбук. Съществува ли свобода на словото в Гърция?

Бих казал, че не съществува на всички нива. Тя важи за голям брой неща, но явно някои теми са забранени. В страната продължава да е в сила този анахронистичен закон, какъвто едва ли съществува в някоя друга европейска страна. Въпреки че повечето от партиите се обявиха срещу ареста на младежа, никоя от тях не внесе предложение за анулиране на закона. Така след няколко месеца може да се появи нов случай и да последва нов арест, защото полицията и прокуратурата са задължени да спазват закона. Според мен всичко е въпрос на политическа воля. Много от партиите не са готови да се противопоставят на гласовете на нетолерантността. В същото време съществуват много хора, които са вярващи, но са против нетолерантността. Не споделям мнението, че хората, които не вярват в бог нямат право да изразяват мнение. В противен случай няма да имаме право да се наричаме европейска държава, а Иран. В конкретния случай обаче една от партиитетрябва да придобие необходимия кураж и да предложи анулирането на закона. Тогава ще бъде наистина интересно да видим кои и доколко са готови да се сбогуват с част от привържениците си.

Всички партии се боят да не ги сполети съдбата на правителството на Костас Симитис в началото на 2000 година с организираните от Църквата протести срещу решението религията да не се в личните карти. Според много коментатори конкретното правителство падна именно в резултат на сблъсъка му с Църквата.

Вие сте режисьор и продуцент. Какво е мнението ви за филма, който разбуди страстите в мюсюлманските страни и как коментирате този изблик на насилие?

Гледах малко повече от половината от качения в Youtube откъс на филма, но не последователно, защото действително е ужасен. Не само от гледна точка на пропагандата, която прави, а и като качество на видеоматериала. Това нещо не може да бъде определено като филм, просто е смешно.

Основният въпрос е в това, че създателите му са имали за цел да предизвикат суматоха и това е съвсем ясно. Не съм в състояние да знам кой и защо е искал да причини всичко това.

Филмът и неговият отзвук е бил нищожен. Доколкото научих той е бил прожектиран през лятото в една малка кинозала в Лос Анджелес. Зрителите са били най-много 200 – 300 души. Големият шум се разрази, след като една египетска телевизия посвети цели часове на анализа на този филм. Те бяха поканили за коментар мюсюлмански свещеници - представители екстремисткия ислям в Египет, които електризираха толкова много хората, че те започнаха да излизат по улиците и да демонстрират по насилствен начин.

Несъмнено съществува сблъсък между крайния ислям и Запада. Джихадът, бунтовете в Ирак и Афганистан и в отделни случаи Арабската пролет са свързани с този конфликт. Въпросът е как може да се помогне на умерения ислям да не се поддаде на екстремистите. Наблюдавам събитията в Тунис след провеждането на първите демократични избори. В правителството, което се сформира участват и умерени и по-крайни партии. Много често чета призиви и на самия президент, който призовава за подкрепа от Запда, понеже опасността тези страни да попаднат в мрежите на екстремизма е много голяма.

Това е много голяма дискусия. Със сигурност е необходимо да се повиши образователното ниво и да се подобрят условията на живот на хората там. Моделът на развитие, който ще изберат също не може да бъде копие на западния, понеже там социалните и културните условия са съвсем различни. Необходимо е нещата да бъдат променени постепенно, иначе заплахата от появата на екстремизъм е много голяма.

Но след арестуването на единия от продуцентите протестите някак стихнаха. Филмът бе забранен в някои страни и в даден момент случаят ще бъде забравен, без това да означава, че по-късно няма да се случи нещо подобно.

Когато обаче една такава несериозна история стига дотам, че да заплаши световния мир разбираме колко безсилни са понякога политическите управления на държавите. В продължение на няколко години американският президент Барак Обама се опитва да установи добри отношения с умерените правителства в мюсюлмански страни и ето, че едно лято някакви странни типове правят един нискокачествен филм и анулират цялата външна политика на САЩ. Звучи налудничаво, но в действителност се случи точно това.