Галерия

1

В същото време на политическия хоризонт се появява един нов политик – Константинос Мицотакис, който също се опитва да се свърже с Левицата. „За да бъда точен трябва да кажа, че по онова време Мицотакис беше перфектен. Беше се срещнал с ръководството на Комунистическата партия, която се намираше в чужбина, а по време на Гражданската война ролята му в Крит бе позитивна. Затова и съществуваше една приятелска атмосфера между нас”.

Леонидас Киркос разбира, че с Андреас Папандреу се намират в същото политическо пространство и прави опити да го убеди, че е необходимо да установят една постоянна и стабилна връка помежду си. Скоро обаче разбира, че отношенията им са повече формални, отколкото съществени. „Не мога да кажа, че му влияехме по някакъв начин. Той правеше плановете си, без да ни включва в тях. Беше ясно, че подкрепата ни му беше необходима, но държеше да сме под неговия контрол”.

Леонидас Киркос е единственият от левите, който усеща опасността от налагането на военна диктатура през 1967 и за тази цел пише, че е необходимо да се създаде широк фронт срещу хунтата. В интервюто той твърди, че Москва не е имала идея какво се готви в Гърция. В антипод Андреас Папандреу е получавал информация от американското посолство в Атина, затова и се е укривал, без обаче да направи нищо, за да се предотврати налагането на диктатурата.

Един от първите заловени вечерта на 21 април 1967 е Леонидас Киркос, който прекарва пет от седемте години на диктатурата в затвора. Този период е свързан и с обтягането на отношенията във вътрешността на Комунистическата патия, която от времето на Гражданската война е нелегална и затова седалището й се намира в Букурещ. Членовете й, които се намират в Гърция започват да изразяват открито несъгласието си с нарежданията, които идват отвън. „Разцеплението започна от големия проблем с това къде се намира центърът, който издава директивите: в Гърция или извън нея. И кой ръководи нещата: ЕДА, която има пълния контрол в страната или хората, които са в чужбина и очевидно нямат представа какво се случва тук, след като научават нещата само от вестниците и то с полагаемото закъснение”. През февруари 1968 в Будапеща заседава пленумът на Централната комисия на Гръцката комунистическа партия. На заседанието не са поканени някои от членовете, които се намират в Гърция. Освен това се отлюспват някои от старите членове, които създават КПГ-вътрешна. По това време Киркос е затвора и остава дълбоко потресен. Тогава той се опитва да повлияе така, че да се постигне реорганизация, поради страха от разцепление и неговите последствия в борбата срещу военната хунта.

Студентското движение, чийто апогей е влизането на танковете в атинския Политехнически факултет заварва Левицата неподготвена. „Всички бяхме против анархистките призиви, които се появиха там и се опитвахме да информираме участниците, че те не могат да доведат до резултати. Въпросът беше да се премахне хунтата, а не глупостите от типа на „долу капиталисма” или „долу държавата”, които тръбяха анархистите в Политехниката. В крайна сметка тази политика надделя”.

След падането на диктатурата в Гърция се завръща Константинос Караманлис и поема управлението на страната, поставяйки началото на нова епоха в гръцката история. Според Леонидас Киркос това е станало „в отсъствието на народа”, понеже при посрещането на Караманлис не е имало никой, който да каже нещо по-различно.

На изборите през ноември 1974 Комунистическата партия става легална за пръв път след Гражданската война. Също така е първият път след разцеплението, когато двете Комунистически партии се обединяват и участват заедно на изборите. Тогава лидер на Комунистическата партия е Харилаос Флоракис, а Леонидас Киркос е един от водещите членове на КПГ-вътрешна. Нова демокрация на Константинос Караманлис печели изборите с голяма преднина. На следващите избори, през 1977 различията отново са толкова големи, че двете Комунистически партии отново участват по отделно. През 1981 ситуацията в Левицата се променя отново, след като Андреас Папандреу печели изборите, „заемайки” много от нейните лозунги и голяма част от електората й. „Андреас Папандреу подкрепи Комунистическата партия, а нас – не. Мога да кажа, че се опасяваше, че ние можехме да повлияем с политиката си на масите, които той искаше да направлява изцяло”.

На изборите през 1985 от партията на Киркос е избран само един депутат. Тогава той решава, че е време за промени. Решава да премахне думата „комунистическа” от името на партията с надеждата да сформира една широка лява политическа сила. Останалите обаче ене са съгласни и на конгрес през 1986 ККГ-вътрешна също се разцепва.

През април 1987 Леонидас Киркос учредява Гръцката Левица. Като неин лидер се опитва да намали поляризацията между двете големи партии, затова и кани техните лидери на един от конгресите на партията си. Константинос Мицотакис се отзовава на поканата, но социалистът Андреас Папандреу не я приема. Леонидас Киркос ще направи още много опити да постигне консенсус, но всички те са обречени на неуспех. В интервюто той споделя, че по време на една от срещите им президентът Константинос Караманлис му е казал, че тази негова позиция няма да надделее, понеже той се намира „в погрешно време, на погрешно място и в погрешна партия”.