Галерия

1

Малко преди изборите през 1989 Леонидас Киркос и председателят на Комунистическата партия Харилаос Флоракис, след години на политически антагонизъм решават да направят голямата крачка и да обединят силите си в една нова партия – Коалицията на Левицата и прогреса. Победител на изборите е Нова демокрация, но няма достатъчно мнозинство, за да сформира самостоятелен кабинет. Така Константинос Мицотакис, Харилаос Флоракис и Леонидас Киркос решават да сформират коалиционен кабинет с премиер Дзанис Дзанетакис. То има за единствена задача да организира следващите избори, които се провеждат през ноември същата година. Тримата политици се срещат в дома на Константинос Мицотакис и тази тяхна среща остава в историята. „Там не се случи нищо особено. Казаха ни условията на сътрудничеството. Ние заявихме, че ще напишем програмните изявления, а вие ще гарантирате тяхното изпълнение. Действително аз написах текста, а Дзанис Дзанетакис не поправи нищо в него”.

За това си действие Киркос е станал цел на ожесточени нападки от страна на ПАСОК, особено след като по това време тече съдебен процес срещу политически скандали срещу Андреас Папандреу. „Като виждам какво се случва със скандалите днес, виждам, че тогава е било само началото. Но искам да подчертая, че нямах никакъв натиск от страна на Мицотакис срещу Андреас. Поведението му беше перфектно в този случай”.

Леонидас Киркос и Харилаос Флоракис подават оставките си от лидерските места в Коалицията на Левицата и прогреса. Съдебният процес срещу Андреас Папандреу, въпреки че е обявен за невинен струва много неща на Левицата и на самия Леонидас Киркос. До самата си смърт той не успя да обясни защо през всичките тези години Андреас Папандреу така и не е поискал да се обединят. „Моят политически път бе повлиян напълно от идеята за обединение. Вината за това, че гръцката Левица остана разединена е негова. Той не пожела да разбере, че имахме уникалната възможност да се обединим. Той не виждаше нищо друго, освен превземането на властта. А това означаваше продължение на разделението Десница – Антидесница. Една яростна омраза, за да концентрираме хората си. Спомнете си лозунга: „Тази вечер Десницата умира – отрова на кучето на ПАСОК”. Върнахме се в епохата преди военната диктатура. Викаха ги хора, които не бяха преживели диктатурата, а само бяха чували за нея. Андреас Папандреу беше в чужбина и сънуваше как ще организира ново партизанско движение, една нова Гражданска война. Пълни глупости”.

Това, което Леонидас Киркос не е могъл да му прости е качеството на хората, които са се намирали около него. „Андреас беше дълбоко корумпиран. Той отхвърляше здравомислещите хора в полза корумпирания кръг. До него имаше и читави хора, но той никога не ги послуша. Предпочете да има връзки с престъпници”.

След 50-годишно участие в политическия живот на страната, затвори и заточение Леонидас Киркос прави едно голямо признание: „Аз бях един обикновен член на базата на Левицата. Нямах познанията, а и куража да разбера какви точно бяха нейните водачи, които тогава се изправяха като гиганти пред очите ми. Сега ме обхваща ужас, когато си помисля кои щяха да ни управляват, ако напата революция беше успяла. Те бяха смешни, необразовани и напълно неспособни за това хора”.

Въпреки грешките си Леонидас Киркос остана в гръцката история като политикът, който винаги се е стремял към консенсус и единство и е поставил националния интерес над партийния. „Загубих битката и в собствената си партия. Днес те смятат, че съм десен и искам да ги превърна в опашка на ПАСОК. Разбира се, днес влиянието ми е много по-малко, отколкото преди. Но ние загубихме една голяма възможност за Гърция. Можехме да създадем едно голяма демократична партия, която да управлява вдъхновено, а не с бакалски маниер”.  

В края той подчертава: „Но големият въпрос защо в крайна сметка възтържествува разединението остава. Историята все още не е дала отговор на него. Може би, защото този народ е почитател на непреклонността. Харесват му категоричните противопоставяния. Иска да има „ние” и „вие”. А ние предложихме нещо друго”.

В предсмъртното си писмо Леонидас Киркос остави завета: „Отивам си. Поздравявам всички ви. И вас, с които вървяхме заедно и вас, които бяхте на отсрещния бряг. Имам да ви кажа само едно нещо: Сблъсък на идеи, а не насилие и нетолерантност. Те не водят до никъде. Сбогом”.