Галерия

1

Преди два дни в предаването „Папки” на гръцката телевизия СКАЙ бе излъчено интервю на някогашния лидер на гръцката Левица и създател на партията, която днес се нарича СИРИЗА и е на път да спечели изборите на 17 юни. Леонидас Киркос почина през 2011 на 87 години, а година преди това с писмо беше подкрепил отцепването на група депутати от СИРИЗА, които веднага след това учредиха Демократичната Левица.

Интервюто е записано преди 2,5 години с уговорката да бъде показано след смъртта му. Един човек, който е изживял много и трудно ситуации говори за това какво е насилието, Гражданската война, крайностите и значението на консенсуса, както и какво е всъщност гръцката Левица, за която се говори толкова много днес.

„Новата конституция да се базира на позицията, че демокрацията налага консенсуса. В днешно време демокрацията боледува, но за да има консенсус, трябва преди това да се въведе културата на консенсуса. Това не може да стане между непримирими хора. „Браво, ура!”. Какво ми говориш, братко? Консенсусът е част от живота. Въпросът не е дали имаме нужда от него, а че той се намира над всичко”.

Леонидас Киркос е роден през 1924 в едно силно политизирано семейство. Баща му, Михалис е участвал с години в гръцката политика, първо като министър от Народната партия, а после като ръководен член на Националния освободителен фронт (ЕАМ). Домът им е място на политически дискусии и Леонидас не закъснява да започне политическа дейност. Той става член на комунистическата Национална общогръцка организация на младежите (ЕПОН), която е младежката организация към ЕАМ. От тогава датира и приятелството му с Андреас Папандреу, който е по-голям от него с 6 години. „Той идваше вкъщи, беше много блисък приятел на брат ми Такис, понеже и двамата бяха членове на една и съща политическа компания”.

Животът му е маркиран от едни от най- важните и решаващи събития в новогръцката история. След освобождаването на Атина от немската окупация хората излизат на улиците и пируват. Шест дни по-късно се завръща Георгиос Папандреу, който произнася прословутата си реч на площад Синтагма, а 20-годишният Леонидас Киркос е някъде в морето от слушатели. Той помни как след много прекъсвания, Георгиос Папандреу изрича заветната фраза: „Вярваме и в народната власт”.

Но ситуацията се променя бързо и Гражданската война не закъснява да избухне. Правителството на Георгиос Папандреу застава на страната на Великобритания и срещу Гръцката народна освободителна армия (ЕЛАС), която е въоръженото тяло на ЕАМ. Насилието по улиците на Атина се засилва и броят на жертвите и от двете страни се увеличава обезпокояващо. Виждайки, че не трябва да бъде загубено повече време, Уинстън Чърчил пристига изненадващо точно на Коледа, за да преговаря за края на Гражданската война. Той смята, че въпросът може да се уреди по политически път и затова се среща с лидерите на всички политически партии. Срещите обаче нямат никакъв резултат. Според Леонидас Киркос тогава е била загубена безвъзвратно голямата възможност за Левицата. „Нямахме разума да разберем, че съотношението на силите е такова, че не съществува никаква възможност да преобърнем нещата. А срещата с Чърчил беше една истинска възможност, която загубихме”.

Тогава започват атака на британските войски срещу ЕЛАС. Битката в Атина е загубена и хиляди въоръжени младежи са принудени да напуснат града към планината. Леонидас Киркос е заедно с тях. Сблъсъкът приключва с подписването на Договора от Варкиза на 12 февруари 1945 и сдаването на оръжието от страна на ЕАМ-ЕЛАС.

Няколко месеца по-късно Леонидас Киркос се завръща в Атина и банките на Медицинския факултет, който така и не успява да завърши. Той вече е известен като активен ляв политик и вследствие на това е подложен на многократни политически гонения, арести и заточение на Макронисос. След завръщането си от там той и съмишлениците му са изправени пред два изхода: Или да избягат в новосъздадените социалистически републики в Източна Европа, или да се присъединят към Демократичната армия, която още воюва в планините. По онова време единственият път към планината минава през Югославия и Италия. Киркос избира този път в началото на 1948. Той, Манолис Глезос и други техни сподвижници се скриват в трюма на еди кораб, но ден по-късно биват заловени от пристанищните власти, след като ги е предал капитанът. Осъждат ги на смърт, но присъдата се отменя напълно, багодарение на Манолис Глезос, в чиято защита се обявяват папата в Рим, Шарл де Гол и други личности от цяла Европа. 

През 1951 Леонидас Киркос и други негови сподвижници учредяват Единната Демократична Левица (ЕДА), която е най-голямата легална лява партия по онова време. През 1961 той вече е депутат от ЕДА, просъществувала до 1974. Тогава в Гърция се завръща старият му познайник Андреас Папандреу, но повечето от членовете на ЕДА са резервирани към него. „Дали е опасност или възможност за сътрудничество. Това бе „камъчето” , което препъна нещата. С всичките си сили и влиянието, което можех да упражня, аз се опитах да не допусна разделение, въпреки че Андреас беше големият отсъстващ по време на Окупацията”. Леонидас Киркос успява да убеди другарите си в ЕДА, че е необходимо добронамерено отношение с цел евентуално бъдещо сътрудничество с „новия фактор”. „По-късно ме обвиниха за това”.

Киркос се среща с него, но срещата така и не се повтаря, а и на нея не се обсъждат политически въпроси, поради нежеланието на Андреас Папандреу да го направи.