Докато ние релаксираме из плажовете на града или острова и скачаме радостно на морските вълни, зорките очи на спасителите ни следят. За тях морето през лятото със сигурност не е това, което е за нас. Защото докато ние се чудим как да извъртим поредното кълбо, как да застанем на ръце, на коя вълна да се метнем или как да стигнем с плуване от този до онзи нос те са заети с доста по-сериозни неща. И колкото и да ни се струва, че мързелуват седнали удобно на шезлонга си и... че очите под слънчевите очила едва ли гледат нас нещата са доста различни
Какво значи да си спасител ни разказва Мариос Мавродинис от плаж Таласеа във Вула. Дипломата си за спасител 22- годишното момче е взело преди година. В момента завършва специалност Футбол в Спортната академия в Атина. Да е спасител е за него призвание. С удоволствие се съгласи да разкаже за работата си, с удоволствие позира и за снимка. Изчаках го след работа както се бяхме разбрали и след като плажът се изпразни подхванахме разговор. Казва, че много обича морето. Докато слушам как говори за него ми се струва, че погледът му май минава отвъд хоризонта...
GRREPORTER: Как изглежда денят на един спасител?
Мариос Мавродинис: Идвам на плажа в 8ч. сутринта. Проверявам водата и решавам какво знаме да сложа. Зеленото означава, че в морето може да се плува спокойно, оранжево-жълтото, че трябва да си по-внимателен, а червеното, че морето е опасно и не трябва да плуваш. После взимам от лекарския кабинет всички неща, от които имам нужда и ги слагам на поста си. Слагам и знамето, че съм тук.
GRREPORTER: Освен за времето има знамена и за спасителите ли?
Мариос Мавродинис: Да. Те са две. Оранжевото означава, че на поста има спасител, а червеното че няма.
GRREPORTER: Що се отнася до времето червеното знаме в Гърция май е рядкост...
Мариос Мавродинис: Така е. Почти не се налага да го слагаме.
GRREPORTER: Как сам пазиш целия плаж? Възможно ли е на практика това?
Мариос Мавродинис: Да, възможно е (смее се). Има и още един спасител, но с него се сменяме за да може да пазим едни и същи места горе-долу по едно и също време.... През съботите и неделите работим по осем часа, а през седмицата се сменяме на всеки 6 часа. Днес например работих от 14 ч. до 20ч. защото е делничен ден.
GRREPORTER: Какво ти харесва от тази работа най-много и какво не ти харесва?
Мариос Мавродинис: Харесва ми, че съм на морето. Морето ме успокоява и отморява. Затова именно исках да стана и спасител на плажа. Едно е да си спасител на басейн, друго е да си на море. Има разлика. Морето ме успокоява... Харесва ми да го гледам.... (замисля се). Харесва ми да гледам и хората, когато са щастливи, когато плуват и когато са на плажа. Няма нещо, което да не ми харесва. По-скоро бих казал, че чувствам стрес да съм 8 часа в постоянна готовност да не стане нещо. Това е „негативното” на тази работа. Всичко друго много ми харесва. Ако можех щях да направя всички хора спасители! Бих искал всички да могат да вършат тази работа. Много е хубава.
GRREPORTER: Как всъщност започна цялата тази история с любовта ти към морето и кога реши да станеш спасител?
Мариос Мавродинис: Ами аз тази година завършвам Спортната академия в Атина. Завършвам специалност футбол. Това е любимият ми спорт от малък. Но всичко започна от плуването. Започнах да плувам още в ранна детска възраст. По-късно трябваше до го прекъсна, понеже не можех да се занимавам и с него и с футбола едновременно. Не можех обаче да съм и далече от морето и от басейна. Приятели от спортната академия, които вече бяха станали спасители ми казаха: защо не станеш спасител и ти? Заразиха ме с този „вирус” и ето, че вече и аз съм спасител.
GRREPORTER: Планираш ли да са занимаваш с това и в бъдеще?
Мариос Мавродинис: Да, бих искал да работя това колкото по-дълго мога.
GRREPORTER: Ако ти се случи да спасиш човек какво чувство ще те обвземе? Като спасител би ли искал да минеш през такъв опит в практиката си?
Мариос Мавродинис: Това е голяма отговорност да спасиш човек. Хем искаш, хем не искаш да държиш в ръцете си живота на друг човек. Но мисля, че чувството което те обгръща, когато най-накрая го спасиш е много красиво и бих се чувствал наистина щастлив, че съм спасил живота на човек.
GRREPORTER: Страхува ли се един спасител от това да не го повлече давещият се към дъното на морето?
Мариос Мавродинис: Не. Всички спасители са обучени как да спасяват. Знаеш, че като отиваш да спасиш човек може да ти се случи всичко. Упражненията, които правим докато се обучаваме са върху това какво може да ти се случи, докато се опитваш да спасиш човека. Той може да е загубил съзнание, а може и да е в съзнание и да те напада. Ако не е загубил съзнание може да връхлети върху теб и да те удави.
GRREPORTER: Все пак мислиш за живота си когато влизаш във водата, нали?
Мариос Мавродинис: Разбира се. Първо гледаш своя живот, а после живота на жертвата. Не отиваш за да те удави другият, а за да му спасиш живота.
GRREPORTER: Кои са опасностите, които крие в себе си морето?
Мариос Мавродинис: Опасностите са много. И големи и малки. Морето е приятел и враг. Ако не го познаваш е трудно. Преди да започна работа на този плаж идвах да плувам в морето. Познавах го вече. Всеки спасител трябва да знае как се е сформирало дъното в момента, има ли камъни, докъде можеш да стъпиш... Това е задължителна грижа за хората. Има и течения, които могат да те повлекат докато плуваш, макар че във водите на атинските заливи те не са толкова чести. Опасни са и силно парещите медузи... Най-голямата опасност, с която се среща един спасител обаче не идва от морето, а от човека до него... Както ти казах вече преди става въпрос за това как ще реагира давещият се на този, който отива да го спаси. За да се спаси той ще се опитва да тегли надолу спасителя, за да излезе самият той на повърхността. И това точно е най-големият проблем. Човек, който не знае да спасява не трябва да се опитва да го прави. Давещият се качва върху теб като на шамандура. Иска да се спаси. Морето е море... Не знаеш какво ти готви...
Друг проблем са хората, които влизат във водата след като са се наяли обилно. Казват си: „Какво пък толкова ще ми се случи?!”. Но ако нагълташ вода и загубиш съзнание нещата стават много опасни.
GRREPORTER: Къде точно е проблемът с влизането във вода с пълен корем?
Мариос Мавродинис: Когато човек се нахрани сърцето се опитва да изпрати повече кръв нужна за смилането на храната. Ако реши да влезе да поплува във водата то ще се опитва да доставя повече кръв и за цялото тяло. Може да се натовари прекалено много тъй като изпраща кръв и енергия навсякъде.
GRREPORTER: Какви психически и физически данни трябва да има един спасител?
Мариос Мавродинис: Да не се страхува, че ще му се случи нещо и няма да знае как да реагира. Физическите качества не са толкова важни. Много ме учуди това когато отидох на обучение за спасители. Аз не съм човекът с най-силното тяло на света, но ако ми се падне някой по-тежък от мен ще го спася. Най-трудни за спасяване са не пълните хора, а тези със силни мускули. Пълните хора водата ги вдига на повърхността по-лесно. Мускулите са проблем, както и хората, които се правят на герои... Наистина не е нужно спасителят да има някакви особени физически данни. Ако знаеш как и ти можеш да спасиш човек.Разбира се, със сигурност е добре спасителят да има определена физическа сила. Но във водата нещата са различни... В морето всички сме равни. Там, където няма дъно всички сме равни. Опитът е нещото, което има значение всъщност. Опитът и това дали си обучен добре.
GRREPORTER: До каква възраст човек може да бъде спасител?
Мариос Мавродинис: Колкото издържи. Може да е на 50 години и да се чувства като на 25 и да може да спаси всеки. Може да е на 20 години и да е страхлив и да направи повече лошо отколкото добро на някого. Зависи как се чувства човек. Знам спасители на 46, 47 години, които са като младежи. По-добри са и от мен, който съм на 22 години. Това, което има значение е опитът.
GRREPORTER: Твоята работа ми изглежда малко трудна... Цял ден гледаш как всички се къпят във водата, а ти си на все на поста на брега. Не те ли хваща яд някой път, че не можеш да се порадваш на морето като другите?
Мариос Мавродинис: Не ми пречи, че не мога да вляза в морето. Това мога да го направя преди или след работа ако имам време.