В морето всички сме равни

07 Август 2010 / 19:08:41 Емануела Карастоянова

3903 прочитания

Докато ние релаксираме из плажовете на града или острова и скачаме радостно на морските вълни, зорките очи на спасителите ни следят. За тях морето през лятото със сигурност не е това, което е за нас. Защото докато ние се чудим как да извъртим поредното кълбо, как да застанем на ръце, на коя вълна да се метнем или как да стигнем с плуване от този до онзи нос те са заети с доста по-сериозни неща. И колкото и да ни се струва, че мързелуват седнали удобно на шезлонга си и... че очите под слънчевите очила едва ли гледат нас нещата са доста различни

Какво значи да си спасител ни разказва Мариос Мавродинис от плаж Таласеа във Вула. Дипломата си за спасител 22- годишното момче е взело преди година. В момента завършва специалност Футбол в Спортната академия в Атина. Да е спасител е за него призвание. С удоволствие се съгласи да разкаже за работата си, с удоволствие позира и за снимка. Изчаках го след работа както се бяхме разбрали и след като плажът се изпразни подхванахме разговор. Казва, че много обича морето. Докато слушам как говори за него ми се струва, че погледът му май минава отвъд хоризонта...

GRREPORTER: Как изглежда денят на един спасител?

Мариос Мавродинис: Идвам на плажа в 8ч. сутринта. Проверявам водата и решавам какво знаме да сложа. Зеленото означава, че в морето може да се плува спокойно, оранжево-жълтото, че трябва да си по-внимателен, а червеното, че морето е опасно и не трябва да плуваш. После взимам от лекарския кабинет всички неща, от които имам нужда и ги слагам на поста си. Слагам и знамето, че съм тук.

GRREPORTER: Освен за времето има знамена и за спасителите ли?

Мариос Мавродинис: Да. Те са две. Оранжевото означава, че на поста има спасител, а червеното че няма.

GRREPORTER: Що се отнася до времето червеното знаме в Гърция май е рядкост...

Мариос Мавродинис: Така е. Почти не се налага да го слагаме.

GRREPORTER: Как сам пазиш целия плаж? Възможно ли е на практика това?

Мариос Мавродинис: Да, възможно е (смее се). Има и още един спасител, но с него се сменяме за да може да пазим едни и същи места горе-долу по едно и също време.... През съботите и неделите работим по осем часа, а през седмицата се сменяме на всеки 6 часа. Днес например работих от 14 ч. до 20ч. защото е делничен ден.

GRREPORTER: Какво ти харесва от тази работа най-много и какво не ти харесва?

Мариос Мавродинис: Харесва ми, че съм на морето. Морето ме успокоява и отморява. Затова именно исках да стана и спасител на плажа. Едно е да си спасител на басейн, друго е да си на море. Има разлика. Морето ме успокоява... Харесва ми да го гледам.... (замисля се). Харесва ми да гледам и хората, когато са щастливи, когато плуват и когато са на плажа. Няма нещо, което да не ми харесва. По-скоро бих казал, че чувствам стрес да съм 8 часа в постоянна готовност да не стане нещо. Това е „негативното” на тази работа. Всичко друго много ми харесва. Ако можех щях да направя всички хора спасители! Бих искал всички да могат да вършат тази работа. Много е хубава.

GRREPORTER: Как всъщност започна цялата тази история с любовта ти към морето и кога реши да станеш спасител?

Мариос Мавродинис: Ами аз тази година завършвам Спортната академия в Атина. Завършвам специалност футбол. Това е любимият ми спорт от малък. Но всичко започна от плуването. Започнах да плувам още в ранна детска възраст. По-късно трябваше до го прекъсна, понеже не можех да се занимавам и с него и с футбола едновременно. Не можех обаче да съм и далече от морето и от басейна. Приятели от спортната академия, които вече бяха станали спасители ми казаха: защо не станеш спасител и ти? Заразиха ме с този „вирус” и ето, че вече и аз съм спасител.

GRREPORTER: Планираш ли да са занимаваш с това и в бъдеще?

Мариос Мавродинис: Да, бих искал да работя това колкото по-дълго мога.

GRREPORTER: Ако ти се случи да спасиш човек какво чувство ще те обвземе? Като спасител би ли искал да минеш през такъв опит в практиката си?

Мариос Мавродинис: Това е голяма отговорност да спасиш човек. Хем искаш, хем не искаш да държиш в ръцете си живота на друг човек. Но мисля, че чувството което те обгръща, когато най-накрая го спасиш е много красиво и бих се чувствал наистина щастлив, че съм спасил живота на човек.

GRREPORTER: Страхува ли се един спасител от това да не го повлече давещият се към дъното на морето?

Мариос Мавродинис: Не. Всички спасители са обучени как да спасяват. Знаеш, че като отиваш да спасиш човек може да ти се случи всичко. Упражненията, които правим докато се обучаваме са върху това какво може да ти се случи, докато се опитваш да спасиш човека. Той може да е загубил съзнание, а може и да е в съзнание и да те напада. Ако не е загубил съзнание може да връхлети върху теб и да те удави.

GRREPORTER: Все пак мислиш за живота си когато влизаш във водата, нали?

Мариос Мавродинис: Разбира се. Първо гледаш своя живот, а после живота на жертвата. Не отиваш за да те удави другият, а за да му спасиш живота.

GRREPORTER: Кои са опасностите, които крие в себе си морето?