Галерия

1

Море от хора изпълни двора пред храма в атинските централни гробища. Хиляди близки, приятели и почитатели се събраха, за да отдадат последна почит на Димитрис Митропанос. Последният аплауз не се различаваше по нищо от онези, които бе получил в дългогодишната си музикална кариера. С единствената разлика, че липсваше неговият глас.

Старци на преклонна възраст, мъже и жени на средна, много младежи и деца с букети или просто с една роза в ръце останаха прави с часове под горещото слънце, за да изпратят любимия си певец до последния му дом. Сред тях бяха и много негови колеги и сътрудници.

„За мен болката е много голяма, защото преди всичко загубих един приятел. Един човек с много висок морал и много голям певец. Както сами виждате той е може би единственият гръцки певец, който бе обичан от всички. И това има много голямо значение. Бих искал да бъда близо до съпругата и децата му, защото те бяха стабилните опори в неговия живот”, заяви композиторът Танос Микруцикос, автор на всеизвестната „Роза”, както и на други хитове на Митропанос.

Музиканти с прошарени коси споделяха случки от времената, в които са работили с певеца в различни заведения. Всеки от тях разказваше по някоя история и въпреки скръбта усмивката се появяваше по лицата им, когато си спомняха нещо смешно и забавно.

„Димитрис Митропанос беше за мен приятел, брат и сътрудник. Бяхме близо един до друг в последните 40 години. Първите си големи успехи като собственик на заведение в Гърция ги направих, благодарение на Митропанос. Той беше един орел и отлетя. Преживя толкова трудности, без да има защо. Искам да кажа, че преживя толкова операции и в крайна сметка си отиде от нещо съвсем различно. Никой от нас не може да повярва, че това се случи. Загубата е много голяма не само за гръцката песен, но и заради човешката му страна. Такива хора се срещат рядко в нашето време”, каза Стив Какецис, един от най-отявлените собственици на нощни заведения с жива музика в Атина.

Сред многото живи легенди на гръцката популярна песен бе и може би най-характерният представител на музикалния жанр рембетико Бабис Цертос. „Не мога да кажа, че сме били приятели. Работили сме заедно в някои телевизионни предавания и концерти. Димитрис Митропанос беше един значим певец, но мисля, че най-важното от всичко е, че беше прекрасен човек. В днешно време в публичното пространство са все по-малко хората, които имат скромността и морала на Димитрис. За съжаление, смъртта е безмилостна и не зная дали сте забелязали, но сред всички тези трудности, през които преминаваме в Гърция, в подлено време загубихме много артисти. Но аз по природа съм оптимист. Смятам, че тези хора са „засадили” хубави неща за по-младите и се надявам, че чрез творчеството на по-старите и по-младите нашата страна ще застане отново на краката си”.

Това, което отличаваше Димитрис Митропанос от други негови колеги – представители на по-старата генерация беше, че пееше заедно с млади изпълнители. Немалко от тях му дължат възхода в своята кариера и най-малкото щастието да работят с такъв „учител”.

„За мое огромно съжаление с Димитрис сме работили много малко заедно, само на някои концерти. Преди време два пъти ми беше предложил да работим заедно, но аз вече имах договорености с други колеги и не съм от хората, които ги нарушават, колкото и да ми се искаше.

Уважавах го и продължавам да го уважавам, защото той ще остане безсмъртен и като човек, и като артист. Той пееше с цялата си душа и мисля, че това, заедно с красивия му мощен и мъжки глас го отличаваше повече от останалото. Мъжкото, скромността, прямотата и същността, която търсеше се виждаха много чисто в неговите изпълнения. Като човек той беше също много скромен, затова получи толкова обич от хората, колкото малко други са получавали.

Аз съм негов голям почитател. Димитрис имаше шанса да изпее много и хубави песни, да работи заедно с много значими хора в музиката. Със сигурност е бил доволен от постигнатото в музиката и за това, което е дал на обществото. Празнината, която оставя след себе си е много голяма и няма да бъде запълнена никога” каза Герасимос Андреатос.

Той е един от младите певци, които следват пътя на по-големите си колеги, без да се влияят от „модните” течения в гръцката музика. „Да, опитваме се да продължим с тези песни. Но това, което не можем да постигнем, защото не зависи от нас е накъде водят нещата хората, които ръководят медиите и културата. Аз им нямам никакво доверие, защото виждаме как всичко гръцко, истинско, мъжко, прямо, достойно и скромно се оставя встрани. Вместо него се лансират неща, които нямат никаква същност, нарушават чувството ни за естетика, нашата култура и интелект и морала, често дори и обичаите ни. Наричат популярн песни, които нямат нищо общо с популярната песен. Повече от видими са влиянията на поп музиката и детските песнички, които сливат, за да създадат актуални хитове с доста често глупави стихове. Следват звученето на чужди песни и подражават на чужди маниери за правене на музика. Това не е никак случайно и ме кара да се страхувам за бъдещето на гръцката песен. Димитрис Митропанос я държеше изправена и жива до последно.

Казвам, че е много трудно да бъде заместен, защото когато той правеше нещо ново, колкото и да не им се искаше да го подкрепят не можеха да го пренебрегнат. Защото той имаше такова присъствие, въздействие и авторитет, че никой не можеше да го оспори. Ние, по-младите нямаме това въздействие. Бихме искали да го имаме и се опитваме да го постигнем, като правим хубави песни и търсим начини те да достигнат до хората”.

Димитрис Митропанос бе изпратен с песен, точно както изживя целия си живот.