снимка: Журналистът Найо Тицин, облечен като Волен Сидеров в усмирителна риза, от личния му профил във Facebook
Тези разделения са доста очевидни опити за налагане на определена интерпретация, за поставяне на препятствия пред усещането за общност между различните групи хора, които излязоха да протестират през последните години. Видяхме деленията “София-останалата част от страната”, “сити – гладни” и т.н. Това е доста очевидно и познато от историческия арсенал на БСП. Аз бих казал, че чисто аналитично за мен няма никакво съмнение, че става дума за един процес на натрупване и възпитаване на една нагласа и култура на непримиримост и гражданско действие, която игнорирахме до голяма степен досега. През последните години имаме изключително много примери за такова поведение – като се премине от по-малки каузи, свързани с квартални градинки и презастрояване и такъв тип проблеми и се стигне до по-големи и значими социални и политически протести като тези от лятото на миналата година и февруарските протести. Мисля, че по-скоро става въпрос за натрупване и кулминация на тази култура на гражданска активност и непримиримост. Много хора, включително тези, които са свързани със сегашното правителство си дават достатъчно добре сметка за този процес. Именно затова и с такава острота и настоятелност постоянно се опитват да прокарват разделителни линии между различните протестиращи хора.
Как коментирате ролята на медиите в тези протести?
По принцип през последните години много често коментирахме това, което се случва с българските медии, степента на концентрация на собственост и власт в медийния сектор. От тази гледна точка мисля, че това, което се случва сега е положителен процес, защото видяхме, че те имат минималните сили, за да възстановят поне частично своята независимост и способност да отразяват и коментират случващото се в българското общество по-адекватно.
Разбира се, има цели сегменти от медийната публичност, които продължават да бъдат блокирани от тази концентрация на собственост и те предлагат на своите читатели един абсолютно паралелен свят.
Видяхме също така достатъчно устойчивост от страна на обществените медии да могат да заявят твърда позиция в защита на своята независимост и професионализъм. Мисля, че имаме едно прилично ниво на отразяване и анализ на събитията.
Но така или иначе това е въпрос, на който и от тук нататък трябва да отделим достатъчно внимание. Според мен трябва да се променят няколко основни начини на функциониране на медиите, да се отвори по-голяма възможност за включване на on-line изданията в отразяването на медийната реалност. В нашите телевизии има рубрики за преглед на печата, в които се обръща повече внимание на това какво е написано във вестник с тираж от 5 000 – 6 000 броя, отколкото на това какво е написано и коменритано в интернет сайт, който в рамките на един ден е бил посетен от стотици хиляди хора. Трябва да се предприемат тези промени на медийната среда, за да може да се подобри нейното качество.