Галерия

1

Като единствена политическа алтернатива на управляващите до момента се очертава само Реформаторският блок, като призивите са той да се превърне в Отечествен фронт срещу мафията. Въпреки това някои от участниците в миналото са имали порочни връзки с нея. Къде трябва да бъде линията, отвъд която подобни действия не трябва да бъдат простени?

В България често политическия дебат се заменя с морално-юридически. Може да не сме съгласни с десните политически решения, предлагани от Реформаторския блок, но това не значи, че тябва да ги обявяваме за престъпници. Мафията е специфично нещо, има я разбира се, но не в такива големи размери, както изглежда, ако четем екзалтирани писачи във фейсбук. По-мащабното нещо е клиентелизмът - раздаването на държавни неща на приближени, къде срещу пари, къде срещу политическа подкрепа. Вероятно сте видели тази цифра - от 1200 при царя, броя на фирмите, които са печелили държавни поръчки при Борисов е спаднал на 200. Същите клиентели имаше СДС. Но подобни мрежи не са непремено криминални, обикновено те използват някакви вратички в закона. Когато криминализираме Реформаторския блок или която и да е друга партия създаваме условия после да бъдем разочаровани от това, че съдът не намира за какво да ги осъди. Просто безумно беше оплюването на г-ж Кунева на предните избори, такова нещо не бях виждал - заради свекър й, защо, защото спомогнала да влезем в ЕС! За Костов да не говорим, той си е направо демонът на българския преход. Аз имам друго притестнение от Реформаторския блок - не разбирам къде точно стоят, каква алтернатива предлагат, имам предвид политическа, не морална. Знаем само, че мразят Русия, но как ще разбият енергийните монополи, как ще развалят договорите с фотоволтаиците и Мариците...

Какво очаквате от утрешното заседание на парламента?

Нищо специално - не вярвам Атака да се отметнат от позицията си. Тия хора си отмъщават и още нямам чувството, че са се наситили. Но ако случайно корекцията на бюджета не мине, това ще е оправдание за БСП-ДПС за всички лоши неща, които ще се случват оттук нататък, както и повод да се пренасочва народния гняв срещу президента.

Какво могат да направят от тук нататък институциите – президент, парламентарна и извънпарламентарна опозиция?

Господин Борисов опитва да се съюзи с Реформаторския блок, само че за сега удари на камък, защото много от избирателите на тази бъдеща коалиция (?) в никакъв случай не биха приели съюз с ГЕРБ. Президентът може да посредничи, но без оттегляне на Борисов и Цветанов - без изваждане напред на някакъв приемлив европейски човек от типа на (Томислав – б.а.) Дончев - не си го представям. Тези, които изреждате, могат да изградят дясна алтернатива. Господин Борисов опитва да се съюзи с Реформаторския блок, само че за сега удари на камък, защото много от избирателите на тази бъдеща коалиция (?) в никакъв случай не биха приели съюз с ГЕРБ. Президентът може да посредничи, но без оттегляне на Борисов и Цветанов - без изваждане напред на някакъв приемлив европейски човек от типа на (Томислав – б.а.) Дончев - не си го представям. Проблемът е, че ако много се залага на дясното автоматически започват да натежават левите мерки на БСП, които иначе не са особено сериозни (Орешарски - ляв, това е абсурд!). Идеологическото свръх-одесняване изигра лоша шега на България в началото на 90-те, когато тъкмо то направи БСП да оцелее и да се превърне в лява алтернатива. На мястото на опозиционните сили днес бих заложил на по-центристки, по-прагматични възгледи, такива, които да направят БСП излишна, не героична.