Галерия

1

„Мондиал е когато Ли подава пас на Ча (Корея), Хонта (Япония) марширува пред мрежатa, а ЧабаЛаЛа (Южна Африка) вкарва първия гол на  първенството.” Това са думите, с които гръцкото списание Athens Voice се опитва да даде по-ясна представа за това що е то Мондиал. Колкото и присмехулно да звучи коментарът изразява една част от обществото, макар и не толкова голяма. Защото е факт, че в Гърция освен нахъсани до дупка футболни запалянковци има и такива, които всячески се опитват да избегнат контакта със спортното събитие. Както може да се очаква голяма част от тях са жени. Докато мъжете в началото на лятото станаха отново домошари отегчените до безкрайност съпруги и приятелки посещават кафенетата на града  в компания на... приятелки. Така, по време на първия мач на Гърция с отбора на Южна Корея из улиците на Атина настъпи женско царство. Насядали из заведенията на чаша кафе или вино, те не бързат да си кажат всичко. Имат цял месец за да обсъдят случки и събития със задна дата. Чак от предишното световно... 

Друго гръцко списание Lifo пък убеждава, че Мондиал прилича на филм, който е  рекламиран прекалено много. Представили са ти го като нещо божествено и ти най-накрая решаваш да го видиш. Откриваш обаче, че не е толкова пленително, колкото си очаквал. Така голяма част от любителите на спорта решават дори, че топката изглежда по-внушително на реклама. Какво предлага Lifo вместо това? Лятно кино. 

Защото според списанието във футболен план на Гърция й липсват три основни фактора. Ентусиазъм, себепознание и гледна точка. Самите играчи пък били като  буреносни  облаци на игрището.  Вечно мрънкащи, че ги критикуват прекалено много. По-добре да спрат да се занимават само с това какво се пише в заглавните страници за тях и да се концентрират върху играта. „Може би да играят усмихвайки се на живота за благословията, която им е дал да им плащат  за да ритат. И ако не могат да спечелят с усмивка, то поне нека загубят опитвайки се да спечелят” – нарежда Lifo. „Важното е, че футболистите прекарват добре на тренировките. Хората оценяват това”- коментира иронично друг гръцки вестник.    

Тази година обаче от световното са отегчени и някои мъже. И то заради кое? Заради прословутите африкански тръби наречени вувузели, разбира се.  

В пресата дори се подмятат подигравателни коментари вувузелите да станат задължителен музикален инструмент по време на Евровизията.

 Досадните тръби предизвикаха шум и на стадиона, и в медийното пространство. Интернет пък се напълни с цели „вувузела” блогове. За нещастие обаче  монотонният звук на тези инструменти се оказа незаменима част от африканската традиция. И вече е ясно, няма шанс да бъдат забранени.

Макар и вувузелата да създава невероятно дразнещ шум за ушите на тимовете на Европа и Южна Америка от ФИФА казаха, че нямат намерение да издействат забрана на вувузелата. Глас тук нямат нито Рууни, нито Меси, нито Роналдо.  „ Вувузелите остават и няма  начин да бъдат забранени.  Това е част от нашата култура, начин на празнуване. Нашите гости трябва да се съобразяват с това”- отсече и Рич Мкхондо, ръководител на отдела за комуникации в организационния комитет в РЮА. 

За черния континент това може и да е свещена традиция, но за останалата част от планетата тези „инструменти” са си чиста болест. От шума наподобяващ хиляди рояци пчели играчи, треньори и съдии не се чуват. Самите африканци също не се чуват, а се заглушават един друг. Главите на зрители и играчи се надуват като балони. Чак и на топката й прилошава. Ядосани на упоритите вувузели са и фирмите. Шумът от тръбите не позволява на зрителите на стадиона да се концентрират върху рекламните табели. Зрителите на телевизионния екран пък получават такива  главоболия и мигрени, че в последствие свързват продуктите, които фирмите  рекламират с главоболие, мигрена и прилошаване.  

“Но така поне играчите не се чуват как се обиждат един друг”, прави си майтап Lifo . Не се чуват и някои по-смели коментари. Така например ако вувузелата беше използвана по време на предишното първенство Зидан нямаше да чуе Матераци да го обижда и нямаше да последва удар с глава и конфликт, който ако трябва да вярваме на слухове дори и носителят на Нобелова награда за мир Хенри Кисинджър не е успял да потуши...