Концепцията, че медиите са четвърта власт не е никак нова. Както и тяхната връзка с управляващите. Според изтеклите в Wikileaks секретни телеграми гръцките медии са синоним на корупцията, работещите в тях журналисти зле платени, а публикуваната информация – напоена от интереси и антиамериканизъм.
„Кръвосмесителни като връзките на древногръцките богове” определя връзките между собствениците на гръцките медии, политиците и правителството бившият американски посланик в Атина Чарлз Рис. Текстът е част от изпратената от него телеграма до Държавния департамент през юли 2006 на тема корупцията в гръцките медии и нейните последствия върху политиката на САЩ.
Според американския дипломат „гръцките медии се контролират от една малка група хора, които са създали или наследили своето имущество чрез фирми в областта на морския транспорт, комуникациите, банковото дело, петрола и други. Те са свързани помежду чрез сватовства или сключват бракове с политици и държавни функционери и/ или с други крупни бизнесмени”. Чарлз Рис смята, че средствата за масово информиране в Гърция се ръководят от магнати, които имат възможността да финансират своите губещи предприятия в медиите, в резултат на успешната работа на останалите свои фирми”, за да „упражняват политическо и икономическо влияние”.
Според бившия посланик в резултат на това гръцките медии често представят една почти идентична картина с единствена разлика в партийните линии. „По същия начин в почти всяка тема се добавя един идентичен антиамериканизъм, който обаче влияе много малко на двустранните отношения”.
„Гръцкият израз „корумпирани” обозначава точно мрежата от взаимносвързаните интереси между медиите, фирмите и правителството” посочва още Чарлз Рис. „Връзките (помежду им) са по-сложни и „кръвосмесителни” от връзките между боговете, полубоговете и хората в гръцката митология”.
Относно журналистите той пише, че „те са зле платени и често работят в няколко медии, за да могат да плащат сметките си. Не е рядко явлението един журналист да работи в министерска пресслужба, въпреки че репортажът на конкретното ведомство е в неговия ресор. Те са напълно наясно относно множеството шефове, които имат (...) Често срещано е също журналистите да получават подаръци, дори и парични суми от хора, които са свързани с репортажа, който следят. Известно е, че Организационният комитет на Олимпийските игри Атина 2004 плащаше на журналисти, за да пишат позитивни репортажи”.
Американският дипломат представя историята на гръцките медии от Омир до епохата на интернет. „Омир е направил един „репортаж” за Троянската война няколкостотин години след нейното провеждане и е използвал събитията, за да създаде един поетичен епос с битки между боговете, в които хората са били пионки. Днешните гръцки медии използват същата „смес” от събития и фантазия с една равна доза „Deus ex machina”, т.е. външни сили, които контролират събитията”.
Чарлз Рис отбелязва още в телеграмата си, че някои от собствениците на медии в Гърция имат „петролни връзки” с Близкия Изток, а други идеологически или финансови причини да се противят на глобализацията. „Днес, както и през 800-та година пр.Н.е. гръцкото обществено мнение се залива с митове, изкупителни жертви и теории за конспирация, в които САЩ са представени като „Планетен Лидер”, отговорен за вътрешните проблеми на Гърция и спада на нейния чар на международната сцена”.
Според бившия посланик „ако гърците – собственици на медии решат да променят коренно своята позиция (...) ще можем да отчетем едно прогресивно намаляване на сантименталния антиамериканизъм, който е характерен за медиите и обрат към по-обективни и базирани на събития репортажи. Добрата новина е, че връзката ни с гръцкото правителство остава силна, въпреки усилията на медиите. Така за гръцкото обществено мнение е удобно да изразява гнева си срещу американската външна политика, докато се възхищава на много черти от американската култура”.
Не бяха много гърците, които се изненадаха от съдържанието на телеграмата. Съмнителните връзки между медийните магнати с властта, безконтролното предоставяне на разрешителни за телевизии и радиостанции и публикуването на „разкрития” относно едно или друго политическо лице, с цел да се опростят задължения или да се упражни политически натиск са често срещана тактика.
В същото време само на една крачка преди окончателното затваряне се намира една от централните гръцки телевизии. От понеделник телевизия АЛТЕР престана да излъчва програма на живо, без да е ясно дали това се дължи на стачката от страна на 160-те техници или на решение от страна на ръководството. Преди няколко месеца бяха блокирани половината от банковите сметки на медията заради неплатени задължения към държавата, а служителите не са получавали заплати от повече от 3 месеца. Според някои източници съществува интерес медията да бъде откупена от голяма телекомуникационна компания. Това обаче ще се случи само ако резултатите от проверката, която провежда английската финансова къща Арго бъдат положителни и тя даде „зелен светофар” за инвестицията.
Със затваряне са заплашени и голям брой печатни издания, които досега се издържаха от държавните публикации в пресата. В условията на тежката икономическа криза обаче това бе невъзможно да продължи. Вместо във вестниците публикациите вече се поместват в интернет страници без никакви разходи за държавния бюджет. От прекъсването на този извор на средства пострадаха най-вече провинциалните вестници.
Според специалистите те биха могли да се възползват от новото териториално разпределение на Гърция и да се обединят едни с други на областно ниво, което ще им осигури по-голяма читателска аудитория. Те съветват изданията да потърсят аргументи за своята социална роля подобни на тези, които са били признати в ред европейски страни като Франция, Холандия и Швеция, където съществуват системи за държавно финансиране на печата в провинцията.
Според някои публикации издателите на тези издания вече са предприели стъпки в тази насока, но преди всичко трябва да положат усилия, за да прекъснат „порочните” връзки с конкретни интереси.