Аз пиша музика, това е моят занаят, с него си изкарвам хляба. Живея прилично, все още не правя много големи компромиси със себе си, т.е. не съм отишъл в комерса. Когато я няма музата, при мен вече се появява този професионален инстинкт. И го нагаждаш, правиш го, защото пиесата има срок, когато трябва да излезе. И не мога аз да я забавя. Смятам, че за да ме викат още, значи върша работа. Времето е критерият, то не прощава, то ще си каже. Времето има свои закони.   

Какво Ви кара да се връщате в България?

Родът. То е нещо много силно. Аз трябваше да замина тогава. Имах три възможности и избрах Гърция заради близостта. Това беше първата причина, освен морето. Морето окончателно реши нещата.

А как се промени живота Ви откакто пристигнахте и живеете в Гърция?

Тук имам хора, които мислят като мене, и в България имам. Имам среда на единомислещи. Аз нищо не промених, защото всички се чудят как така „те са други”... Не е така, защото като намериш своята си среда, ти не се променяш. И това е най-ценното. Защото емигрантът винаги е сложен в тежка ситуация и преувеличава тази студенина, в себе си той има психологически проблеми, защото не може да си намери средата. Аз още преди да дойда вече имах приятели, които ми бяха приятели в истинския смисъл на думата. Споделяхме всичко и бяхме единомишленици. Затова нямам проблеми. Може да имам финансов проблем, но не и творчески. Аз правя това, което мога с хората, с които искам да го правя.

Понеже говорихме доста за телевизията и за комерсиализацията, вие работил ли сте в телевизията?

Аз в България не само че съм работил в телевизията, а ме бяха изтъпанили в един списък по социалистическо време с имената на тези, които взимат най-високи заплати от телевизията, та аз бях в десетката. А тогава всичко беше регламентирано, нямаше свободен пазар, а една таблица. Аз работех главно за детски предавания. Работех за Климент Денчев – бате Климо, който рисуваше и пееше, той правеше по 100-200 филма на година. Бях много навътре с телевизията. Телевизията тогава беше много цензурирана. Минаваха нещата през сто редактора. Но не бива да се смята, че това време не е родило нищо. Винаги трябва да се пази паметта чрез произведенията на класиците.

И за да приключим този интересен разговор гледайки напред, кажете ми кой е следващият Ви проект.

Аз постоянно работя, но няма да изпадам в подробности. Искаме със Сатиричния театър да направим пиесата „Облаците” на Аристофан и да я докараме тук да се играе в Иродио в рамките на Атинския фестивал. Ако това стане ще бъде с български артисти, гръцки режисьор, гръцки хореограф, аз, български художник – смесен екип. Това ще бъде много хубаво. Ще покаже, че може да живеем заедно на това място, което се нарича Балкани. И което вече няма граници, но тези граници не трябва да липсват само за бизнеса, а трябва да ги преодолее и изкуството.