Галерия

1

На 25-ти март Гърция празнува началото на въоръжената борба за независимост от Османската империя. Тя започва през 1821 и завършва четири години по-късно с подписването на Константинополския мирен договор, по силата на който се създава независимото Кралство Гърция.

За събитията, историческия контекст и ролята на Великите сили в разпадането на Османската империя и създаването на националните държави на Балканите GRReporter разговаря с асистент-професора по нова и съвременна история в Солунския университет Яковос Михаилидис. Той бе и един от историческите консултанти на документалната поредица „1821”, която представя историята на гръцката война за независимост, ключовите битки, но и вътрешните конфликти между главните участници в нея.

Г-н Михаилидис, до каква степен освобождението на Гърция е дело на гърците и техните вътрешни въстания и доколко – на помощта на Великите сили? Кое е натежало повече?

И двата фактора. За да се отговори точно на този въпрос трябва да се вземат предвид обективните факти. Първият от тях е, че на гръцка територия е имало въстания през целия период на османското владичество. Нито едно от тях обаче не може да бъде сравнено с националноосвободителната война през 1821. Тя в същността си е била едно политическо движение, което е имало за цел сформирането на съвременна и независима гръцка държава по примера на вече сформираните западноевропейски държави.

Идеологическата подготовка на гръцката революция е дело на движението на европейския Ренесанс. Участниците в нея са резултат на дейността на Филики етерия след 1814. Така че, конкретното въстание е било най-добре организираният бунт на гръцка територия и е имало съвсем ясна политическа насоченост.  Но в същото време европейските страни са били особено негативно настроени. Свещеният съюз, който е представлявал алианс на големите сили по онова време се е противопоставял на всяко революционно движение. Затова е бил негативно настроен и към Гръцката революция.   

Едва интернационализацията на гръцкото движение за независимост след първите две години от началото на революцията практически принудило големите сили начело с Великобритания и след това Русия да преосмислят първоначалната си негативна позиция и да спомогнат за създаването на независима гръцка държава. Следователно, то е резултат на вътрешното желание на гърците, което в конкретния момент е било по-силно и по-организирано от който и да е друг момент в миналото и е накарало големите сили да променят първоначалните си резерви към него.

Защо големите сили са били негативно настроени към бунтовете?

От края на 18-ти и началото на 19-ти век Европа е сцена на мащабни войни. Говоря за Наполеоновските войни, които Наполеон е започнал след края на Френската революция в цяла Европа. Демократичните и радикални идеи на Наполеон и френските революционери са представлявали заплаха за установеното статукво и най- вече за най-авторитарните монархии в Европа – Хабсбургската империя и Русия. Затова те се противопоставили на Наполеон. И понеже се страхували, че разпространението на революционни идеи в който и да е регион на Европа би заплашило тяхното съществуване, те имали тази негативна позиция към всяка революционна или радикална идея.

Как обяснявате факта, че Гърция е освободена почти 60 години преди България?

Националната еманципация на българския народ и нация са закъснели в сравнение с гръцките най-вече в резултат на действията на Вселенската патриаршия в Истанбул и специфичните условия по време на османското владичество на Балканите. Националната еманципация на българския народ и нация са закъснели в сравнение с гръцките най-вече в резултат на действията на Вселенската патриаршия в Истанбул и специфичните условия по време на османското владичество на Балканите. По онова време населението е било разделяно според религията. Османската империя е категоризирала своите поданици като християни, мюсюлмани, евреи и т.н. Всички християни – следователно и гърците, и българите, и сърбите и останалите – са били подопечни на Вселенската Патриаршия. Тя обаче е била носител на гръцката култура и дух. Българите е трябвало да се отделят от това влияние и процесът отнел време преди да завърши около средата на 19-ти век. Първата стъпка била създаването на автокефална Българска екзархия през 1870. Последвали българските националноосвободителни борби през 1875 – 1878 и независимостта на страната през 1908.

Кой е бил двигателят на народноосвободителните борби в Гърция? Каква е била ролята на буржоазната класа?

Както се случва по време на всяка революция в един поробен регион, на гръцките територии също е имало различни центрове на управление. От една страна това са били традиционните сили, които са водили гръцкия народ през целия османски период. Това са били така наречените „видни личности” или „коджабаши”, тоест членовете на по-богатите семейства. Паралелно с тях са действали и хайдутите – хора, които често нарушавали законите и са били срещу всякакъв вид власт и най-вече срещу османската. След това са Фанариотите – една специфична група, съставена от много добре образовани гърци, които произхождали от квартал Фанари (Фенер – б.а.) в Истанбул. Те са имали много голям управленчески опит, тъй като много от тях са работели включително и в османската администрация. Накрая, трябва да споменем и една много специфична категория хора, които се срещат само в гръцката революция през 1821 в сравнение с въстанията в миналото. Говоря за онези радикали, които са пристигнали от Западна Европа, най-вече от Франция, но и от други страни, където е имало гръцка диаспора, носейки революционните идеи на френския Ренесанс и Френската революция. Те са действали заговорнически и се борели за създаването на гръцка държава или за една общобалканска революция.

Каква е била ролята на Църквата в освободителните борби на България и Гърция?

Съществуват много митове във връзка с ролята на Църквата във всички революции на Балканите. Преди всичко трябва да знаем, че православната религия, както в случая на Гърция, така и на България е била единствената реална константа на народите по време на османското владичество. Тя е била единственото убежище на християните. Тя е спасила и националното им съзнание, и езика. Когато избухнала гръцката революция е било много логично патриархът в Истанбул да е резервиран към нея, защото по силата на законите в империята е бил отговорен за действията на паството си пред властите. Той в никакъв случай не е искал да направи нещо, което би могло да промени към по-лошо отношението към християните.

Все пак ходът на революцията показал, че много йерарси, обикновено от по-среден и нисък ранг са взели активно участие в нея. Същото важи и за борбите на българите. Но наличието на възражения, недоразумения или съмнения е било съвсем логично, ако вземем предвид духа на епохата. Колко трудно е било за хората, които са заемали някакъв пост да подкрепят една революция.

Защо, според Вас в Гърция са се намесили Западните сили, а в България – Русия?

Русия не се е намесила само по отношение на България, но и на Гърция. Гръцката държава е създадена именно в резултат на конфликта на интереси между Русия и Великобритания. И двете големи сили са започнали да наддават в надпреварата си да спечелят новосформиращата се Гърция на своя страна.Първо бих искал да кажа, че Русия не се е намесила само по отношение на България, но и на Гърция. Гръцката държава е създадена именно в резултат на конфликта на интереси между Русия и Великобритания. И двете големи сили са започнали да наддават в надпреварата си да спечелят новосформиращата се Гърция на своя страна. Не е случаен фактът, че в Гърция е имали три официални „чужди”, както ги наричаме партии – английска, френска и руска. В руската дори е участвал военният водач на Гръцката революция Теодорос Колокотронис. Той и останалите участници в партията са разчитали на Русия, понеже тя е страна със същата религия.

В случая с България трябва да се вземе предвид и влиянието на движението на панславизма, което след 1850 е изиграло много важна роля във всички процеси в Източна Европа. Русия е искала да създаде една Голяма България, която да изиграе ролята на мост към южната част на Балканите и търсейки изход към топлите морета в Средиземноморието. Така, през 1878 със Санстефанския мирен договор и с подкрепата на Русия е създадена Санстефанска България или Велика България, която е просъществувала за кратък период от време. Нейните граници са били променени вследствие на реакция от страна на Великобритания, породена от факта, че като най-голямата морска сила по онова време е искала сътрудничество с Гърция, защото са имали общи интереси в корабоплаването.

В случая с България Великобритания не е имала подобни интереси, без това да означава, че не е обърнала особено внимание на националноосвободителните борби там, които действително са поразили английското общество. Особено след кланетата в Батак и на други места реакциите включително в британския парламент са били особено негативни към Османската империя.

След освобождението си и двете страни не включват територии, за които смятат, че им принадлежат. Как се развиват процесите на консолидиране през следващите години?

Никоя от страните на Балканите, които са били сформирани в края на 19-ти и началото на 20-ти век не е имала границите, които е смятала, че трябва да има. След създаването на държавите, във всички тях са започнали опити за постепенно включване на онова, което самите те са наричали „поробени национални територии” и са били създадени Големи идеи. Но Голямата идея на всяка от страните е противоречала на идеята на другата страна. Конфликтът се концентрирал най-вече на територията на географска Македония, която се намирала все още под османско управление и по-малко в региона на Тракия. Това предизвикало кулминация на национализма сред балканските страни, които до тогава били свързани помежду си от религията. От края на 19-ти век те са били разделени от национализма, който предизвикал много проблеми в отношенията помежду им, атмосфера на враждебност, неприятелство, съмнения и стереотипи и съответно голям брой военни конфликти, най-големите от които са Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война.

Този развой на събитията може би е бил логичен, тъй като по това време народите на Балканите престават да са свързани от религията и се създават национални държави, където не религията, а националното съзнание определя народите.

Казахте, че географската област Македония е била най-спорната територия на Балканите. Защо?

По онова време географска Македония е била населена от християни и мюсюлмани, но преди всичко от хора, които в южната част на областта говорели на гръцки, докато в северните – на български език. Така претенциите на България били основани на езиковия критерий, докато Гърция – въз основа на националното им самосъзнание. Този конфликт е бил всъщност конфликт на стратегически интереси, понеже Македония е една богата област, има излаз на Егейско море, голямото пристанище в Солун, пристанището в Кавала. Всичко това дава голяма стратегическа сила на страната, към която принадлежи.

Бих искал да препоръчам книгата на видния български историк и дипломат Николай Тодоров за участието на българите в Гръцката революция от 1821. Те са били стотици, защото по онова време всички тези хора са се самоопределяли според религията си. Те всички са били православни християни, които са се борели срещу общия си потисник – мюсюлманин. Създаването на национални държави на Балканите е това, което се е случило. Тук не можем да не споменем идеята на Ригас Велестинлис за създаването на една Гръцка империя като наследничка на Византийската и Османската, където всички народи биха имали еднакви права, независимо от религията си и националната си принадлежност е имало голямо влияние върху хора от други балкански страни. Разбира се, в историята не можем да говорим за хипотетични сценарии. Това, което казвам е, че тази тенденция е била много ярко изразена. Неговата идея е била много популярна сред много представители на различните поробени по онова време балкански народи. Дори малко по-късно, учредената през 1814 Филики етерия в началото се е опитала да започне едно всеобщо въстание на Балканите. Членовете й са имали контакти със сърбите, които са се разбунтували още през 1804. Тук бих искал да препоръчам книгата на видния български историк и дипломат Николай Тодоров за участието на българите в Гръцката революция от 1821. Те са били стотици, защото по онова време всички тези хора са се самоопределяли според религията си. Те всички са били православни християни, които са се борели срещу общия си потисник – мюсюлманин. Та, тенденцията е съществувала, но след смъртта на Ригас Велестинлис не е изникнала онази вдъхновена личност, която да се задейства политически и да обедини балканците. Затова народите са се насочили в точно обратната посока – разчупването на християнското пространство на Балканите.

До преди няколко години съществуваше твърдението, че идва краят на националните държави.Сега обаче виждаме тенденции за разпад на по-големи държави с цел да се създадат по-малки национални държави. Как коментирате това?

Националните държави са били едно модерно и много прогресивно явление за времето си, защото създаването им е било свързано най-вече със спазването на либералните идеи и човешките права. До онзи момент хората не са имали правата, които имат днес.

Затова не трябва да подценяваме силата на националните държави, които представляват една отделна политическа организация между хората и по мое мнение са силни и днес. Разбира се, в днешната епоха те не могат да функционират както през 19-ти век. Два века по-късно вече са  създадени някои над национални съюзи като например Европейския съюз. Но точно защото неговото консолидиране се крепи на уважението на многообразността на националните държави-членки, този процес ще се развие много бавно. Следователно времето на националните държави не е преминало. Намираме се в един преходен стадий, който все още носи характерностите на националните държави. Те не са нещо, от което трябва да се откъснем напълно, нито смятам, че е нужно. Важното във всички случаи и всички страни – на Балканите и в света - е да се спазват фундаменталните човешки права. Когато те се спазват и всеки човек може да упражнява гражданските, политическите и обществените си свободи, процесът може да завърши. Организираната държава трябва да защитава своите членове, когато те имат нужда от това. В противен случай ще се върнем към форми на политическа организация от преди 200 години. това е опасно и ретроградно в едно съвременно европейско общество и един съвременен цивилизован свят.