Галерия

2

1

Мария Спасова

Специален пратеник на GRReporter

            Всеки фестивал на киното е един празник, защото привлича почитателите на Седмото изкуство, предлага много и различни нови филми и най-важното събира много таланти с идеи на едно и също място. Фестивалът в Солун не прави изключение. Удивителната обстановка на старото солунско пристанище, артистичните стари докове и складове, умело превърнати в киносалони, конферентни зали, музеи, фоайета, кафенета и расторанти приютяват множество кино “зависими” личности от цял свят, които неуморно от сутрин до вечер гледат филми, слушат лекции, задават въпроси, разглеждат изложби и ходят на премиери на книги. Цари оживление, възбуда витае във въздуха, атмосферата е неподправено артистична.

            Тази година имаше и още една причина за приповдигнатото настроение в Солун – фестивалът честваше своя 50-ти юбилей. “50 години е достатъчно зряла възраст на един кинофестивал. Мисля, че за този половин век ние си извоювахме своето място в световната филмова сцена като средище, където световното кино се среща с балканското и средиземноморското кино, където независимото кино е много уважавано, където се дават възможности на младите автори да получат оценка и признание”, казва директорката на фестивала Деспина Музаки.

            Юбилейното издание на фестивала изобилства от интересни личности. Тук човек може да разговаря с президента и изпълнителен директор на Fox Film Entertaintment Джим Янопулос, да разгледа изложба за известния германски режисьор Вернер Херцог със самия Вернер Херцог, да се здрависа с продуцента на филми като “Последният император” и “Малкия Буда” Джереми Томас или да отиде на лекция на прочутия британски сценарист Тони Грисони. Идеите за бъдещето на филмовата индустрия прелитат, коментират се, допълват се, променят се, изкристализират.

“За доброто кино няма рецепти. Както няма рецепти за добрата поезия. Трябва да се научиш как работи камерата, как се разказват истории, как се монтира картината. Оттам нататък трябва да живееш истинския живот. Да работиш като портиер на публичен дом. Като медицински работник в лудница. Да живееш на улицата, защото там са истинските герои”, казва Вернер Херцог. “Новите технологии дават огромно предимство на днешните режисьори. Сега е възможно да създадеш цялата среда на филма в три измерения на компютър, да заснемеш на живо само играта на актьорите и да я монтираш върху вече готовата компютърна среда. Но цялата тази грандиозна технология има смисъл само, ако имаш история, която да разкажеш, ако имаш интересен диалог и вълнуващи характери”, потвърждава Джим Янопулос.

“Трябва да вярваш, че за тебе писането на историята е най-важното нещо на света. То е началото на дълго пътешествие докато се превърне във филм”, допълва ги Тони Грисони. “За да успееш в каквото и да било, трябва да имаш това изгарящо желание вътре в себе си. Трябва да имаш всички важни съставки за една интересна история и да я разкажеш по красив начин. Тогава няма как да не се продаде филма ти”, съгласен е с тях и Джереми Томас.

Филмовата селекция има достатъчно примери, които доказват правотата на горните думи. Ленти с огромни бюджети, със зашеметяващи имена пред и зад камера се състезават наравно с нискобюджетни продукции, чийто творчески екип се раздава от начало до край и публиката оценява справедливо и едните, и другите. Журито, председателствано тази година от режисьора Тео Ангелопулос присъди голямата награда Златен Александър на израелско-германската лента “Съдбовен кръстопът” – един драматичен разказ за живота на двамата братя Насри и Омар в квартала Аджами на Джафа. Етническите сблъсъци между евреи, мюсюлмани и християни и страхът, който те пораждат са преживени през погледа на 13-годишния Насри. Сребърният Александър отиде за румънския филм “Почетен медал”, за да докаже, че киното в северната ни съседка наистина е във възход през последните години. По случай 50-годишнината от края на Втората световна война 75-годишният Йон неочаквано получава медал за героизъм, извършен от него по онова време. Медалът е съпроводен с покана за вечеря с Президента на Румъния. Ще промени ли тази покана живота на мъжа, чиято основна грижа е да събере достатъчно пари, за да си плати парното?

Българското кино бе представено от филма “Източни истории” на режисьора Камен Калев, който се състезаваше за наградата на публиката. Въпреки че не спечели отличие, камен Калев би трябвало да е доволен от участието си. Лентата се прожектираше при препълнени зали, хората сядаха и по стъпалата на киносалоните, а коментарите след двете прожекции бяха доста окуражаващи. Драмата на Ицо, който се бори със зависимостта си от наркотиците, с мизерията, буквална и духовна в съвременна България и да задържи любовта на красивата туркиня Ишър е една общочовешка драма, която може да се случи навсякъде и с всеки. Тя е майсторски разказана от младия режисьор и това определено привлече публиката.

Гръцкото кино спечели овации с  комедията “Билоба” е симпатична закачлива смес от съвременни клишета като кампанията за зелена енергия, бюрокрацията на Европейския съюз, душевните терзания на един германски архитект и всичко това разиграно на малък гръцки остров с главното участие на чепатите местни характери, суеверията, страховете и предубежденията им. Лентата на София Папахристу спечели наградата на публиката за гръцко кино, но можеше да отиде и по-напред. И в двата филма освен професионални актьори участват и неподправени автентични характери, които правят историята още по-вълнуваща. В първия случай това е Ицо, актьорът Христо Христов, който умира по време на снимките и затова филмът е с доста отворен край. Във втория случай това са местните жители на остров Тинос, които внасят много колорит и хумор в комедията “Билоба”.

Разбира се, в един филмов фестивал най-важни са филмите – тези във, но и извън конкурсната програма. Те обаче не са единственото нещо, което може да се види там. Не и в Солун. Фотографската изложба “Вернер Херцог – Знак за живот” показва работата на режисьора от най-натуралната й страна. Тежкият физически труд, който стои зад правенето на филми и най-вече на хубави филми. “Ако искате да направите хубав филм, живейте в реалния живот. Станете портиер на публичен дом. Или медицински работник в лудница. Живейте на улицата, ходете пеша. Светът се отваря само пред тези, които ходят пеша”, съветва младите немският режисьор, който през 2010 година ще председателства журито на Берлинския филмов фестивал. Изложбата включва снимки и видеодокументи от най-големите ленти на Херцог и разкрива детайлите от неговата режисьорска специфика.

Една приятна изненада е ретроспективната изложба на Филип Циарас в Музея на фотографията на старото пристанище, оформена в 4 раздела – лица, движение, семейство, пейзажи. Артистът, който дълги години работи заедно с Лукас Самарас очарова с третирането си на голото тяло, което е постоянен образ и в четирите раздела на изложбата. Неговата голота привлича, очарова, шокира, изненадва, разсмива, възмущава, възхищава, отвращава, но в никакъв случай не оставя равнодушен зрителя. Някои от образите му, особено в разделите Семейство и Пейзажи са толкова запомнящи се, че привличат обратно, отново и отново изискват поглед, докато трайно се настанят в паметта на посетителя.

И така след 10 фестивални дни как изглежда отговорът на въпроса: “Защо Кино Сега”?

Джим Янопулос:“Не разбирам този въпрос. Не знам защо са го избрали за лого на юбилейния фестивал”.

Вернер Херцог: “Защото киното е разказване на истории, а разказването на историите е отличителната черта на човешкия вид”.

Деспина Музаки, директор на Солунския Филмов Фестивал: “Защо Кино Сега? Защото Киното е Винаги!”