Галерия

2

1

За цели 4 денонощения гръцките медии ще замлъкнат. Днес по павилионите се продават неделните издания на вестниците, а информационният поток спира до 06:00 в понеделник сутринта.

 В обявените от Координационната комисия на професионалните съюзи на работещите в медиите две 48-часови стачки участват вестници, списания, телевизии, радиостанции, агенции за разпространение на печата, националната информационна агенция АНА, както и медиите, които се финансират с държавни средства.

Според съобщенията, които бяха издадени медийните служители стачкуват „срещу масовите съкращения на работещи и синдикални представители, които зачестиха през последните дни във вестници, списания, телевизия и радиостанции под формата на гонения, заплахи и тероризъм”.

Основните искания на стачкуващите са: подписване на задоволителни колективни трудови договори, преустановяване на намалението на заплатите, гарантиране на отвоюваните професионални придобивки и гарантиране, че няма да има уволнения. 

До пoследния момент не беше ясно участието на работещите в новинарските сайтове, понеже Съюзът на журналистите до момента отказва да приеме за членове журналистите, които работят там. Вчера управителният съвет на съюза е отправил призив да участват в стачката. Някои от тях са отговорили позитивно, но само при условие, че ще участват всички сайтове. Но тъй като подобно съгласие не бе постигнато по всичко личи, че някои новинарски сайтове няма да лишат читателите си от достъп до всичко, което се случва в страната и света. Не важи същото обаче за интернет изданията на централните вестници, чийто персонал ще участва в стачката.

Четиридневната стачка, която започна преди няколко часа е най-голямата след повече от 30 години. Последната продължителна стачка на журналистите се е провела през далечната 1975. Гърция е останала без вестници и през 1980, заради стачката на печатарите. И двете стачки са имали продължителност 15-20 дни. Оттогава насам служителите в медиите провеждат годишно най-много по две стачки с продължителност до два дни.

В статия на вестник То вима стачката през 1975 се описва като израз на еуфорията след падането на военната хунта. Служителите са се борили за увеличения на заплатите, по-добри условия на работа, повече свобода. Издателите са се принудили да отстъпят и реално да приемат всички искания. Днешната рамка на работата на журналистите е била установена в онзи период на ентусиазъм. От тогава досега са последвали само подобрения, въведени предимно чрез колективните преговори, които се водят от Журналистическия съюз в Атина.

Според същата публикация стачката на печатарите е била насочена срещу технологическите промени. Управляваната от няколко фамилии мощна гилдия не е позволявала въвеждането на тогавашната нова технология в отпечатването на вестниците. Издателите не могли да се откажат от искането си и след продължилата 20 дни стачка държавата поела разходите по преждевременното пенсиониране и обезщетението на печатарите. Така добре платените и намръщени печатари били заместени от зле платените „момичета от фотомонтажа”.

През последвалите 35 години всичко е било добре: От 1975 до 2010 броят на вестниците, списанията, радиостанциите и телевизиите се е увеличил. Дори днес Гърция има най-много медии в цяла Европа. В момента в Атина се издават 16 всекидневници, 5 икономически и 12 спортни вестници. Общо 34 централни издания, като още 18 всекидневници се издават в различни провинциални градове.

За сравнение в немската федерална провинция Баден – Вюртемберг, чието население е равно по брой на гръцкото се издават всичко на всичко 40 вестници и се излъчват няколко телевизии. Според автора едва ли в 80-милионната Германия съществуват толкова медии колкото в Гърция с население от 12 милиона души. В същото време германците купуват три пъти повече вестници отколкото гърците. Изводът на автора е безпощаден: Не само имаме най-много вестници, но и най-малко читатели в цяла Европа, т.е. в Гърция хората, които пишат са много, но техните читатели са малко.

Авторът на статията е описал много точно oтговорa на логичния въпрос как са оцелели всички тези медии: Като оставим настрани изнудванията, черните и политическите пари и други незаконни средства поне половината от атинските вестници и 90 на сто от провинциалните оцеляват благодарение на задължителното публикуване в печата на финансовите баланси на фирмите и на съдебните и административните решения и на избирателното отпускане на държавна реклама. И всичко това реално без журналисти, които се подменят на всеки шест месеца с нови, назначени на практика. Радиостанциите пък работят с компютри, които пускат постоянно музика, а телевизиите показват едни и същи нискобюджетни филми.

Веднага след като започна дискусията около отмяната на задължителните публикации синдикалната организация на журналистите реагира отрицателно, „за да не се засегнат осигурителните каси на служителите”. Но от 40-те милиона, които фирмите плащат за публикуването на техните баланси само около 8 милиона отиват в касите. В същото време от 2- те милиарда държавна реклама през 2009, в касите са влезли 400 милиона, които през 2010 са намалели с 15 на сто, заради орязването на рекламите. Осигурителните каси на служителите в медиите получават също 20 на сто от цената на рекламите, които се поместват от издаваните в Атина и Солун издания, както и от телевизиите в цяла Гърция. Това е прословутият „данък реклама”, който е бил наложен по време на Немската окупация през 1941. На практика той замества вноските на работодателите, които заплащат много малка част от осигуровките на медийните служители.

На практика това означава, че около 10 – 20 големи и успешни медийни компании, които публикуват най-големия брой реклами плащат работодателските осигуровки за сметка на всички паразитносъществуващи свои конкуренти. Но и всяка малка успешна медия, която има журналисти, добро съдържание, читатели и следователно реклами субсидира „въздушните” си конкуренти като ги освобождава от задължението да плащат осигурителни вноски.

Освен това рекламата намалява и се насочва към интернет, където няма такъв данък. През 10 години в САЩ рекламите в интернет надхвърлиха броя на рекламите във всички вестници. Не сме Америка, но какви ще са приходите на осигурителните каси  след 5-10 години, се пита авторът на статията. Ще наложим „данък реклама” и в интернет? Интересно е да видим кой ще успее да убеди Google и други световни фирми, които са най-големите рекламодатели да го направят.

Според статията това е и причината, поради която журналистическите съюзи не приемат за членове хората, които работят в новинарски сайтове. Заради това несправедливо отношение към тях те няма да стачкуват по време на 4-дневната стачка. Следователно ще имат повече читатели и повече реклами, които ще се оттеглят от традиционните медии. Едва ли съществува по-ефикасен начин от този, за да отрежеш гнилия клон, на който седиш, отбелязва в края на своя анализ авторът, който подписва статиите си с псевдоним.