За цели 4 денонощения гръцките медии ще замлъкнат. Днес по павилионите се продават неделните издания на вестниците, а информационният поток спира до 06:00 в понеделник сутринта.
В обявените от Координационната комисия на професионалните съюзи на работещите в медиите две 48-часови стачки участват вестници, списания, телевизии, радиостанции, агенции за разпространение на печата, националната информационна агенция АНА, както и медиите, които се финансират с държавни средства.
Според съобщенията, които бяха издадени медийните служители стачкуват „срещу масовите съкращения на работещи и синдикални представители, които зачестиха през последните дни във вестници, списания, телевизия и радиостанции под формата на гонения, заплахи и тероризъм”.
Основните искания на стачкуващите са: подписване на задоволителни колективни трудови договори, преустановяване на намалението на заплатите, гарантиране на отвоюваните професионални придобивки и гарантиране, че няма да има уволнения.
До пoследния момент не беше ясно участието на работещите в новинарските сайтове, понеже Съюзът на журналистите до момента отказва да приеме за членове журналистите, които работят там. Вчера управителният съвет на съюза е отправил призив да участват в стачката. Някои от тях са отговорили позитивно, но само при условие, че ще участват всички сайтове. Но тъй като подобно съгласие не бе постигнато по всичко личи, че някои новинарски сайтове няма да лишат читателите си от достъп до всичко, което се случва в страната и света. Не важи същото обаче за интернет изданията на централните вестници, чийто персонал ще участва в стачката.
Четиридневната стачка, която започна преди няколко часа е най-голямата след повече от 30 години. Последната продължителна стачка на журналистите се е провела през далечната 1975. Гърция е останала без вестници и през 1980, заради стачката на печатарите. И двете стачки са имали продължителност 15-20 дни. Оттогава насам служителите в медиите провеждат годишно най-много по две стачки с продължителност до два дни.
В статия на вестник То вима стачката през 1975 се описва като израз на еуфорията след падането на военната хунта. Служителите са се борили за увеличения на заплатите, по-добри условия на работа, повече свобода. Издателите са се принудили да отстъпят и реално да приемат всички искания. Днешната рамка на работата на журналистите е била установена в онзи период на ентусиазъм. От тогава досега са последвали само подобрения, въведени предимно чрез колективните преговори, които се водят от Журналистическия съюз в Атина.
Според същата публикация стачката на печатарите е била насочена срещу технологическите промени. Управляваната от няколко фамилии мощна гилдия не е позволявала въвеждането на тогавашната нова технология в отпечатването на вестниците. Издателите не могли да се откажат от искането си и след продължилата 20 дни стачка държавата поела разходите по преждевременното пенсиониране и обезщетението на печатарите. Така добре платените и намръщени печатари били заместени от зле платените „момичета от фотомонтажа”.
През последвалите 35 години всичко е било добре: От 1975 до 2010 броят на вестниците, списанията, радиостанциите и телевизиите се е увеличил. Дори днес Гърция има най-много медии в цяла Европа. В момента в Атина се издават 16 всекидневници, 5 икономически и 12 спортни вестници. Общо 34 централни издания, като още 18 всекидневници се издават в различни провинциални градове.
За сравнение в немската федерална провинция Баден – Вюртемберг, чието население е равно по брой на гръцкото се издават всичко на всичко 40 вестници и се излъчват няколко телевизии. Според автора едва ли в 80-милионната Германия съществуват толкова медии колкото в Гърция с население от 12 милиона души. В същото време германците купуват три пъти повече вестници отколкото гърците. Изводът на автора е безпощаден: Не само имаме най-много вестници, но и най-малко читатели в цяла Европа, т.е. в Гърция хората, които пишат са много, но техните читатели са малко.