Галерия

1

Заемите от чужди държави, които са актуалната тема тези дни, са изтеавали гръцката държава още от нейното създаване през 1821 г. Още от началото на революцията през 1821 г. се установява нуждата за служба, която да се разпорежда за финсите необходими за закупуването на оръжие, военни провизии, храна и заплати за армията. Както се казва в бележка на Фондация Елинизъм, в началото нуждите на революцията са се покривали на местно ниво, но много бързо са били задвижени процедури да се създаде Централна администрация за управление на бюджета, за счетоводство и т.н. Сумите, които първоначално са били събрани от „Филики етерия”, както и парите от филелинските комитати и гръцките колонии са били значително, но недостатъчни да покрият нуждите за продължаването на революцията.

И така, от 1824 г. един важен развой в събитията е сключването на два големи заема с кредитори от Англия. Условията за изплащането им били „обирджийски”, а паралелно с взимането на заемите били ипотекирани и държавните имоти – т.е. османските собствености, които били преминали в ръцете на революционерите.

Според проф. Г.В.Дертилис в двутомната му „История на гръцката държава 1830-1920”, двата заема от 1824-1825 г. са били реално ограбване. Държавата задлъжняла с 2,8 млн. лири, от които на практика получила едва 540 000 лири. „Правителството на революционерите заело капитал от 2 800 000 лири, за да инкасира реален капитал от 1 570 000 лири. Но от тази сума едва 540 000 лири достигат в Гърция. Разликата от 1 032 00о лири била похарчена от тези, които водели преговорите и най-вече от мениджърите на заема. Мениджмънта на заема поели гръцки пратеници на революционното правителство и британски банкери, които поели одобряването на заема, както и британски частни лица, част от които били авантюристи, които се представяли за филелини, но и истински филелини, които били свръхоптимисти” разказва проф. Дертилис.

Характерен случай за това къде са отишли похарчените пари от заема е фактът, че лорд Кохран, който бил назначен за капитан на гръцкия флот, взел заплащане в размер от 57 000 лири, което според историците се равнявало тогава на приходите за 50 години на едно буржоазно семейство.

Заемът от 2 800 000 лири бил взет с кихва от 5,5% годишно, т.е. 154 000 лири всяка година. Което означава, че гръцката държава сам и само да изплати лихвите, щяла да похарчи за четири години целия капитал от 540 000 лири, който получила от заема.

В действителност лихвата върху реалната стойност била 10%, т.е. spread-ът (ако можем да опишем с тази дума разликата между обикновената лихва от 4% за онази епоха) достигнал около 600 единици или 6%. Показателен за обирджийския харакетр на заема от 1824 г. е фактът, че последните пари от заема са изплатени през 1930 г., а не е случайно, че гръцкото правителство през 1843 г. намлило заплатите на служителите от държавния сектор.

В периода от 1824-1825 г. страната сключва два заема. Първият е в размер от 800 000 лири от Лофнан, но сумата, която пристига е едва 298 000 лири. Голяма отговорност за лошите условия на заема носят двама души, които водят преговорите – Андреас Луриотис и Йоанис Орландос, които харчат огромни суми в Лондон, разполагайки се с държавните пари като „лордове”. Изчислено е, че в дните на преговорите те са похарчили над 5 000 лири.

Вторият заем го е поела банката на братята Рикардо с номинална стойност от 2 млн. лири. Чистата сума е намалена на 816 000 лири (55% от номнала 1 100 000), а са удържани и 284 000 лири за предплата на лихвите за две години, комисионна и други разходи. Според сведения на изследователя А. Пападимитриу от заема са приспаднати 212 000 лири за изплащане на първия заем, 77 000 лири за закупуване на оръжие, от което една малка част достига до Гърция, 160 000 за поръчка на шест парахода, от които три достигат до Гърция и 155 000 лири за построяването на две фрегати в корабостроителницата на Ню Йорк, от които само едната достига до Гърция, а втората е продадена, за да се финансира построяването на първата. В крайна сметка, в Гърция достига сумата от 232 558 лири стерлинги – т.е. по-ниска от сумата на първия заем, въпреки че вторият е бил сключен за двойно по-голяма стойност.

По материали на вестник "Елевтерос типос"