Галерия

3

2

1

Животът в Атина е все по-динамичен и напрегнат. Освен че обичат да пият кафе, атиняни се учат и да бързат. Може би не по строгите европейски критерии за „бързане”, но все пак те бързат.  Две от нещата, които всеки един жител на града търси  поне веднъж дневно  в лабиринта от улици са  такситата и... вестникарските будки. И едните, и другите никнат като гъби след дъжд, а славата им на „доходоносни бизнеси” не е от днес.  Такситата и вестникарските будки „спасяват” гражданите от трудни ситуации и неприятни изненади, които денят им носи... Хората тук толкова са свикнали с помощта им, предлагана 24 часа на денонощие, че озовали се зад граница често изпадат в нелепи ситуации на безизходица  в последния момент...

За това какво е чувството да прекарваш работния си ден в центъра на града, но затворен в кутия с площ от 2 квадратни метра ни разказа младият Христос.  

Какво означава да работиш в будка за вестници...

„Първото нещо, от което хората  се плашат е, че са затворени на едно място, което е с площ 2 квадратни метра.  Те си мислят, че ти се задушаваш вътре. Че те хваща клаустрофобия.  Това обаче не е вярно. Ти си вътре само 2 часа, през останалите 7 си навън...  Вътре си имаме всичко. Компютър,  камера... Нещата се развиват все повече и повече. Опитваме се да улесним клиентите и себе си. Днес рядко ще видиш опашка пред будката. А преди можеше да видиш трима души да чакат. Става въпрос за Гърция, разбира се. Не във всички европейски държави има будки като нашите.”

Вестникарските будки са добър месечен доход

„Работата ми харесва, защото имаш контакт с хората. Наистина много хора минават от тук. И всякакви.  Ако си собственик на будка за вестници това е един добър месечен доход. Аз в този момент съм само сътрудник. Работя по 9 часа всеки ден. Някой път, когато се наложи работя и вечерно време. Избрал съм дневната смяна, защото е най-„жестоката”. Има много работа.”

За това как започна тази работа...

„Стана съвсем случайно. Разговарях с моето семейство на тази тема и реших да се започна  тази работа. Както казах не съм собственик на будката, но в някакъв момент, когато нещата в Гърция се оправят и това ще стане.” 

Хората в този момент са...

„В момента хората са много наплашени. Животът  е като да те гонят в една джунгла. Веднага щом намериш възможност да удариш някого ще го удариш. За да оцелееш.  Хората са наистина много нервни. Но в центъра на града винаги е така.  Всеки реагира според нивото, което има.  Когато човек  чува отвсякъде само лоши новини за това и онова е логично да се почувства  подтиснат и напрегнат. Но смятам, че малко попрекалихме с оплакването в Гърция. Факт е, че  нещата са по-зле отколкото бяха  преди 10, 20 години. Не са обаче толкова черни, колкото ги представяме.”

Каквo четат напоследък гърците?

„Истината е, че преса се продава вече по-малко. От момента, в който новините могат да бъдат прочетени в интернет ситуацията се промени. Жените четат клюки. Мъжете ако има футбол освен бири друго нищо няма да купят. Докато има Мондиал те забравят за икономическата криза и не се интересуват от партньорките си. Не ги интересува абсолютно нищо друго... Освен това в момента е започнала една борба между мъжете и жените. Жените искат да задминат мъжете и се занимават  с финанси, икономика,борса. Купуват много такива вестници и списания.”

Кое най-много му къса нервите?

„Клиентите, когато има много напрежение. За да се справиш с някои неща, често трябва да положиш свръхусилия. Най-лошото е когато идва клиент мърморко. Такъв, който нарежда  и е вечно недоволен... „

Вестникарските будки са станали почти символ на Гърция...

„Така е. В Европа те нямат толкова голямо разпространение. Факт е, че навиците на европейците са по-различни от нашите, културите са ни различни.  И там можеш през нощта да си купиш неща. Има машини, които те обслужват. Няма проблем човек да хвърли монета и машината да му даде цигари. Дори в много случаи е по-добре да направиш така, отколкото да видиш срещу себе си лицето на продавача. Защото то рядко е такова, каквото трябва да бъде. Клиентът иска да вижда срещу себе си усмихнат човек, а не нацупен и сърдит. Ако си нервен, него това не го интересува. По-добре е тогава да отиде до self-service. Но ако гъркът трябва да избере между  self-service и един усмихнат продавач, ще предпочете второто. Защото ние сме хора на приказката. Новото поколение обаче не е така. То не иска да си размени нито дума  с никого. Предпочита да се усамоти. Не смятам, че това е добър знак. Това означава, че и тук ще стане като в другите европейски държави. Ще спрем да говорим.”

Мечтата му ?