Галерия

1

Преди няколко дни журналистите в Атина изненадаха много неприятно привържениците на нихилистичната позиция, че всички техни проблеми ще се решат чрез провеждането на обща стачка за неопределен период от време.

„Загубиха яростните. Тези, които призовават цялата гилдия към масово самоубийство”, описа само с няколко думи журналистът Димитрис Триандафилидис. Привържениците на идеята медиите да замлъкнат не са се ограничили само в словесни нападки. Те са отправили дори заплахи за побой срещу Илиас Канелис, член на управителния съвет на Съюза на журналистите, който разказа събитията за GRReporter.

Кризата в гръцките медии започна преди няколко години. От три години не е подписан нов колективен трудов договор, въпреки съществените промени, които настъпиха най-вече във връзка с появата на нови форми за електронна комуникация. Докато някои от най-големите медийни компании рухваха, Съюзът на журналистите в Атина не успя да въведе някакъв ред в условията на работа на журналистите и техните заплати.

Идването на икономическата криза само затрудни това положение. „В резултат предишният управителен съвет на практика унищожи всеки опит за преговори между журналистите и техните работодатели. Мнението ми е, че това се случи, поради предявяването на един прекален начин на поставяне на исканията ни. Аз наричам този начин на действие „революционна гимнастика”, казва Илиас. „Членовете на управителния съвет се отдадоха на този начин на протест, като целяха той да покаже една сериозна реакция от тяхна страна. Издателите пък, разбира се се възползваха от това”.

Състоянието на медиите в страната продължава да е объркано, но в непрекъснато влошаващите се условия на кризата. „Когато решихме да отидем и да преговаряме с издателите те не само, че нямаха намерението да дискутират по сериозен начин с нас, но като начало на преговорите ни предложиха намаление на заплатите в размер 20 на сто. Ръководството на Съюза им отвърна с общи приказки за достойнството на журналистите и настоя за нулеви увеличения на заплатите, докато в същия момент медийни компании фалираха и много колеги оставаха без работа. В резултат на тези действия бе обострен диалогът с малкото „здрави” медии”.

Междувременно фалираха една телевизия и няколко от най-големите вестници. „Други по-малки медии са на ръба или вече са уволнили много журналисти или им дължат неизплатени заплати. В тази ситуация би следвало да направим така, че да спасим работните места на колегите си и част от медиите, които трябва да останат живи след кризата. Това важи особено в случаите на медии, които предлагат възможно най-обективна информация и други, които се интересуват и от нщата зад големите заглавия. Лично аз смятам, че е важно да съществуват издания, които дават поле за изява на изтъкнати личности на обществения и културния живот”.

Другото мнение, което бе взело превес в управителния съвет на Съюза на журналистите смята, че всички тези неща са подробности. Подкрепящите го смятат, че гръцките журналисти трябва да започнат стачки с цел „да претендират за всичко”. „Аз знам, че можеш да поискаш всичко от здрави компании, които могат да ти дадат всички тези неща. В обратния случай просто ги подкопаваш, саботираш и водиш до катастрофата”.

Това бе темата на общото събрание, което се проведе миналата седмица и за тази цел медиите замлъкнаха от 10:00 до 18:00. Според Илиас Канелис свикването му не е станало по възможно най-законния начин. „Изнамериха се разни начини, за да се представи правилно разпореждане с финансите, събранието започна с участието на 900 души, а в края бяха 1 100. Казаха, че първоначалното мнозинство ще е от 1 500 членове. Събраха се подписите на 1 100, но въпреки това събранието се състоя”.

По време на дебатите Илиас Канелис се обявил за изпълнението на формалните въпроси, „не за да разтуря събранието, а понеже смятам, че същността се крие зад формалностите. Когато един синдикален орган нарушава формалностите, тогава имаме много голям проблем”. За дързостта си той бил наказан с освирквания, заплахи и отнемане на микрофона. „Накрая, когато се качих на трибуната, за да представя своите предложения бях изгонен. Въпреки това някои предложения все пак бяха представени и решението на събранието бе да се проведат избори”.

До урните достигнали три предложения, появили се в резултат от сумирането на всички направени. „Едното бе провеждането на обща и продължителна стачка, под шапката на Работническия център. Това бе предложението, подкрепено от СИРИЗА и Левицата, която аз наричам „повлияна от Гражданската война” или „разрушителна Левица”. Второто предложение беше на Комунистическата партия, чиято медийна компания е готова да рухне и вече бе включена в наредбата на член 99 от Кодекса за ликвидациите. В резултат работещите там загубиха основните си права, като да изискат неизплатените си месечни възнаграждения и доколкото знам им дължат много заплати. Има един слух, че това се случва още от миналото лято, но не можем да знаем със сигурност, понеже Комунистическата партия има своите си особености и не можем да знаем с точност такива детайли. Тяхната група също се обяви за провеждането на стачка, но под ръководството на синдикалната им организация ПАМЕ. Сформира се и една трета група от независими журналисти, без никакво идеологическо определение, към която се присъедини и нашата група „Демократична реформа”. Лично аз не мислех, че тя ще успее да проходи, понеже от една страна много от колегите не искаха да се занимават. Все пак е доста уморително да се противопоставяш на тази фикс идея за постоянна революция. Въпреки очакванията ми предложението бе подкрепено от повечето гласували. Това означава, че съществува едно тихо мнозинство от служители в медиите, които не искат разруха, а да запазят работните си места. Те свързват това с общата ситуация в страната и във всички случаи анализира нещата в много по-голяма дълбочина, отколкото Левицата”.

Така журналистите в Атина решиха, че ще посрещнат която и да е промяна или предизвикателство с функциониращи медии.

Въпреки това обаче ръководството на Съюза не е задължено да последва решението от гласуването, понеже никое от трите предложения не е било подкрепено от 50 на сто плюс един гласове. Сега то трябва да реши как ще анализира резултатите и какви действия ще предприеме. „Личното ми мнение е, че трябва да поискат да се срещнат с издателите и да се споразумеят за един общ колективен договор. Защото ако не го направят, работещите в различните медии, в желанието си да защитят най-вече работата си и колкото е възможно по-добрите отношения с колегите си, са готови да приемат понижение на доходите си и да подпишат самостоятелни трудови договори или договори в рамките на конкретната медийна компания”.

Според Димитрис Триандафилидис проблемът не е в провеждането на една стачка, а в това каква ще бъде тя. „За да стачкуваш трябва да си подкрепен от други социални групи. Например, работещите в държавната телевизия ЕРТ стачкуваха в продължение на месец и половина, без да липсва на никого. Това е така, защото тя се е принизила в очите на гърците по няколко причини. Едната е, че винаги е зависела от политическите партии, които управляваха страната, а другата, че журналистите там не се занимаваха сериозно с работата си, не създаваха привлекателни за зрителите програми. Същото се отнася и за вестниците в Гърция. Те са остарели и трябва да се променят, да се превърнат в издания с позиция. За да стане това трябва там да работят ерудирани журналисти, които да анализират темите. В днешно време информацията не принадлежи нито на вестниците, нито на телевизията. Дори тя е бавна в сравнение с интернет. Там новините се разнасят мигновено. Ще припомня как в Туитър научавахме в реално време подробностите около акцията на американската армия срещу Осама бен Ладен. Следователно читателят или зрителят искат да получат една позиция, едно мнение, което отсъства от гръцките вестници днес”.

Димитрис смята, че ако управителния съвет пренебрегне волята на гласувалите срещу „сляпата” стачка членове, „тогава Съюзът ще се разтури. Ще се създадат малки организации във всяка медия, които ще се договорят със собствениците за професионалните въпроси. А след това ще създадат нов съюз”.