Галерия

1

Не по-радостна е била съдбата на евреите в окупираната от България част– Драма, Кавала, Ксанти, Гюмюрджина, Серес. Там е имало малки еврейски общности с богата културна традиция. Общо около 4200 евреи, които са били събрани от българската администрация, полиция и войска, натоварени на камиони, откарани в България, държани известно време във временни лагери, след което отведени до пристанището Лом на Дунава и оттам откарани с кораби до Виена. Във Виена българските полицаи ги предават на германските власти и евреите са директно откарани в Аушвиц и Треблинка, където са почти веднага ликвидирани. 98% от това население е загинало.

Да се говори, че не е бил извършен Холокост над гръцките евреи, е просто недопустимо пред лицето на тези ужасяващи факти.

Какво е участието на България в тези събития в качеството й на съюзник на нацистка Германия?

България има на пръв поглед диференцирано отношение към евреите от „старите“ и от „новите“ територии. На този проблем е посветена съществена част от книгата ми.

Трябва да се подчертае, че официалната българска държава от периода 1940-1944 е била напълно враждебна към евреите и ги е преследвала под различни форми : след гласуване на Закон за защита на нацията (придружен с поредица от закони и разпоредби за унищожаване на всички граждански и икономически права на евреите) и след създаването на Комисарство по еврейските въпроси започва систематично преследване на еврейското население на цялата територия (стара и нова) на царство България, чиято крайна цел са лагерите в окупирана Полша. Този план, съгласуван между правителството на Богдан Филов и германците, с одобрението на цар Борис Трети, започва своето изпълнение от „периферните“ зони на царството. Затова първи жертви са евреите в окупираните територии в част от Северна Гърция, Македония и Пирот. Те са съответно „прибрани“, за да бъдат депортирани на 4 и 11 март 1943 г. по съгласуван между Германия и България график, договорен между Филов и Рибентроп през август 1942 г. (Богдан Филов настоява още тогава да бъде „решен въпроса с изселването на всички евреи от царство България“, но германското правителство има натоварен график след конференцията във Ванзее за „окончателното решение“ и отговаря, че редът на България е предвиден за март 1943 г.).

Части от българската общественост обаче, както и от българската православна църква, разбирайки за плана да бъде депортирано и съответно най-вероятно унищожено еврейското население, се застъпва за евреите от „старите“ земи, чиято депортация трябва да започне във връзка с общо назначения график на 10 март 1943 г. Поради това застъпничество и поради логистически проблеми, тя е първоначално „отложена“, но и следващи опити срещат затруднения за осъществяването им. След смъртта на цар Борис Трети през август 1943 /когато е насочена последна дата за депортация/ настъпват сериозни разстройства в управлението на държавата и въпросът е изоставен.

Спасени ли са българските евреи с предаването на евреите от Македония и Тракия? Съгласна ли сте с това твърдение?

Не, винаги съм се противопоставяла на тази теза. Тя е изкуствено създадена и сериозният преглед на документи и събития показва, че е несъстоятелна. Депортацията на ВСИЧКИ евреи от царство България съществува като добре обмислен, съгласуван на всички държавни равнища план, подготвян в продължение на две години със „законови“ разпоредби и с редица конкретни действия, от които са останали убедителни следи и документи. Процесът е бил започнат, но не е бил изцяло довършен във вътрешността на страната поради разстройства в системата, включително логистически, и поради нестандартна намеса на отделни авторитетни личности, включително депутати, църковни дейци и общественици. Не трябва да се забравя, че България е била малка страна и при липса на политически партии, суспендирани от цар Борис Трети, се е управлявала и с намеса на лични авторитети. В един момент те са изиграли положителна роля за отлагане сна фатални решения за съдбата на евреите, която до последния момент от колаборацията между България с нацистка Германия не е била гарантирана. Но същите тези авторитети не са спомогнали да бъде спасено еврейското население от „новите“ територии, унищожено в 98 % в лагерите на смъртта.

Как коментирате възхода и покачването на популярността на Златна зора в Гърция?

За съжаление случаят със Златна зора не е изолиран. И в други бивши комунистически страни има рецидиви на носталгия по нацизма. В Латвия се провежда марш на СС, в Литва честват нацистки генерал, в Унгария партията Йобик има определено ксенофобско и антисемитско поведение, което накара няколко видни еврейски интелектуалци, включително нобелиста Кертеш да напуснат страната, в Хърватска се възстанови „усташката партия“, известна с това, че лично е извършила Холокоста над хърватските евреи. В България от 10 години насам се провежда тъй нареченият Луков марш, неонацистко шествие, в което взимат участие няколко крайно десни организации. За съжаление, властите и общината в София гледат доста лекомислено на това провокационно мероприятие, което се провежда необезпокоявано.