Галерия

1

Не бих казала, че крайно десни партии се ползват с голяма популярност, но те определено заразяват обществото с омраза. Вероятно все още крехката демократична традиция в бившите комунистически страни дава повече възможност на недоволни и лумпени да проповядват открито омраза. Освен това еднозначното реабилитиране на всички „пострадали“ от комунизма, включително представители на фашистки и нацистки партии и сдружения от времето на Втората световна война, даде възможност за възобновяване на партийни структура с открит антидемократичен и антисемитски характер. В тези страни, поради замяна на една диктатура с друга, все по-често се допуска амалгама между между комунистически и пронацистки идеи, което е извънредно опасно и заразително. Специално в Гърция, очевидно е че трусът на икономическата криза е изиграл роля за радикализиране на известна част от гражданите й.

В България партия Атака също успя да увеличи броя на своите депутати в новия парламент. Как обяснявате това? Смятате ли, че след решението на Волен Сидеров да участва в коалиционно правителство с БСП и ДПС и отношението му към протестите тази обществена подкрепа ще продължи?

България не прави изключение от този процес, той се наблюдава във всичките му проявления – от „амалгамата“ и отрицанието на Холокоста до антисемитизма и всички останали форми на ксенофобия и нетолерантност. Волен Сидеров е едно от карикатурните въплъщения на този феномен, разпознат от обществото като екстравагантна карикатура на всякакъв вид негационизъм. Тъй като определящите се като леви и либерални структури БСП и ДПС не са такива, а са организации на кланово картелен принцип, е възможна безпринципна формална коалиция с клана на „бесните“ на Сидеров. Още по-опасно е обаче, че се зараждат и още по-крайни от Сидеров течения, за които антисемитизмът става основна парадигма.

В целия свят има намаляване на толерантността към различния, независимо дали става дума за религия или обикновено поведение като пушенето например. На какво смятате, че се дължи разрастването на нетърпимостта към чуждото мнение?

Изобщо не съм съгласна с тази ваша теза. Напротив цивилизованите общества работят непрестанно за все по-голяма търпимост в този все по-размесен от гледна точка на общности свят. На повечето места в Европа резултатите от тази работа са очевидни. Освен това е напълно погрешно, да не кажа недопустимо, различията по отношение на някакъв навик като пушенето, да се поставят в полето на значимите проблеми на толерантността.

Нашите лични навици нямат нищо общо с политическите тенденции на обществото, когато то ги смята за неуместни, има право да ги постави под контрол.

Какво от политическия, икономическия и социалния модел на Швейцария може да послужи като добра практика на Балканите и в частност в България и Гърция?

Швейцарският модел е неприложим на Балканите по много причини. Трудно е да бъдат изброени тук : това е най-старата европейска република и най-старата демокрация в Европа от Христово време насам. Швейцария никога не е била монархия и нейните граждани винаги са се чувствали отговорни за политиката си. Пряката демокрация е тяхно ежедневие. Хората имат зад гърба си 700 години демокрация, а ние имаме само 23. Може би това вече дава отговор на въпроса.