Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Литературният превод като електрическа мрежа, свързваща континенти

02 Януари 2015 / 09:01:58  GRReporter
3397 прочитания

Полина Спартянова
    Здравка Михайлова е литературен преводач и превежда гръцка литература на български език. Има магистърска степен по „Европейска организация и дипломация” от Юридическия факултет на Атинския университет „Йоанис Каподистриас” и е провела едногодишна специализация към същото Висше учебно заведение за изследване на тема „Съвременна гръцка литература след възстановяване на демокрацията през 1974”. До момента е превела трийсет и пет книги от гръцки на български: поезия, романи, разкази, есеистика, драматургия, както и няколко от български на гръцки език. Носител е на награда за превод на съвременна гръцка литературна творба на чужд език на Министерството на културата и награда „Ригас Велестинлис” за най-добър превод  на произведение на балканската литература. В момента работи върху три книги - романът "Бар Флобер" от гръцкия автор Алексис Стаматис, романът "Валс с дванайсет богове" от Лена Манда и подбор стихове от кипърския поет Михалис Пиерис.
    Какво ни носи съвременният превод на чуждестранна литература?
    Всеизвестен факт е, че преводът означава общуване, че преводачите са като електрическа мрежа, свързваща континенти, страни, институции, индивиди, те са гръбначният стълб на пренасянето на знания, на осмозата между културите. Не се ли стремим именно към това? Да застанем лице в лице и да преодолеем призраците и митовете на миналото – особено ние на Балканите – и посредством литературното пресътворяване, за да опознаем по-добре духовнната нагласа и културния хоризонт на нашите съседи. В този смисъл е похвално начинанието на сайта www.grreporter.info да представя гръцка преводна литература на български в рубриката „Из библиотеката на съседа”.
    Намират ли „общ език” българската и гръцката литература?
    Българската и гръцката словесност имат дълбок и общ исторически корен, които могат да бъдат проследени до далечното минало. Независимо от многобройните войни и раздори между Византия и новосъздадената през 681 българска държава, византийската култура е оказала огромно влияние върху различни аспекти на живота в средновековна, а по-късно гръцката книжовност и върху възрожденска България. През 10-ти век цар Симеон, завършил прословутата за времето си Магнаурската школа, чието царуване е известно като „Златен век” на българскатата култура и словесност, е събирал в двора си просветени и ерудирани хора, владеещи гръцки език, философия, граматика, въобще духовни хора с гръцка образованост. Тези контакти продължават и през следващите векове, и след падането на България под турско робство. Малкото на брой български старопечатни книги, съхранени от онова време, в голяма степен са преведени от гръцки.
    Как се развива българската преводаческа школа през годините?
    Древногръцките класически автори и философи – Омировите „Одисея” и „Илиада”, трагедиите на Есхил, Еврипид и Софокъл, комедиите на Аристофан, Менандър и други, съчиненията на Аристотел и Платон са издадени на български в не едно издание, като блестящи примери за преводаческо умение. По-младото поколение преводачи от старогръцки продължават ревностно тази традиция. С подкрепата на програма Култура (2007-2013) в своята поредица „Архетип” издателство „Фондация за българска литература” обедини древногръцки автори като „Успоредни животописи” от Плутарх и „Писма на хетери” от Изократ и латински автори в превод на изследователи на античната култура и книжнина в гръцкия и римския свят. Сред тях са Невена Панова - преводач на Клавдий Елиан в този проект, но и на половината от книгите в „Закони” на Платон, изследовател на античната гръкоезична литература, автор на книгата „Платоновият диалог. Ситуации и елементи на събеседването”. В същата поредица, в превод на университетския преподавател по съвременен гръцки език Борис Вунчев, се появи византийският епос „Дигенис Акритас”.
    Когато говорим за опитност и познаване на гръцкия език от античността до днес, наред с университетската преподавателка Драгомира Вълчева, специално трябва да споменем поетесата и писател Яна Букова, чийто подпис носят прекрасни преводи, както от новогръцки, така и от старогръцки. Освен на стихосбирките „Дворците на Диоклециан”, „Лодка в окото“, „Минималната градина“, тя е автор и на сборника с разкази „К като всичко“, а второто и допълнено издание на романа й „Пътуване по посока на сянката” бе представено само преди месец в София и из страната на специално организирано от изд. „Жанет 45” турне. Съвсем неотдавна от издателство „Егмонт” излезе проза от Костас Монтис – „Господарят Батиста и останалото” в превод на Ирена Алексиева. „Единственият публикуван роман на Костас Монтис може да е просто омайна приказка за сандъци със златни лири, за заключени стаи и скрити в тях позлатени пищови, алени пояси и стари тайни”, четем в анотацията за книгата. „Може да е легенда, разказана в топла лятна вечер на чардака на селска къща. Кой знае? Това, което трябва да знаете е, че тази история е истинска. Красиви разкази и семейни спомени, преплетени с исторически факти, предлага на читателя „Господарят Батистас и останалото”, книга написана в проза, но в духа на най-доброто от творчеството на известния кипърски поет. Романът е отличен с първа награда от National Society of Greek Writers of Cyprus, а престижното издание World Literature Today го нарежда сред най-забележителните литературни творби в света.
    В отзива си за „Господаря Батиста и останалото” във вестник „Култура” поетът и литературен критик Марин Бодаков пише: „Подбран и преведен от Яна Букова, томът на кипърския поет и кандидат за Нобелова награда Костас Монтис (1914-2004) “Кого живея?“, издаден от „Стигмати“ година след смъртта на автора, бързо възвърна смисъла на думата „култов“, включително с преизданията си.  Днес „Господарят Батистас и останалото“ отговаря на въпроса кого всъщност живее Монтис – знаменитият кипърец „живее“ своя митичен прадед с венецианско потекло, господаря Батиста, „живее“ своите родители, рано починалите си братя... Самотата не е опасна, опасно е да свикнеш с нея, гласи епиграфът на книгата. Автобиографичният роман е завръщане в детството, но надали е за деца. Той се подрежда между най-сочните образци на балканската мемоаристика у нас и благодарение на преводачката, която събужда много думи за нов живот; езиковият колорит оплита красива предмодерна черга”.
    Към превода на кои литературни произведения се ориентират българските издателства в последно време?
    Сред българските издателства с последователно представяне на гръцки автори са открояват Фондация за българска литература, с поредицата „Аквариум Средиземноморие”, в която се издадени гръцки и кипърски автори като Г. Рицос, сборникът „Андреас Ембирикос: сюрреалист, психоаналитик и фотограф”, новелата „Тъмносиньо, почти черно” от Т. Валтинос, сборникът съвременна гръцка драматургия „Зрители”, сборникът съвременна гръцка есеистика „Кои са гърците?”, съвременна гръцка поезия в превод на Яна Букова, криминалната новела от К. Калфопулос, „Кафене Лукач: Budapest Noir” и други. Издателят Румен Баросов има дългогодишен поглед върху явленията в съвременната гръцка литература и се стреми подборът на заглавията да отразява нейната пълнокръвна картини в различните жанрове.
    Създадената от Георги Гроздев в издателство „Балкани” поредица „Балканска библиотека” вече повече от две десетилетия прави достъпни  за българския читател класици на балканските литератури като нобелистите Иво Андрич, Йоргос Сеферис, „Езикът и чудовището”, и Одисеас Елитис, „Тяло на лятото”, както и други значими автори от региона. В нейните издания са представени също Андреас Стайкос, „Опасно готварство”, поезия на Харис Влавианос и Стратис Пасхалис, романът „Седем пъти пръстенът” на Измини Капандаи и други.  
    Своя мини-поредица с гръцки автори от няколко години има и издателство „Сиела” с два съвременни романа – „Мрачен Вардар” от Елена Хузури, „Лявата ръка на Афродита” от Такис Теодоропулос и сборника с разкази от Теофано Калояни „Рицарят Челано и други истории”. Може би догодина тя ще получи продължение с отличения с наградата на Атинската Академия роман на Реа Галанаки „Векът на Лабиринтите” – философско-историческа панорама на остров Крит. Историята на една измислена фамилия, която започва през 1878 година в Крит под османско владичество, за да се разгърне до 1978-ма след края на диктатурата на полковниците, откриването на дворците в Кносос от критски археолог преди това да стори сър Артър Еванс, издирването на една жена изчезнала по време на едно от многобройните кланета на острова, едно убийство, при което политическото престъпление граничи с вендета, хрониката на един град и на един планински район на острова през двайсети век размотават нишката на мита във „Века на лабиринтите”. Заглавието на романа, фокусиран върху остров Крит, от край време отъждествяван с мита за Лабиринта, е перифраза на „Века на Просвещението”.
    Върху  превода на кои романи работите в момента и кога могат да бъдат очаквани на българския книжен пазар?
    През 2015 година се очаква да излязат много интересни преводни издания на гръцка литература. Романът на Алексис Стаматис „Бар Флобер” е част от по-мащабен книгоиздателски проект, в който има още три заглавия. В свое изказване на Литературния фестивал в Дъблин Алексис Стаматис казва, че „никой никога не е пил питие в бар „Флобер”. Защото това не е бар. Това е място на една съдбовна среща и същевременно началото на едно пътуване. Ако десетата муза е пътуването, то единайсетата е себепознанието”. Условно бихме могли да наречем романа му „роуд роман”, по аналогия с road movie. Действието се развива „по пътя”, нишката на повествованието се изприда в почти криминална фабула, която отвежда героя в три европейски града: Барселона, Флоренция и Берлин: Бар-Фло-Бер. По същество чрез този свой роман Ал. Стаматис влиза в контакт с гръцката читателска публика, а книгата е намерила своя път и отвъд пределите на Гърция, където продължава да има фанатичния почитатели. По думите на автора, „мнозина от читателите, с които общувам, я поставят на първо място сред написаното от мен, но все пак надявам се, че в бъдеще няма да остана известен само като „авторът на „Бар Флобер”.
    Издателство „Orange Books” ще ни поднесе в началото на 2015-та романът на Лена Манда „Валс с дванайсет богове”.  Авторка на „Къща до реката”, Без аплодисменти”, „Последна цигара”, Теано”, „Градската вълчица”  и други, книгите й се продават в тираж над милион и половина екземпляра в Гърция. Бестселърът на Л. Манда „Валс с дванайсет богове” особено нашумя след телевизионния сериал по гръцкия частен канал „АNT1” (2013) с актьора Стратос Дзордзоглу в главната роля.  Две думи за фабулата: в проливен дъжд внезапно набиване на спирачки става причина за верижна катастрофа, която пресича пътищата на четиримата главни герои на книгата. Четиримата шофьори – три жени и един мъж - ще извървят път от разправията за строшените  фарове и взаимните обвинения до здравата спойка на приятелството и загрижеността един за друг.  Предстои Костис, Марина, Елпида и Наталия да изживеят дванайсет месеца пълни с обрати, смях и сълзи, като от противници се превърнат в приятели съдбовно свързани доживот.
    Като дванайсетте олимпийски божества, направлявали и определяли някога съдбите и живота на обикновените простосмъртни, така и преживените от героите заедно дванайсет месеца ще оставят своя печат върху тяхното предопределение. Дванайсет месеца символично представени от дванайсет богове, които орисват, повеляват и изпълняват. Става дума за майсторски написан съвременен роман за отношенията между хората, приятелството и любовта.
    Към края на следващата година в поредицата „Аквариум Средиземноморие” на издателство „Фондация за българска литература” ще се появи поетична книга на кипърския поет Михалис Пиерис. Действащи лица в поезията на Пиерис са различни градове. Гръцкият поет и литературен критик Янис Варверис (1955-2011) нарича поетичния корпус с негови събрани стихотворения „Метаморфози на градове” (1978-2009) „истинска „Трийсетгодишна война” на проникнатия от еротика пътешественик и човек Пиерис в различни градове на Европа, Гърция и Кипър. В стиховете му тези градове – на гръцки език думата е в женски род – претърпяват магическа метаморфоза и се превръщат в обаятелни жени - понякога чрез монолози, друг път в диалогична форма. Българският читател ще има възможност да се срещне с този много сетивен поет, който черпи не само от духовния, но и от телесния свят, от сетивните възприятия. Ето как самият той описва гмурването си в един чужд град: „Влизам в един непознат град, както човек се спуска в кладенец и усеща миризми, които се надигат от земните недра. Всеки град има собствена специфична миризма, която се излъчва от неговите паметници, от магазините му,  от хората в него, особено от неговите жени. Скитам по улиците подобно на човек, който се е изгубил и търси ориентири, наблюдавам хора и предмети сякаш виждам за пръв път вида и формата им, виждам мирисите докато се движат около мен и търся да открия онзи образ, който неизменно остава един и същ. Някое женско божество, някоя самодива, която се приплъзва в обиталището на града и изчезва като диво животно в планината със самоувереността на красивата си снага, с надменността на добре сложеното върху фреската на града”.

 

Категории: гръцка литература превод на български Здравка Михайлова издателства награди романи поезия Из съседската библиотека
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus