Галерия

1

Полина Спартянова
    Здравка Михайлова е литературен преводач и превежда гръцка литература на български език. Има магистърска степен по „Европейска организация и дипломация” от Юридическия факултет на Атинския университет „Йоанис Каподистриас” и е провела едногодишна специализация към същото Висше учебно заведение за изследване на тема „Съвременна гръцка литература след възстановяване на демокрацията през 1974”. До момента е превела трийсет и пет книги от гръцки на български: поезия, романи, разкази, есеистика, драматургия, както и няколко от български на гръцки език. Носител е на награда за превод на съвременна гръцка литературна творба на чужд език на Министерството на културата и награда „Ригас Велестинлис” за най-добър превод  на произведение на балканската литература. В момента работи върху три книги - романът "Бар Флобер" от гръцкия автор Алексис Стаматис, романът "Валс с дванайсет богове" от Лена Манда и подбор стихове от кипърския поет Михалис Пиерис.
    Какво ни носи съвременният превод на чуждестранна литература?
    Всеизвестен факт е, че преводът означава общуване, че преводачите са като електрическа мрежа, свързваща континенти, страни, институции, индивиди, те са гръбначният стълб на пренасянето на знания, на осмозата между културите. Не се ли стремим именно към това? Да застанем лице в лице и да преодолеем призраците и митовете на миналото – особено ние на Балканите – и посредством литературното пресътворяване, за да опознаем по-добре духовнната нагласа и културния хоризонт на нашите съседи. В този смисъл е похвално начинанието на сайта www.grreporter.info да представя гръцка преводна литература на български в рубриката „Из библиотеката на съседа”.
    Намират ли „общ език” българската и гръцката литература?
    Българската и гръцката словесност имат дълбок и общ исторически корен, които могат да бъдат проследени до далечното минало. Независимо от многобройните войни и раздори между Византия и новосъздадената през 681 българска държава, византийската култура е оказала огромно влияние върху различни аспекти на живота в средновековна, а по-късно гръцката книжовност и върху възрожденска България. През 10-ти век цар Симеон, завършил прословутата за времето си Магнаурската школа, чието царуване е известно като „Златен век” на българскатата култура и словесност, е събирал в двора си просветени и ерудирани хора, владеещи гръцки език, философия, граматика, въобще духовни хора с гръцка образованост. Тези контакти продължават и през следващите векове, и след падането на България под турско робство. Малкото на брой български старопечатни книги, съхранени от онова време, в голяма степен са преведени от гръцки.
    Как се развива българската преводаческа школа през годините?
    Древногръцките класически автори и философи – Омировите „Одисея” и „Илиада”, трагедиите на Есхил, Еврипид и Софокъл, комедиите на Аристофан, Менандър и други, съчиненията на Аристотел и Платон са издадени на български в не едно издание, като блестящи примери за преводаческо умение. По-младото поколение преводачи от старогръцки продължават ревностно тази традиция. С подкрепата на програма Култура (2007-2013) в своята поредица „Архетип” издателство „Фондация за българска литература” обедини древногръцки автори като „Успоредни животописи” от Плутарх и „Писма на хетери” от Изократ и латински автори в превод на изследователи на античната култура и книжнина в гръцкия и римския свят. Сред тях са Невена Панова - преводач на Клавдий Елиан в този проект, но и на половината от книгите в „Закони” на Платон, изследовател на античната гръкоезична литература, автор на книгата „Платоновият диалог. Ситуации и елементи на събеседването”. В същата поредица, в превод на университетския преподавател по съвременен гръцки език Борис Вунчев, се появи византийският епос „Дигенис Акритас”.
    Когато говорим за опитност и познаване на гръцкия език от античността до днес, наред с университетската преподавателка Драгомира Вълчева, специално трябва да споменем поетесата и писател Яна Букова, чийто подпис носят прекрасни преводи, както от новогръцки, така и от старогръцки. Освен на стихосбирките „Дворците на Диоклециан”, „Лодка в окото“, „Минималната градина“, тя е автор и на сборника с разкази „К като всичко“, а второто и допълнено издание на романа й „Пътуване по посока на сянката” бе представено само преди месец в София и из страната на специално организирано от изд. „Жанет 45” турне. Съвсем неотдавна от издателство „Егмонт” излезе проза от Костас Монтис – „Господарят Батиста и останалото” в превод на Ирена Алексиева. „Единственият публикуван роман на Костас Монтис може да е просто омайна приказка за сандъци със златни лири, за заключени стаи и скрити в тях позлатени пищови, алени пояси и стари тайни”, четем в анотацията за книгата. „Може да е легенда, разказана в топла лятна вечер на чардака на селска къща. Кой знае? Това, което трябва да знаете е, че тази история е истинска. Красиви разкази и семейни спомени, преплетени с исторически факти, предлага на читателя „Господарят Батистас и останалото”, книга написана в проза, но в духа на най-доброто от творчеството на известния кипърски поет. Романът е отличен с първа награда от National Society of Greek Writers of Cyprus, а престижното издание World Literature Today го нарежда сред най-забележителните литературни творби в света.