Галерия

1

Всичко, което се случва с лицензите, повтаря глупостите от 1995, 2001, 2005: опитите на политическия елит да контролира медиите. Партиите не са съгласни с пълномощията на министъра, но са готови да се съгласят с неприемливите процедури за обявяване на търг и продажба на честотите. Защото знаят, че ще имат представители в Съвета за радио и телевизия след увеличаването на броя на членовете му и ще могат да се пазарят със заинтересуваните за броя, вида и цената на лицензите.

Достъпът трябва да е отворен: нека да се поставят някакви граници, които да гарантират надеждността на компаниите. Съветът за радио и телевизия трябва да задължава след това собственика на мрежата (Digea, ЕРТ или някой друг) да включва канала в мрежата си. Ролята на Съвета за радио и телевизия е да обогатява радиотелевизионното производство, а не да го ограничава или да се прави на полицай.

Това се налага от логиката и демокрацията – и го позволяват технологиите. Вместо това научаваме, че, така както някои фирми заминават за България, някои канали се готвят да се преместят в Кипър, откъдето ще имат правото да излъчват в Гърция на базата на законите на ЕС.

Шестгодишната непримирима партийна война за властта продължава. Ще натрупа и други руини до сега създадените. Докато не остане нищо.