Галерия

1

„Книгата е продукт на 25-годишата ми работа в един регион, който по онова генерираше големи събития, които разтърсиха целия свят.  И от тази гледна точка смятам, че съм много щастлив, че можах да изживея всичко това.

Читателите ще видят, че от нея не блика кръв. Опитах се да избегна описания, които биха ужасили читателя. Целта ми е с помощта на свидетелства на обикновени граждани и интервюта с лидери, които изиграха водеща роля в трагичните събития да се опитам да обясня какво, как и защо се случи в Югославия.

Книгата ми не представлява докторска дисертация за кризата в Югославия. Това е работа на историците. Аз написах нещата, които видях, научих и чух”.

Така описва книгата си „Разпадането на Югославия и гръцките илюзии” журналистът Ставрос Дзимас пред GRReporter. Като кореспондент и директор на солунския офис на гръцкия всекидневник „Катимерини” той е проследил съвсем отблизо събитията, белязали историята  на региона през последния четвърт век.  

Смъртта на Тито

Книгата започва със срещата ми с една медицинска сестра в Любляна. Тя е жената, която е затворила очите на Тито, когато е починал. Разказът започва от момента на неговата смърт, която поставя началото на края на Югославия. Включвам описание на погребението му, което е било най-голямото организирано до тогава и се е превърнало в международно събитие.

Веднага след това преминавам към събитията през 1991, когато започва разпадането на страната, причинено от липсата на ръката, която е държала цялата тази система. Тито вече го няма, започва да се клати и другият пилон – войската, а Югославската комунистическа партия е почти разтурена.

През март 1991 заседава председателството на Социалистическата федеративна република Югославия като основна тема на дискусия е приемането на решение за организирането на военен преврат с цел спасяването на федерацията. Участниците не успяват да се договорят и това поставя началото на първите сблъсъци.

Разпадането на Югославия

Представям как всяка от републиките започва да работи за своята лична кауза, като предлагам на читателите и много задкулисни събития. Сред материалите има интервюта със Стипе Месич, който бе представител на Хърватия в председателството на СФРЮ, а след това и президент на страната, с президента на Словения Милан Кучан, с президента на Сърбия Борислав Йович, с Васил Тупурковски от БЮРМ. Те разказват много подробно всички събития през този период.

Една друга сцена, която е представена в книгата е как Слободан Милошевич и Франьо Туджман, докато ядат месо от елен и пият вино в курорта Караджорджево си поделят Босна. Това също е описано с помощта на разкази и свидетелства на хора, които играеха водеща роля в събитията.

Създаването на Бившата югославска република Македония

На тайна среща, която се провежда в правителствена резиденция в Охрид с участието на Милошевич, Глигоров и Тупурковски първоначално духовете са бурни. В края й Милошевич се обръща към останалите с думите: „Късмет, братя! Ние винаги ще сме обединени от историята и общия враг – албанците”. В тази част на книгата включих едно интервю с Константинос Мицотакис, което той ми даде наскоро. В нея разказва как тогава Милошевич му е предложил войските на Гърция и Сърбия да нахлуят в БЮРМ и да си поделят територията. Освен това обещавал на Гърция да помогне за решаването на спора с името на страната, но Мицотакис му отказал.

Войната в Косово и ролята на България в нейния контекст

В описанието на войната в Косово една от основните теми е съществуващата тогава вероятност войната да се пренесе в БЮРМ, после в Гърция и след това да се намеси и България. В разказа съм включил едно изявление на тогавашния български президент Петър Стоянов, че България е готова да изпрати войски в Македония с цел да предпазят границите й с Косово и да се предотврати пренасянето на военния конфликт там. Това изявление предизвика голям отзвук, тъй като вероятна военна намеса на България щеше да означава автоматично намеса на Гърция, след това на Турция и така Балканите отново щяха да са в пламъци. Но българският президент оттегли изявлението и нещата се успокоиха.

Една друга българска връзка с войната в Косово е така нареченият план „Подкова”. Години по-късно тогавашният външен министър на България Надежда Михайлова разказа, че по време на чистката на Милошевич срещу албанците в Косово българските разузнавателни служби й предали копие на плана „Подкова”. Той бе представен като плана на Милошевич за прогонването на албанците от Косово. Михайлова разказа, че веднага предала документа на тогавашния си германски колега Йошка Фишер. Дали документът е бил истински или не остава загадка и до днес, но по онова време той изигра ролята на един много добър аргумент в полза на интервенцията на силите на НАТО в Косово.

По-нататък в книгата представям войната в БЮРМ и интервюта с Киро Глигоров, Али Ахмети, Борис Трайковски и Ибрахим Ругова.

Гръцките илюзии

През 90-те години на 20-ти век Гърция бе разтресена от силни настроения в подкрепа на Сърбия. Те не бяха резултат на политически преценки, а на емоции, които бяха подхранени и от белградската пропаганда. Тя твърдеше, че Милошевич е този, който се бори срещу създаването на ислямска държава на Балканите, въпреки че по онова време нямаше никакви признаци, че се готви нещо такова. Той бе представен също като защитник на православието  в региона и бе наложено схващането, че поради тази причина Гърция трябва да го подкрепи.

Освен това бе прокарано много успешно убеждението, че той ще реши спора за името на БЮРМ. Не на последно място трябва да споменем и разпространените тогава теории, че в случай на война между Гърция и Турция ще можем да разчитаме на военна подкрепа от страна на Сърбия.

Всичко описано дотук създаде илюзиите, че едва ли не гърците и сърбите ще решим всички проблеми на Балканите. В действителност по онова време Гърция изигра в определена степен важна роля в играта на Милошевич.   

Гръцките бойци в Сърбия

В книгата си развенчавам тяхната „слава”. Имам техни свидетелства, както и интервюта с хора, които твърдят, че сърбите са ги използвали като „туристическа атракция”. Повечето от тях са се занимавали с предимно контрабанда и практически не са участвали във военни действия. Но във всички случаи това, което ги е накарало да отидат там е именно тези неудържими сърбофилски настроения, които бяха обзели Гърция на всички нива. Показателен е фактът, че дори един умерен и опитен политик като Константинос Мицотакис е смятал Милошевич за лидер.

Гърция и Косово

Гърция е една от петте държави, които не са признали Косово за независима държава. Причината е една - опасенията, че по този начин се създаде прецедент и по-късно бъде принудена да признае независимостта на отделна държава в северната част на Кипър, ако тя се откъсне от останалата част на острова. Но имам усещането, че е въпрос на време Атина да признае Косово като независима държава.

Балканите днес

Моето лично мнение е, че рисковете за Балканите все още не са отминали. Гражданите на много от държавите, които възникнаха през последните25 години са много разочаровани от факта, че виждат вероятността страните им да станат членки на Европейския съюз да се отдалечава. Затова и насочват надеждите си към други посоки.

Вече тече една голяма операция за прокарване на Балканите на екстремен ислям от страна на Турция и Саудитска Арабия сред мюсюлманските популации на Балканите. Така се обяснява и фактът, че сред джихадистите има мюсюлмани от Косово, Албания и Босна и Херцеговина. Това е един организиран и системен опит за радикализиране на мюсюлманите. С течение на времето това може да доведе до деагломерация на християнските и славянските населения, в резултат на което по-късно да бъдат предизвикани разделения на религиозна основа и дори войни.

Национализмите на Балканите все още тлеят и опасността от дестабилизация на Балканите е реална.