Иван Петков

Специален пратеник на GRReporter

Варна

Петата световна среща на българските медии, която се провежда в момента във Варна има най-общо две тематични направления. Първото е туризмът и медиите и как световната криза се отразява на туристическия бранш. Аз се включвам във втората част на този интересен форум, свързана с развитието на медиите и в частност на българските медии в чужбина. През първия ден от дискусиите по темата за новите технологии и медиите бяха проведени 2 модула.

Българските медии по време на криза. Граници на допустимото.  Тук бяха засегнати основните проблеми на българските медии в чужбина и бяха дадени примери за различни варианти за излизане от кризата. Йосиф Давидов, представител на българските медии в Испания, апелира към по-голяма ангажираност от страна на на българската държава. За пример даде Румъния, която е наляла около 5 милиона евро преки инвестиции в Испания, за да подпомогне изданията на румънски език. Радосвет Радев от Дарик радио говори за съхраняването на качествената вурналистика, която да продължи да произвежда качествен медиен продукт и след края на кризата и при все по-свиващия се рекламен пазар. Той прогнозира свиване на рекламния пазар от 50% за тази година.

Бившият външен министър Соломон Паси заяви, че по време на криза България би имала полза от една по-голяма европейска интеграция и би трябвало да се стреми към намаляването на „лошите харчове“ за сметка на „добрите харчове“. Г-н Паси произведе и две новини. Първата беше свързана с дебата по приемането на Исландия в Европейския Съюз, където каза, че „българското „Да“ не трябва да бъде приемано за константа“. Той също така заяви, че България трябва да прояви балканска солидарност и да подкрепи членството на Турция в Европейския съюз.

Втората новина беше свързана с предложението на Соломон Паси България да бъде предложена за Нобелова награда за мир за спасяването на Българските евреи през Втората световна война. Представителите на българската преса от САЩ Евгени Веселинов и Кина Бъговска говориха за опита на американските медии и спецификите на кризата в САЩ. Беше даден пример с вестниците „Чигаго трибюн“ и „Лос Анджелис Таймс“, които са минали само на електронни издания. Те дискутираха и необходимостта от оптимизиране на разходите, като за пример се дадоха сливането на международни редакции на най-различни издания, с цел оцеляване по време на криза.

Ще завърша впечатленията си от този модул с един цитат от Джон Кери, около който се обединиха участниците в конференцията – печатните издания са умираща информационна разновидност на човечеството.

Цифровизация на телевизионния ефир: Made in BG. Докато около предната дискусия, участниците имаха пълен консенсус по разискваните въпроси, то този модул съвсем закономерно провокира доста по-разпалена размяна на мнения. Мартин Захариев, който модерираше модула подробно очерта измеренията и предисторията на цифровизацията на телевизионния ефир. В продължилата повече от два часа и половина дискусия отношение по въпроса взеха представители на много и най-различни страни – представители на ДАИТС, представители на австрийската фирмата ORS, която има намерения да инвестира в цивровизацията в България, медийният експерт Георги Лозанов, депутатът Иво Атанасов, Димитър Цонев от БНТ. За жалост отсъстваха представители на частните медии и представители от КРС.

Накратко, в плана за цифровизация на българският ефир е заложено тя да завърши до края на 2012 година. Участниците обаче, в една или друга степен, изразиха своето съмнение, че този срок ще бъде спазен, като за по-реалистичен срок беше посочена 2015 година. Бяха повдигнати редица технически и социални въпроси, като най-остър се оказа въпросът около несъвършенствата на нормативната база, в която има много неясни моменти и липса на регламентирани условия. Коментиран бе и ефектът, който цифровизацията ще има върху обществения интерес и свободата на словото. Темата все пак завърши с думите, че цифровизацията е нещо, което ще се случи, тъй като смяната на старите технологии с нови е необратим процес.