С: Не само той, но и Саура..., те са цяла зала.

Х: И след това отпадат и те интересува нещо друго. Няма едно име. Няма един творец, който за мен е върховен. В процеса на израстването ти се сменят...

С: Казах Пикасо, но той отдавна е започнал да остарява. Много силен художник, винаги ще остане за историята на изкуството, обаче започва да остарява. Някак си картините му не са предназначени за днешно време.

Кой според вас е съвременен?

Х: Който усеща духа на времето си.

С: Пикасо затова е силен, защото е хванал духа на времето си.

Х: Има хора, които наподобяват, има хора, които са водачи – те са много силни.

С: Един пример за това, което говоря е нашия Кристо, който е в Америка.

Мислено ви съпоставих с него като разбрах, че работите заедно...

Х: Ние не подписваме заедно, само си помагаме. Всеки си подписва поотделно.

С: Като видиш неговата инсталация, разбираш, че този човек твори и живее сега.

Понеже вие сте правили изложби в Гърция и в България, но и в други европейски страни, какви са разликите в това, което търсят и харесват хората у вашите картини?

Х: Има разлика наистина. Естетиката е различна. Всеки народ има някакви предпочитания. Примерно, в Швейцария им харесваха заради цвета. Без това да е елементарно. Тук в Гърция всичко е бяло, мраморно, цветът започва да бъде по-сложен. Това, което ще се хареса на един бразилец, на един швейцарец – много цвят, няма да се хареса на Балканите. За България не мога да кажа, да каже Стоян. Той напоследък не е правил изложба там, изложбите са му отпреди 20 години. Променили са се нещата. Ние от ’90 година сме в Гърция.

С: Нещо, което тя каза и е напълно вярно, че различните народи имат различен критерий за това кое е добро. В България преди 20 години всички мои колеги работеха с много обработен цвят. Докато тук в Гърция няма такова нещо и затова наистина е виновен и вятърът, и слънцето, и морето, и самото географско място... тук цветът не е толкова наситен, тук е лек като ветрец, като лек повей. Докато в България е студено, там ти трябва ракия и много цвят, или едно родопско одеало. Ние сме по-други.

В Швейцария е съвсем друго нещо – там виждаш, че нивото на един обикновен учител е друго. Той е израснал с изкуство. Защото като започнеш да пътуваш виждаш, че по музеите малките деца имат мнение за дадена картина. Имат мнение от толкова малки и това не става така случайно. Значи че има база и в семейството, и в училище, за да има позиция.

Вас какво ви вълнува като художници в момента? Имам предвид всекидневни събития, обикновени случки, текстове, от които взимате материал за вашите творби...

Х: Всичко, което минава през теб се филтрира и излиза в работата. Аз ги правя интуитивно тези неща и трябва да мине период от време, да го обсъждаме или аз да мисля, да усетя това, което правя. Това, което съм изживяла като човек – да сменя държавата, да започна отначало, всички трудности, и в психологически аспект – едно такова изолиране, е един опит да разбера какво става около мен, да опозная всичко това. По някакъв начин това търсене излиза в моите скулптори.

Ето в тази композиция има нещо женско, като една дантела е. Това е кръг, вътре пак има кръг, а едно до друго изграждат един свят. Става една звезда, става една галактика от звезди, има едно мълчание и някаква хармония. Всичко това мен като човек ме изразява. Това, че си затворен..., но и в това има нещо красиво. Не е някаква потиснатост. По-скоро е стремежът на човек да намери нещо друго в живота, не само обикновените неща, да осъзнае себе си... Трябва и ти да искаш да мислиш с мен. Трябва да търси този, който го гледа.

С: Аз през последните седем-осем години работя върху поезията на Кавафис, който е световно известен поет. Нещата се променят, разбира се, от рисуване станаха други. Имам и една друга серия, които са картини като старите свитъци. Те са предварително нарисувани и след това са навити на руло, така че да не се виждат целите. Те имат връзка с пергамента и ако се върнем назад в историята имат връзка по принцип с идеята за послание, и аз го използвам това - и като цвят, и като линия.

Х: Стоян евентуално ще направи изложба в библиотеката в Александрия през октомври месец с тази тема.

С: За там са предназначени.

Х: Тези свитъци са безкрайни и са поставени като сърдечна кардиограма.

С: Тъй като художникът, а по принцип и всеки един, който е автор, е много чувствителен към всичко, което става около него. Затова ги правя толкова много, за да стане страшно голямо. Да бъда много орбитален и човек да се чувства много малък. Никой от нас не е влизал в изгорялата Александрийска библиотека, но всеки може да пътува със съзнанието си и може да си представи тогава какво е било.

Не трябва ли творците да се погрижат изкуството да е навсякъде?