С: Разбира се, има програми в Гърция. Осъществи се преди три-четири години един проект, който е започнал от Швейцария, с кравите по улиците и така градът, или дадената улица, или парк, става галерия. И изкуството отива при хората. В Швейцария сме виждали големи търговски улици, които са със скамейки - даден автор е направил една скамейка, можеш да седнеш да изпушиш една цигара, да си побеседваш с този, с който си... Така че не може да кажем, че изкуството не прави опити да излезе при хората.

Вие казвали ли сте си някога, че край дотук, преставам и сменям професията...

Х: Не, никога, но има моменти, когато се изморяваш. И се самоанализираш.

С: Аз обаче мога да го кажа. За теб не знам, но аз всяка вечер се отказвам. Всяка вечер и сутринта в четири часа пак съм долу в ателието. (смях)

Х: Почиваш си и пак наново. Изморяваш се, но не дотам да се откажеш.

Най-екстремната ви постъпка като художници?

Х: Сега като подготвяхме изложбата за Хидра, която трябваше много бързо да организираме, имах идеята да направя по-големи неща. Трябваше бързо да направим една скулптора и я направихме в хола, развалихме масата, всичко стана – не мога да ти опиша, със заварки по балкона, с железа вътре в хола. Това не е ли... да унищожиш къщата си, за да направиш една работа, която е толкова тежка, че не се вдига!?

С: Сега трябва да си направим хола, защото нямаме хол.

Х: Масата е продупчена навсякъде...

Как мина последната ви изложба?

Х: Никос Григоракис – директор на Музея в Аркадия, сподели, че е страхотен успехът й. И каза, че мисли, че много рядко чужд художник може да има такъв успех. Изложбата бе посетена от много хора и се хареса, имаше и министри.

Вие възприемате ли се още като чужди художници?

С: Да, разбира се. Ние ще сме си чужди цял живот.

Х: Не се замислям за това. Освен това, когато имаш едно чуждо име, винаги въпросът е откъде идваш, как реши да останеш тук, защото центърът на изкуството е някъде другаде. Всеки си го прави, където му е писано.

Защо избрахте Аркадия?

Х: Случайно се случи, че ни хареса и купихме къщата. Обаче ние сме аркадци. Сега сме поканени на среща на аркадците. Те ни имат като свои хора. Ние не сме родени там, но сме избрали да живеем и да творим там. Стоян направи една тема, която е свързана с тяхната богата митология и прекрасна природа. Това е родината на бог Пан.

С: Аркадия е много известна и в западноевропейското изкуство. Има един друг смисъл като кажеш Аркадия – има го в картини на Пусен.

Х: Идиличен...

С: В съвременния смисъл не означава човек, който е роден там, а човек, който е допринесъл с една крачка напред в дадената си област.

Х: И човек, който живее заедно с природата. Едно бягство от съвременния живот, в положителния смисъл.

С: Нашето място е там. И когато построиха този музей, решиха да започнат една програма с пет-шест месечни изложби. И тъй като ние двамата сме семейство, сега го преобърнаха да правят изложби на семейства, което започва да става мода. След нас ще бъде друго гръцко семейство и т.н. Което не се практикува само там, но и по света правят такива изложби на двойки и в живота, и в изкуството.

Х: Намираш едно място, което те изразява и те изпълва със сили и ти дава вдъхновение да работиш.