Нейно превъзходителство Ирина Бокова разговаря с Марина Николова за кандидатурата си за главен директор на ЮНЕСКО за личните приоритети, за модерната роля на организацията, за ролята на жените и за интересните срещи, които проведе в Гърция по време на посещението си в страната тази седмица.

Първо искам да започна с въпроса защо решихте да се кандидатирате за главен директор на ЮНЕСКО ?

Това е решение на правителството на България да представи своя кандидатура и аз съм много поласкана. Считам, че е голяма отговорност и чест за мен, че аз съм този кандидат. Мисля, че има много причини България да представи кандидатура. Първо, защото България е една от най-старите европейски държави - няколко цивилизации са били по нашите земи с много голям принос в световното и в европейското културно-историческо духовно развитие. Така че ми се струва много естествено България да се счита за една от страните – двигателки на ЮНЕСКО в тази област.

На второ място, фактът, че България е една страна с толерантна, с мултикултурна традиция. Страна, която се намира на кръстопът между севера и юга, както и между изтока и запада. Ние винаги сме доказвали, че можем да живеем в едно културно и етническо многообразие. Мисля, че сме давали много примери в историята за това как можем да опазваме това културно многообразие, как можем да се отнасяме толерантно към другите.

На трето място, това е фактът, че България има една много активна история на участие в ЮНЕСКО . Достатъчно е да се спомене, че последната генерална конференция извън седалището в Париж, беше в София през 1986 г. Това е факт, който се помни и се уважава много. Когато аз пристигнах в Париж срещнах много мои колеги-посланици, които казваха „Ние като млади дипломати бяхме в София, помним...”. Преди две седмици поканих в София една група посланици - 60 души от 44 страни, посетихме някои от паметниците на културата на България, които са вписани в листата на световното културно наследство. Тогава минахме покрай НДК и много от тях разпознаха сградата. Веднага си спомниха, че там се е провела Генералната конференция на ЮНЕСКО .

Т.е. има много причини, поради които ние смятахме, че е подходящо България да участва в това състезание, в тази надпревара. Разбира се, не на последно място и фактът, че от Източна Европа до момента не е имало Генерален директор на ЮНЕСКО . Счетохме, че ако говорим за нашия регион, то България е най-добре поставена в сравнение с останалите страни да бъде представител на цяла Централна и Източна Европа, да представлява този регион в ЮНЕСКО.

В тази връзка, каква ще бъде вашата кауза, вашият личен почерк, ако бъдете избрана за поста?

Моят личен приоритет не е нещо по-различно - от една страна, от това, което е записано в Устава на ЮНЕСКО , а именно, че ЮНЕСКО е душата, ЮНЕСКО е съвестта на Организацията на обединените нации, на човечеството. Тя е единствената организация, която се занимава с култура. Тя е призвана да утвърждава ценностите на хуманизма, на толерантността, на разбирателството, на диалога, ЮНЕСКО не е агенция за техническа помощ за развитие. ЮНЕСКО е нещо повече от една отделна програма или от един малък проект. ЮНЕСКО е неразривно свързан с опита от един световен конфликт, каквато беше Втората световна война, пренесен в наше време. И мисля, че особено сега, когато сме в кризи, несигурност, тази глобализация, която безспорно е много положително явление, но заедно с това създава много несигурност и в редица общности хората търсят някаква опора в този разнообразен и много голям свят, ЮНЕСКО е тази организация, която трябва да даде отговорите на много от тези въпроси. Мисля, че моят приоритет ще бъде точно търсенето на някакъв нов тип хуманизъм, в който да бъдат участници и развитите и развиващите се страни в това преразпределение, в този динамичен свят, в който живеем и пред очите ни се променя. Мисля, че ЮНЕСКО трябва да се адаптира и да даде точно тези духовни отговори на глобализацията, които всеки един човек търси.

Ще повлияе ли икономическата криза върху дейността на организацията?

За съжаление, да. Тя вече влияе, защото ние виждаме в редица от областите съкращаване на помощи за развитие, съкращаване не някои програми, ЮНЕСКО като организация има много скромен бюджет. Финансовите ресурси са повече от скромни. ЮНЕСКО разполага с един голям ресурс от извънбюджетни средства, които разпределя в съответствие с приоритетите. Най-вече – образование. За голяма част от човечеството и особено за развиващия се свят, образованието е приоритет номер едно.  Бих казала, че не само в развиващите се, но и в развитите страни почти няма правителство, което в тези времена на криза да не реформира, да не търси част от отговорите на това, което се случва в подобряване на системата на образованието. Аз мисля, че ЮНЕСКО трябва да се превърне в лидер що се отнася до иновации, до технологии, до връзката между всички равнища на образованието – най-вече науката, изследванията, това е отговора на кризата, която се случва в момента.

Как мислите, че ще се промени ролята на организацията в един свят, в който виртуалното пространство все повече завладява реалното?

Точно там мисля, че трябва да бъде новата роля на ЮНЕСКО. Организацията трябва да даде един нов, модерен отговор. Аз преди седмица бях в Колумбия, там има много интересна агенция за изследване и за наука, и проведох разговор, който водя с министри и отговорни политически дейци в много страни, а именно за това, че в светлината на това виртуално пространство, което съществува, ЮНЕСКО може да съдейства като облекчи много процедурата на достъп на информация до различни изследвания. Учените от цял свят имат нужда от много по-бързо споделяне на тази информация. ЮНЕСКО може да съдейства да се премахнат някои юридически бариери, да се създадат тези виртуални колективи от учени, които да работят по съвместни проекти. Или където има нужда от създаване на юридическа рамка, ЮНЕСКО може да я създаде, да се създават бази данни. ЮНЕСКО даде първия пример с първата в света дигитална библиотека, която беше официално открита само преди три седмици по време на последното заседание на Изпълнителния съвет. Т.е. вече има наченки на такава дейност и мисля, че трябва да се продължи в тази посока – това ще бъде от интерес за всички.

Ако процедурата по избора на главен директор на ЮНЕСКО премине успешно за вас, ще бъдете първата жена на този пост. Как ще подкрепите жените в стремежа да участват по-активно във всички сфери на обществения и политически живот и да заемат повече лидерски позиции?

Аз мисля, че символично това ще бъде много важно, тъй като наистина досега не е имало жена на този пост. Даже е малко странно и парадоксално, защото в други международни организации има жени. Точно тази организация, която е духовната, която се занимава със сферата, която се счита, че жените са най-много въвлечени като образование, култура, комуникации, досега не е имала генерален директор. И това според мен ще бъде много хубаво. Мисля, че ЮНЕСКО трябва много по-активно да се включи в тази световна, бих казала, кампания за по-добро място на жените. Не защото това е добро пожелание, а защото в момента човечеството има нужда от активното участие на другата половина с приноса в духовната сфера, в науката, в икономиката. Човечеството има полза от това, трябва да използва целия този талант, за да може да постигне по-голям просперитет, по-добър начин на живот на различните общества. Това, което виждам в момента в света, тъй като аз по една или друга причина като дипломат от системата на Външно министерство, съм участвала в три от световните конференции на ООН по проблемите на жените - в Копенхаген през 1980 г., в Найроби през 1985 и 1995 г. в Пекин. Имам чувството, че този ентусиазъм, който беше завладял света с Декадата на ООН за развитие на жените, като че ли е поспаднал. Особено в периоди на кризи жените са от тази част на обществото, която в най-голяма степен е засегната. Дали от безработицата при съкращения, дали защото това са обикновено семейства, в които жени сами отглеждат децата си, ако има някъде бедност, но дори и в развитите страни, дали защото те са подложени на някаква дискриминация, дали защото по време на конфликти виждаме, че жените са най-пострадалата част от насилие, от пренебрегване, от вълни от емиграция. Жените имат нужда от много по-активно отношение към тях, от нещо по-различно от това, което е било досега. Струва ми се, че ЮНЕСКО трябва да заеме своята лидерска роля. Например, един от начините е – аз помня, че по време на Декадата на жените имаше задължение правителствата да приемат определени политики, да създават координационни структури - административни, които да следят за това, че за прилагането на всяка една политика да се обръща внимание на това какво ще бъде въздействието върху жените. Това нещо вече не съществува и го няма. Мисля, че ЮНЕСКО може да направи много и аз лично съм с много твърдото намерение, ако бъда избрана на този пост да обърна особено внимание на ролята и мястото на жените в обществата.

Какви срещи имахте в Гърция до момента и очаквате ли подкрепа от гръцката държава?

Аз проведох много интересни срещи в Гърция. Дойдох тук, за да изразя своето уважение към Гърция. Както заявих на всичките ми срещи ЮНЕСКО има нужда от Гърция, както и Гърция предполагам има нужда от ЮНЕСКО . Това е една страна с особено място в световната и европейската култура, израз на което е и фактът, че в момента председател на 34-тата Генерална конференция на ЮНЕСКО е г-н Джордж Анастасопулос – посланик, постоянен представител на Гърция в ЮНЕСКО , бивш министър, бивш заместник председател на Европейския парламент, една много уважавана личност. Това показва, че Гърция има своя авторитет в организацията. Аз дойдох тук да заявя своето уважение на Гърция като един от най-близките партньори на България. Не просто съсед, а най-близкият партньор в Европейския съюз, в това световно културно пространство. Споделих с гръцките партньори и приятели, с които се срещнах - с г-н Валинакис, който е заместник министър на Външните работи, с г-жа Дзидзикостас, която е председател на Националната Комисия за ЮНЕСКО, с г-жа Бурдара, която е представител на ЮНЕСКО в Изпълнителния съвет и току-що се срещнах с г-н Анасопулос, който е директор на Дирекцията за международни организцаии на Външното министерство. Споделих с тях как виждам кампанията. За мен процедурата по избор е един процес – това не е едностранен акт. Това е един процес, в който се провеждат много разговори, дискусии за ролята, за мястото на ЮНЕСКО, за необходимостта от реформи, как да се развива по-нататък, да чуя какво мисли гръцката страна също за мен е много важно, какво мисли Гърция по тези въпроси. Разбира се, да поискам тяхната подкрепа.

Мисля, че е още рано да се говори за подкрепа на отделни държави, тъй като има още много време до изборите и не това е конкретната ми цел тук – да искам и да настоявам. Аз представих някои от своите виждания, изразих надежда, че с Гърция за в бъдеще ще имаме още по-тясно сътрудничество в областта на ЮНЕСКО, независимо от това какво ще се случи по изборите, макар че аз трябва да кажа, че съм много оптимистично настроена за изхода и за възможностите за това да бъда избрана за Главен директор на ЮНЕСКО. Във всеки случай, приемам това решение на българското правителство с много голяма отговорност, бих казала едно национално чувство за отговорност, защото знам, че кампанията и кандидатурата е много видима в България. Аз получавам много писма, много обаждания, много хора желаят успех и питат какво могат да направят, по какъв начин да подпомогнат – това са кметове, областни управители, неправителствени организации, да не говоря за многото български писатели, художници, интелектуалци и разбирам колко голяма е отговорността. Смятам, че имам реален шанс – аз съм много позитивно, оптимистично настроена и с такива мисли дойдох в Гърция.

Гърция също има определени очаквания от ЮНЕСКО и те са свързани с кампанията за връщането на мраморите от Партенона. Какво е вашето мнение и какви ангажименти бихте поели по отношение на нея?

Това е един много важен въпрос за Гърция, за културното наследство и за неговото опазване. ЮНЕСКО определено играе много позитивна посредническа роля. Този въпрос се обсъжда в рамките на Комитета за връщане на незаконно изнесени културни паметници, дори има резолюция, която е приета на последното заседание на Комитета, който заседава от 11 до 13 май в Париж. Приветства се сътрудничеството между гръцкото и британското Министерства на културата, поощрява се ролята на Генералния директор на ЮНЕСКО в тази област. Аз мисля, че Гърция особено след построяването на Новия музей също така има всички основания да работи за това, че тези ценности да бъдат върнати. Ние разговаряхме по този въпрос вчера. Пропуснах да кажа, че вчера имах среща с Генералния секретар на Министерството на културата. Според мен ЮНЕСКО трябва да поощри и да подпомогне този двустранен диалог, който съществува между двете страни, да се намери баланс и приемливо решение, и с много голяма симпатия се отнасям към Гърция за това, което те имат като амбиции и като желание. То е напълно разбираемо.

Какво още може да бъде направено от страна на ЮНЕСКО за опазване на българските културни паметници?

Аз мисля, че България има още възможности за вписване на паметници в списъка на световното културно наследство. Що се отнася до тази Конвенция, аз съм разговаряла с Министерство на културата, с историци. Мисля, че е напълно реално Казанлъшката гробница като паметник на културата да бъде „допълнена” с няколко от другите новооткрити гробници като Александрово, Голямата косматка и някои от другите и заедно да бъдат представени като един сериен паметник на културата – това е новата тенденция в Комитета за световно наследство. Бихме могли да го наречем „Долината на царете” или по някакъв друг приемлив начин. Някои от църквите в Търново, които са запазени – като „Рождество Христово”, в Арбанаси „българската Сикстинска капела”, както я наричаме, великолепна и реставрирана, с още две-три средновековни запазени църкви, тъй като България има не само тракийско изкуство, България има добре запазено средновековно, както е Рилският манастир.

И да не забравяме Конвенцията за нематериално наследство. Там България е една от първите страни, които участват. Конвенцията е свързана с традицията, фолклора и всичко, което имаме като национален идентитет. Там като шедьовър на световното нематериално наследство успяхме да впишем Бистрешките баби с техния начин на пеене. Но смятам, че имаме какво още да представим като световен паметник на нематериалното наследство.