Нейно превъзходителство Ирина Бокова разговаря с Марина Николова за кандидатурата си за главен директор на ЮНЕСКО за личните приоритети, за модерната роля на организацията, за ролята на жените и за интересните срещи, които проведе в Гърция по време на посещението си в страната тази седмица.

Първо искам да започна с въпроса защо решихте да се кандидатирате за главен директор на ЮНЕСКО ?

Това е решение на правителството на България да представи своя кандидатура и аз съм много поласкана. Считам, че е голяма отговорност и чест за мен, че аз съм този кандидат. Мисля, че има много причини България да представи кандидатура. Първо, защото България е една от най-старите европейски държави - няколко цивилизации са били по нашите земи с много голям принос в световното и в европейското културно-историческо духовно развитие. Така че ми се струва много естествено България да се счита за една от страните – двигателки на ЮНЕСКО в тази област.

На второ място, фактът, че България е една страна с толерантна, с мултикултурна традиция. Страна, която се намира на кръстопът между севера и юга, както и между изтока и запада. Ние винаги сме доказвали, че можем да живеем в едно културно и етническо многообразие. Мисля, че сме давали много примери в историята за това как можем да опазваме това културно многообразие, как можем да се отнасяме толерантно към другите.

На трето място, това е фактът, че България има една много активна история на участие в ЮНЕСКО . Достатъчно е да се спомене, че последната генерална конференция извън седалището в Париж, беше в София през 1986 г. Това е факт, който се помни и се уважава много. Когато аз пристигнах в Париж срещнах много мои колеги-посланици, които казваха „Ние като млади дипломати бяхме в София, помним...”. Преди две седмици поканих в София една група посланици - 60 души от 44 страни, посетихме някои от паметниците на културата на България, които са вписани в листата на световното културно наследство. Тогава минахме покрай НДК и много от тях разпознаха сградата. Веднага си спомниха, че там се е провела Генералната конференция на ЮНЕСКО .

Т.е. има много причини, поради които ние смятахме, че е подходящо България да участва в това състезание, в тази надпревара. Разбира се, не на последно място и фактът, че от Източна Европа до момента не е имало Генерален директор на ЮНЕСКО . Счетохме, че ако говорим за нашия регион, то България е най-добре поставена в сравнение с останалите страни да бъде представител на цяла Централна и Източна Европа, да представлява този регион в ЮНЕСКО.

В тази връзка, каква ще бъде вашата кауза, вашият личен почерк, ако бъдете избрана за поста?

Моят личен приоритет не е нещо по-различно - от една страна, от това, което е записано в Устава на ЮНЕСКО , а именно, че ЮНЕСКО е душата, ЮНЕСКО е съвестта на Организацията на обединените нации, на човечеството. Тя е единствената организация, която се занимава с култура. Тя е призвана да утвърждава ценностите на хуманизма, на толерантността, на разбирателството, на диалога, ЮНЕСКО не е агенция за техническа помощ за развитие. ЮНЕСКО е нещо повече от една отделна програма или от един малък проект. ЮНЕСКО е неразривно свързан с опита от един световен конфликт, каквато беше Втората световна война, пренесен в наше време. И мисля, че особено сега, когато сме в кризи, несигурност, тази глобализация, която безспорно е много положително явление, но заедно с това създава много несигурност и в редица общности хората търсят някаква опора в този разнообразен и много голям свят, ЮНЕСКО е тази организация, която трябва да даде отговорите на много от тези въпроси. Мисля, че моят приоритет ще бъде точно търсенето на някакъв нов тип хуманизъм, в който да бъдат участници и развитите и развиващите се страни в това преразпределение, в този динамичен свят, в който живеем и пред очите ни се променя. Мисля, че ЮНЕСКО трябва да се адаптира и да даде точно тези духовни отговори на глобализацията, които всеки един човек търси.

Ще повлияе ли икономическата криза върху дейността на организацията?

За съжаление, да. Тя вече влияе, защото ние виждаме в редица от областите съкращаване на помощи за развитие, съкращаване не някои програми, ЮНЕСКО като организация има много скромен бюджет. Финансовите ресурси са повече от скромни. ЮНЕСКО разполага с един голям ресурс от извънбюджетни средства, които разпределя в съответствие с приоритетите. Най-вече – образование. За голяма част от човечеството и особено за развиващия се свят, образованието е приоритет номер едно.  Бих казала, че не само в развиващите се, но и в развитите страни почти няма правителство, което в тези времена на криза да не реформира, да не търси част от отговорите на това, което се случва в подобряване на системата на образованието. Аз мисля, че ЮНЕСКО трябва да се превърне в лидер що се отнася до иновации, до технологии, до връзката между всички равнища на образованието – най-вече науката, изследванията, това е отговора на кризата, която се случва в момента.

Как мислите, че ще се промени ролята на организацията в един свят, в който виртуалното пространство все повече завладява реалното?