Като триумф за гръцката дипломация оцени освобождението си след двуседмичен арест в Иран, гръко-британският журналист Ясон Атанасиадис, който по време на изоборите в страната работи като кореспондент за Washington Times. След приключението, което преживя  в Иран, той изнесе лекция в гръцкото Мнистерство на външните работи на тема: «Скорошните избори в Иран: свидетелство от личен опит», която бе организирана от тинк танк организацията ЕЛИАМЕП.

Обвинението, което властите бяха отправили към него е било за шпионаж, но самият той каза, че „иранците не са толкова глупави, че да решат че съм шпионин”. В тази връзка Ясон Атанасиадис оцени, че неговото арестуване е било ”акция за сплашване” на журналистите във и извън Иран. Той е бил единственият чуждестранен журналист в затвора в Иран, където в момента са задържани още 41 души – местни журналисти.

Ясон Атанасиадис задържа вниманието на всички с разказа си за преживяното в Иран – за дните преди да го арестуват, за изборите и за задържането му с обвинение в шпионаж по време на следизборните бунтове. Както той сподели преди да пътува за Иран е изнесъл публична лекция в лондонския университет SOAS по случай на 30-годишнината на ислямската република, където казал на майтап, че има „перфектния профил за шпионин”, без да му мине през ума какво ще да последва след изреченото...

Гръцкият журналист пристигнал в Техеран в четвъртък сутринта – дни преди изборите, тъй като се забавило издаването на визата му. Веднага заминал за Ком, където традиционно хората подкрепят президента Махмуд Ахмадинеджад, който по думите на хората е инвестирал много средства за покачване на нивото на живот в провинцията. Г-н Атанасиадис считал, че ще има и втори кръг на изборите, тъй като според законите в страната, за да бъде избран президент той трябва да  събере над 50% от гласовете, а кандидатите били четирима, но президентът Ахмадинеджад бе избран от първи път с 60% вота в негова полза. Гръцкият журналист поискал да бъде в Ком, за

да се намира „в точното време на точното място”, но там му се случила първата среща с полицията докато правел снимки в джамията на града, която завършила с изпращането му обратно в Техеран.

В денят след изборите Атанасиадис, който вече бил в Техеран, станал свидетел на първите протести от страна на членовете на партията на Мусави, който останал втори на изборите. Техните демонстрации били мълчаливи, а хората облечени в бели дрехи. Когато някой започнел да скандира, всички останали се обръщали с пръст на устните и казвали: „шшшшш”. Полицаи облечени в черно и с маски на лицето, които се придвижвали с високоскоростни мотоциклети, се шмугвали сред хората и удряли невинни граждани. След първите жертви, последователите на Мусави продължили своите мълчаливи демонстрации, носейки черни дрехи в знак на печал. В нощите след изборите било най-напрегнато, защото постоянно имало епизоди на насилие между гражданите и полицаите. „Тези, които демонстрираха през деня, не бяха същите като онези, които правеха погром нощем” разясни г-н Атанасиадис.

Тъй като му изтичала визата, 30-годишният журналист трябвало да замине от страната и докато бил на летището и тичал, за да не си изпусне полета, няколко мъже го спрели, заобиколили и го помолили да ги последва. Когато разбрал накъде отиват нещата, Ясон Атанасиадис започнал да вика силно на английски и на фарси името си и името на вестника, за който работи - Washington Times, така че някой да осведоми за арестуването му. Тогава мъжете, които го били заловили започнали да го удрят, но една англичанка успяла да си запише чутото и веднага се обадила във Вашингтон. Оттам редакторката на таблоида звъннала на приятелката на Атанасиадис в Бостън, която на свой ред се обадила на родителите му. Оттам започнала сагата по неговото освобождаване с постоянни телефонни разговори между Атина, Истанбул и Техеран.

Още от първия ден иранските власти обявили на журналиста, че може да бъде обвинен в шпионаж, което обвинение се наказва дори и със смъртна присъда. Като доказателство му показали негова снимка направена преди години с британски дипломат, който се оказал аташе по печата. Ясон Атанасиадис твърдо отричал обвинението и след 18 дни на престой в затвора в Техеран, благодарение на настойчивите опити на Министерство на външните работи, на Вселенския патриарх Вартоломей, на гръцкото посолството в Техеран и на иранското посолство в Атина, историята завърши с щастлив край – Ясон Атанасиадис бе освободен преди седмица и се завърна в Гърция при семейството си. 

Що се отнася до събитията, според журналистът, иранците мислели, че бунтовете ще се развият в „нежна” революция. Пак по оценка на г-н Атанасиадис е имало хора, които може и да са били обучени в чужбина що се отнася до техниките на организация на бунтовете, измислянето на слоганите и т.н., но това не е имало ключово значение за развитието на събитията. Във връзка с достоверността на изборния резултат, г-н Атанасиадис подчерта, че не може да се изкаже със сигурност дали е имало беззакония, тъй като не е било позволено на журналистите да влезнат в изборните центрове, но му се е сторило подозрително, че около 40 млн. бюлетини са били преброени на ръка за по-малко от 24 часа и че останалите кандидати са получили толкова малко на брой гласове. В заключение, г-н Атанасиадис сподели, че събитията след изборите в Иран според него са си „една вътрешна тема на страната, в която не бива да се намесваме, тъй като вероятно това е един стадий, през който трябва да премине иранското общество, една вътрешна реформа...”