Мария Спасова

       1974 година, месец юли. Архиепископ Макариос е изхвърлен от президентството на Кипър след преврат, подкрепен от военната хунта в Атина. Като резултат от преврата Турция навлиза в Северен Кипър, а трагедията на Кипър води до падането на режима на полковниците в Гърция. Той е заменен с политическо правителство, водено от Константинос Караманлис. През ноември същата година в Гърция се провеждат демократични избори, на които основаната от Караманлис Нова демокрация печели 220 от общо 300-те места в гръцкия парламент. Месец по-късно, през декември, на референдум 70 на сто от гърците се обявяват против монархията и за президентска република, каквато Гърция е и до днес.

       Тези драматични събития отпреди 35 години отбелязва фондация “Константинос Караманлис” с изложбата “35 артисти за демокрацията”, която официално ще бъде открита в четвъртък, 23 юли от министър-председателя Костас Караманлис. 35 от най-големите имена в гръцкото изобразително изкуство се обединяват не просто, за да припомнят момент от съвременната гръцка история, а за да заявят заедно, че демокрацията освен един конкретен текст в учебниците по философия, история и политология означава свобода. Свободата да създаваш – изкуство, наука, пари, бизнес, медии, общество, справедливост. И със своето творчество 35-те атристи показват на какво е способен творецът, когато има свобода.

       “За мене Time Square е като византийска икона. Има нещо много общо между неоновите реклами на небостъргачите и плоските букви на билбордовете и образите на светците на фона на златното небе във византийските икони”, казва Хриса, един от най-ярките представители на американския авангард през втората половина на 20 век (автор на Калиграфията на снимката в центъра).  Родена е в Атина през 1933 година, завършва Калифорнийската Академия по изящно изкуство и от 1957 година живее и твори в Ню Йорк. Нейни творби показват галериите Гугенхайм и Курос и Музея за модерно изкуство МоМа в Ню Йорк, музеите на модерното изкуство в Монтреал и Париж, галерии в Германия, Гърция и САЩ, участва на биеналетата във Венеция и Сао Паоло. За ателието й на Бродуей Лео Кастели казва, че е едно от най-красивите в света. През 1992 година Хриса се завръща в родната Атина и след дни и нощи скитане из улиците на големия град си избира изоставеното кино “Оазис” в дребнобуржоазния атински квартал Неос Козмос за своя нов творчески храм, в който продължава да създава изкуство, в което няма заемки от минали стилове и чужди влияния. Запитвана дали произхожда от богато семейство, Хриса отговаря: “Да. Моето семейство е богато, но не с пари. Сестра ми завърши медицина и беше приятелка на Никос Казандзакис”.

       “За мене митът е по-реален от действителността, защото е натоварен с тежестта на времето и е изпитан от времето”, казва друга представителка на 35-те, Наталия Мела, или както я наричат приятелите й Ната. Родена през 1923 година в аристократичното атинско предградие Кифизия скулптурката е едно от емблематичните имена в гръцкото изобразително изкуство със своите изящни, иронични, метафорични, загадъчни творби. На въпроса кои са любимите й скулптури Наталия Мела обикновено отговаря: “Питагор и Архимед”. И наистина, когато човек наблюдава творбите й от мрамор, метал или глина осъзнава, че те са сътворени с такава математическа точност, с такава хирургическа прецизност, че просто няма детайл, който да може да бъде вмъкнат или махнат от скулптурата без тя да рухне в пространството. Ателието й на централния булевард “Царица София” десетилетия наред е средище на гръцкия културен елит и място, където се раждат течения, оформят се влияния, споделят се идеи, зачеват се нови партньорства в изкуството. Наталия Мела е представител на едно от най-влиятелните гръцки семейства. Дядо й по майчина линия е един от основателите на Националната банка на Гърция, а дядо й по бащина линия е Павлос Мелас, един от главните действащи лица за освобождаването на гръцка Македония от турско робство. Въпреки едробуржоазния си произход за кратък период от време Ната е член на Гръцката комунистическа партия. “Когато си млад, ти си като вулкан, няма как да не изригнеш. А и кой не иска да промени света”, спомня си тя за своя комунистически период.

       В изложбата на 35-те за демокрацията няма как да липсва името на доайена на съвременното гръцко изобразително изкуство Янис Моралис. Роден е през 1913 година в град Арта, само на 15 години е приет за студент в атинската Академия за изящно изкуство, която завършва през 1936 година. Със стипендия заминава да продължи обучението си в Рим, а след това и в Париж, където изучава различни видове класически техники – стенопис, мозайка, акврел. Изкуството му е толкова самобитно, характерно и неповторимо, че стилът му може да буде определен само по един начин – Янис Моралис. Той създава живопис, скулптура, театрални костюми, стенописи, инсталации, илюстрации към книги, дизайн на обложки на дискове. Произведенията му могат да се видят в националната галерия на Гърция, на спирката на метрото на булевард “Университетски” в центъра на Атина, на югоизточната и на северозападната стена на атинския хотел “Хилтън”, в почти всички големи световни колекции на изкуството. Неговите творби илюстрират книгите на големите гръцки поети Одисеас Елитис и Георгиос Сеферис, отличени с нобелова награда за литература. Създава костюми за постановките на Националния театър на Гърция и за Националния балет на Гърция. Янис Моралис е и най-награждаваният гръцки художник с награди от биеналето във Венеция, златен медал от Международното изложение в Мюнхен и най-високите отличия на гръцката държава.

       Един от най-известните ученици на Янис Моралис, Алекос Фасианос също участва в изложбата на 35-те. Със своите над 70 самостоятелни изложби в най-големите галерии и музей на Лондон, Токио, Хамбург, Цюрих, Париж, Бейрут и Милано Фасианос е безспорно един от най-познатите гръцки художници по света. “Аз съм като морякът, който никога не е имал лодка”, казва художникът, чийто артистичен стил се оформя през 60-те години на 20 век и в който доминират човекът и природата, а морето е неизчерпаем източник на вдъхновение. Определя себе си като художник на цветовете, но и на линиите и признава, че с творчеството си се опитва да коригира реалността. И наистина успява. Произведенията му излъчват хармония, красота, възвишеност, цялостност. Изучава античната керамика и византийската иконография, за да използва техниките им не само в живописта си, но и в работата си на сценограф. Атинската публика винаги ще помни декорите му за постановките “Америка” на Кафка, “Хубавата Елена” на Еврипид и “Птиците” на Аристофан. За живота на Алекос Фасианос са създадени 4 филми, излъчени по гръцки и френски телевизии.

       И ако тези 4 имена не са ви достатъчни, в изложбата “35 артисти за демокрацията” може да видите още произведения на Димитрис Митарас, Василис Теохаракис, Костас Цоклис, Едуард Сакаян, Мария Луизиду, Янис Кондос. Не забравяйте: зала Запио, от 24 юли до 10 август, всеки ден от 10,00 до 14,00 и от 19,00 до 21,00 часа!