Сега построихме общежитие към нашия университет - за студентите, които идват от чужбина. Имаме сътрудничество с няколко десетки американски университети на източния бряг, от където идват студенти за един семестър, т.е. два пъти годишно ни идват групи от 30-40 души. За тях това е една много добра възможност да се потопят в една съвършено различна култура. Щом това е интересно за американците, защо да не бъде интересно за българите?! Мнозинството български студенти учат бизнес независимо къде. Защо да не е тук?!

Излезе проучване, че гръцките студенти в чужбина, са най-много на брой в сравнение с населението на страната. Вие как ще го коментирате този факт?

Говори сам по себе си. Във Великобритания има 25 000 гръцки студенти - втория на брой контингент след китайците. Моето обяснение? Недоверие от страна на студентите към образователната система от една страна и неспособност на образователната система да оползотвори местните таланти.

Това е жалко...

Разбира се. Страни като нашите - България и Гърция - нямат на какво друго да разчитат. На природните си ресурси? На енергийните си ресурси? На многовековната си индустрия? Или пък имат огромни територии и населения? Гърците за разлика от нас имат голяма диаспора - 18 млн. живеят навън.  А българите каква диаспора имат? Такива нации могат да разчитат само на мозъците си - основния капитал, който е и капиталът на 21 век. И една култура, една страна, която успее да ги оползотвори, придобива стратегически добра позиция в сравнение с останалите. Да вземем за пример Финландия, която печели независимостта си през 1918 г. През 1991 г. 70-80% от ресурсите й бяха зависими от Съветския съюз. След разпадането на Съюза безработицата във Финландия достига до 20%, а миналата година страната бе обявена за държава с най-добре развита икономика. Какви природни ресурси има тя, освен дървен материал?! И население от 5,5 милиона. Но те започнаха да инвестират в мозъците и имат една от най-добрите образователни системи в света - от детска градина до докторски програми.

Всяка образователна система е огледало на обществото. Ако то е решило да се саморазрушава, то ударът по образователната система ще нанесе и смъртния удар на обществото. Ние тук на Балканите не си оценяваме талантите и още не сме разбрали, че обществото успява тогава, когато успяват талантите му.

Сега се опитваме да открием тайната на успеха... Как човек се изгражда?

Не се оценява това, което създаваш, нито пък смисълът и значението на интелектуалния продукт. Членството в ЕС е един добър шанс, а не автоматично разрешаване на проблемите. И ако не проумеем това, означава, че нищо не сме научили от историята и пак чакаме някой друг да ни свърши работата. Хубаво ни беше да получаваме 45 години безплатни ресурси от СССР. Сега пак чакаме да вземем парите на ЕС.

Може да звучи много песимистично това, което говорим, но песимизмът свършва, когато проумееш реалността. Когато осъзнаеш кое е стратегическото ти предимство - инвестираш в него и излизаш лека полека от блатото. Трябва да оценим собствената си стойност, да правим нещо добре - малко или много колкото можем и каквото можем. На една конференция през 1997 г. на Schell нейният вицепрезидент каза, че в днешния свят на знанието не съществуват малки и големи компании по отношение на размер, а организации, които знаят повече и организации, които знаят по-малко. И това се отнася до всяка една сфера на обществения живот. Няма вакуум - или успяваш, или не успяваш, но ако не рискуваш, как ще успееш? Така ги виждам нещата.

Вие сега с какво точно се занимавате в научната сфера?

Всичко, което съм научил и научавам, се опитвам да прилагам в бизнеса си. Имам компания с гръцки и български съдружници в София - „Институт за корпоративно развитие". Това е консултантска компания в областта на образованието, енергетиката и корпоративното развитие. Моят живот е всичко това, което преподавам на студентите да го правя и на практика, но принципът ми е да върша това, което говоря.

Можете ли да прогнозирате как ще излезем от икономическата криза?

Световната криза не започна от месец септември- умни хора я предвиждаха преди две-три години. Още 2006 г. един нобелов лауреат беше очертал контурите й. В подобни случаи трябва да си задаваме един въпрос - кой има печалба? Когато някой губи, друг печели. Когато губят много хора, някой печели много. Битката днес не е за нашите джобове, а за нашето съзнание. Контролираш ли съзнанието, контролираш и джоба. А джобът е по-дълбок, отколкото преди сто години. Ако ти е промито съзнанието, много лесно ще ти бръкнат в джоба и ще ти вземат каквото имаш. Нещата не са розови, но имаме и по-голям шанс. Шанс да променим нещо, да не сме овце.