Своеобразната „студена война” между гръцките частни и държавни телевизии продължава вече близо 20 години без да има изгледи кой телевизионен модел ще я спечели. Съперничеството започва през 1989 г., когато след изборите новото правителство на Янис Дзанетакис гласува закон 1866/89 за узаконяване на частните радиа и телевизии (в края на 70те и през 80те години Гърция преживява бум на пиратските радиоизлъчвания). Сложен е край на монопола на гръцката държавна радио и телевизия ЕРТ.

На 20 ноември 1989 г. излиза в ефир първата частна телевизия в Гърция – Мега. Сред акционерите й са едно от най-големите имена в гръцкия бизнес Вардис Вардиноянис и едно от най-големите имена в гръцкото вестникарство – издателят на двата авторитетни всекидневника Та Неа и Вима Христос Ламбракис. На прага на 1990 г. Антена на Минос Киряку също започва своите излъчвания. В Гърция вече е започнал периодът на частните телевизии. Трите държавни канали ЕРТ 1, НЕТ и солунският  ЕРТ 3 ще трябва да посрещнат конкуренцията на множество големи и малки частни канали, които ще се появят. Скай, Алфа, Стар, Алтер и много други се борят за място в сърцата на зрителите. Абонаментните телевизии също настъпват, с най-ярки представители в лицето на Филмнет и спътниковата Нова, като Алфа също прави амбициозни планове за близкото бъдеще.

Гръцката държавна телевизия също не остана назад от новите технологии и преди две години стартира три нови цифрови канала – Sport+, насочена към спортните запалянковци, Cine+, предназначена за киноманите и Prisma+, която е най-интересна, защото при нея могат да се видят всички предимства на цифровата телевизия. Prisma+ дава възможност на зрителя да избере с дистанционното си управление дали да гледа програмата й с надписи, ако има проблем със слуха, или да включи специален звуков канал, в който има не само диалози, но и описание на действията, за хора, които не виждат. Програмата й е богата на полезна информация и за хората в инвалидни колички.

От гледна точка на телевизионната журналистика и на публицистиката не може да се каже, че Гърция е проправила някакъв свой модел, по-скоро се наблюдава паралелно развитие на американския и френския новинарски модели. Първият се характеризира с по-репортажното си звучене и най-изявените му гръцки представители са Алексис Папахелас и неговите „Досиета”, пионерът на скритата камера в Гърция Макис Триандафилопулос и предаванията му „Жълта преса” и „Джунгла” и Сотирис Данезис и неговата „Военна зона”. Френският модел, които се характеризира с персонифицираната аналитична журналистика също има своите последователи в лицето на Янис Претендерис и неговото предаване „Обрат”, Никос Хадзиниколаос и „Един срещу друг” и Янис Политис и „С течение на времето”.

Разделянето на френски и американски телевизионен стил в никакъв случай не съвпада с разделянето на частна и държавна телевизия, защото и в частните, и в държавните канали може да се види по нещо и от двата модела. Ако всъщност можем да говорим за някакъв гръцки телевизионен феномен, то това са така наречените телевизионни прозорци. Технологията на телевизионния прозорец е известна отдавна и се използва във всички телевизии в света. Феноменалното в гръцкия случай е, че прозорците са завзели тотално всички новинарски емисии в частния ефир. На практика в Гърция няма новинарски емисии по начина, по който например ние в България ги разбираме. Те са заместени от дискусионни предавания, които показват на екран по едно и също време поне две, а най-често четири, случва се и повече лица на хора, изразяващи позиция по дискутираната тема. В действителност в повечето случаи предаването се превръща в една безкрайна говорилня, прекъсвана във времето от програмната схема и от паузите за реклама.

Гръцката аудитория  явно обича да гледа хора, които се карат и при това колкото по-разгорещено, толкова по-добре. Тематични ограничения за „прозорците” няма, стига да засягат някаква спорна тема. Например в по „жълто”-развлекателно ориентираната Стар този формат се прилага и при следобедните журнални предавания, обсъждащи обикновено въпроси от рода „Коя гръцка звезда си направи поредната пластична операция?” или „Коя е била най-безвкусно облечената персона на кръщенето на еди-кое си звездно отроче?”. Изключение от правилото е държавната НЕТ, чиято централна новинарска емисия, представена от Мария Хукли е напълно издържана в стила най-доброто телевизионно новинарство.

Особено популярни в Гърция са сутрешните магазинни блокове. В България техен образ и подобие е предаването „На кафе” на Нова телевизия. Те са патент на гръцката телевизионна легенда Рула Коромила, която прави стъпките в този жанр още преди повече от 20 години, когато работи в държавната ЕРТ. Това са предавания, в които има всичко – готварски рецепти, мода, музика на живо, хороскопи, социални драми, всичко, което може да предизвика интереса на гръцката домакиня. Популярността им в първите години е толкова голяма, че Рула Коромила си извоюва титлата “национална водеща”. Днес подобни предавания продължават да пълнят гръцкия частен ефир, но държавният се отказа от тях.

Много интересен аспект от развитието на гръцките телевизии е продуцирането на телевизионни сериали. Гърците обожават да гледат гръцки телевизионни сериали, те се радват на чувствително по-високи рейтинги от англоезичните или латиноамериканските сапунени опери, които в момента вече показва само Стар. За сметка на това останалите телевизии хвърлят огромни бюджети за собствена филмова продукция. Всяка година в гръцкия телевизионен ефир се показват над 40 премиерни сериали. Някои от тях имат по-дълъг, други по-къс живот. Безспорно най-дългозадържалият се сериал в гръцкия ефир е сладникавата мелодрама „Блясък” на режисьора Никос Фосколос, която българските зрители са имали възможността да видят в ефира на Нова телевизия.

В последните години в Гърция се наблюдава и едно интересно явление – да се преработват според гръцката действителност сериали, имали успех в чужбина. Така например американската поредица „Ugly Betty” вече втора година триумфира от екрана на Мега в гръцкия си вариант „Грозната Мария”. Обикновено каналът закупва авторските права за сериала, а от фирмата –майка оказват творческа помощ при снимките. Освен това каналът закупува и така наречената биография на филма – в кои страни поредицата е имала успех, какви категории телевизионна аудитория я е гледала, какви реклами е успяла да спечели. Това дава голяма сигурност на гръцките продуценти, които стъпват на обработена почва и не рискуват нищо.

Разбира се и местните сценаристи си имат своите успехи. Само един пример. Държавната НЕТ продължава за втори сезон да излъчва при отличен успех телевизионния вариант на култовия филм на Никос Перакис „Униформа и скатаване” със смесен актьорски екип, участвал както в първия вариант на филма, който преди 20 години донесе на режисьора златен Александър от Солунския филмов фестивал, така и в римейка „Униформа и скатаване: Сирени в Егейско море”, който пък донесе на Перакис огромен касов успех преди две години.  Естествено не трябва да забравяме “доброто старо гръцко кино”, което е малко досадно за по-младите, но пък по-възрастните обичат да гледат филмите от тяхната младост и затова каналите от време на време им дават тази възможност.

Битката за зрителската аудитория между частните и държавните канали в Гърция се води с променлив успех и все още не се знае кой модел ще я спечели. Дали частният, който е по-гъвкъв, по-евтин, но много често прекалено лековат или държавният, където традицията е изградила сигурно качество, под което не се пада, но е твърде скъп, бюрократичен и понякога страшно демоде.