Своеобразната „студена война” между гръцките частни и държавни телевизии продължава вече близо 20 години без да има изгледи кой телевизионен модел ще я спечели. Съперничеството започва през 1989 г., когато след изборите новото правителство на Янис Дзанетакис гласува закон 1866/89 за узаконяване на частните радиа и телевизии (в края на 70те и през 80те години Гърция преживява бум на пиратските радиоизлъчвания). Сложен е край на монопола на гръцката държавна радио и телевизия ЕРТ.

На 20 ноември 1989 г. излиза в ефир първата частна телевизия в Гърция – Мега. Сред акционерите й са едно от най-големите имена в гръцкия бизнес Вардис Вардиноянис и едно от най-големите имена в гръцкото вестникарство – издателят на двата авторитетни всекидневника Та Неа и Вима Христос Ламбракис. На прага на 1990 г. Антена на Минос Киряку също започва своите излъчвания. В Гърция вече е започнал периодът на частните телевизии. Трите държавни канали ЕРТ 1, НЕТ и солунският  ЕРТ 3 ще трябва да посрещнат конкуренцията на множество големи и малки частни канали, които ще се появят. Скай, Алфа, Стар, Алтер и много други се борят за място в сърцата на зрителите. Абонаментните телевизии също настъпват, с най-ярки представители в лицето на Филмнет и спътниковата Нова, като Алфа също прави амбициозни планове за близкото бъдеще.

Гръцката държавна телевизия също не остана назад от новите технологии и преди две години стартира три нови цифрови канала – Sport+, насочена към спортните запалянковци, Cine+, предназначена за киноманите и Prisma+, която е най-интересна, защото при нея могат да се видят всички предимства на цифровата телевизия. Prisma+ дава възможност на зрителя да избере с дистанционното си управление дали да гледа програмата й с надписи, ако има проблем със слуха, или да включи специален звуков канал, в който има не само диалози, но и описание на действията, за хора, които не виждат. Програмата й е богата на полезна информация и за хората в инвалидни колички.

От гледна точка на телевизионната журналистика и на публицистиката не може да се каже, че Гърция е проправила някакъв свой модел, по-скоро се наблюдава паралелно развитие на американския и френския новинарски модели. Първият се характеризира с по-репортажното си звучене и най-изявените му гръцки представители са Алексис Папахелас и неговите „Досиета”, пионерът на скритата камера в Гърция Макис Триандафилопулос и предаванията му „Жълта преса” и „Джунгла” и Сотирис Данезис и неговата „Военна зона”. Френският модел, които се характеризира с персонифицираната аналитична журналистика също има своите последователи в лицето на Янис Претендерис и неговото предаване „Обрат”, Никос Хадзиниколаос и „Един срещу друг” и Янис Политис и „С течение на времето”.

Разделянето на френски и американски телевизионен стил в никакъв случай не съвпада с разделянето на частна и държавна телевизия, защото и в частните, и в държавните канали може да се види по нещо и от двата модела. Ако всъщност можем да говорим за някакъв гръцки телевизионен феномен, то това са така наречените телевизионни прозорци. Технологията на телевизионния прозорец е известна отдавна и се използва във всички телевизии в света. Феноменалното в гръцкия случай е, че прозорците са завзели тотално всички новинарски емисии в частния ефир. На практика в Гърция няма новинарски емисии по начина, по който например ние в България ги разбираме. Те са заместени от дискусионни предавания, които показват на екран по едно и също време поне две, а най-често четири, случва се и повече лица на хора, изразяващи позиция по дискутираната тема. В действителност в повечето случаи предаването се превръща в една безкрайна говорилня, прекъсвана във времето от програмната схема и от паузите за реклама.

Гръцката аудитория  явно обича да гледа хора, които се карат и при това колкото по-разгорещено, толкова по-добре. Тематични ограничения за „прозорците” няма, стига да засягат някаква спорна тема. Например в по „жълто”-развлекателно ориентираната Стар този формат се прилага и при следобедните журнални предавания, обсъждащи обикновено въпроси от рода „Коя гръцка звезда си направи поредната пластична операция?” или „Коя е била най-безвкусно облечената персона на кръщенето на еди-кое си звездно отроче?”. Изключение от правилото е държавната НЕТ, чиято централна новинарска емисия, представена от Мария Хукли е напълно издържана в стила най-доброто телевизионно новинарство.

Особено популярни в Гърция са сутрешните магазинни блокове. В България техен образ и подобие е предаването „На кафе” на Нова телевизия. Те са патент на гръцката телевизионна легенда Рула Коромила, която прави стъпките в този жанр още преди повече от 20 години, когато работи в държавната ЕРТ. Това са предавания, в които има всичко – готварски рецепти, мода, музика на живо, хороскопи, социални драми, всичко, което може да предизвика интереса на гръцката домакиня. Популярността им в първите години е толкова голяма, че Рула Коромила си извоюва титлата “национална водеща”. Днес подобни предавания продължават да пълнят гръцкия частен ефир, но държавният се отказа от тях.