плакат от едноименния филм
ГЛАВА ПЪРВА
МАГДАНОЗЪТ, КОЙТО ТАНЦУВА В ТЕПСИЯТА
Тънки готварски миризми, които се носеха невидимо от разтворените балконски врати на съседните им апартаменти на шестия етаж на улица «Авероф» 18, свързваха Дамоклис Диму и Димитрис Исавридис.
В резултат на първата им среща пред асансьора на техния етаж те си размениха по едно «добър ден».
При слизането мълчанието им бе прекъснато от донякъде по-излиятелния Дамоклис.
-Карате магданоза да танцува в тепсията, нали? Разбира се, кълцате го за салата.
Димитрис Исавридис се подразни силно от констатацията на Дамоклис. През ум му мина всичко друго, но не и ласкателни мисли за качествата на неговия съетажник. Тъй като кухнята му бе в съседство с преградата, разделяща балконите им, той си представи Дамоклис покатерил се на високо столче, така че главата му да стърчи над млечната на цвят преградна стена, как с ловко кривене на врата дебне и шпионира сцени от личния му живот. Неговият съсед се бе оказал истински кухненски воайор. Наистина Димитрис имаше навика да мята в малка тепсия магданоза като преди това махаше дръжките и ги нарязваше на дребно с ножичка. Яркозелените микроскопични накълцани листенца подскачаха като конфети по дъното на тепсията, сипещи се от челюстите на ножичката. Сигурно отвратителният кухненски воайор бе имал случай да види и още много други неща! Сигурно го бе виждал чисто гол, препасан само с готварска престилка и шапка. Той също като Димитрис имаше обичая да готви на интервали в паузите между еротичните си актове с Нана. Дори доста пъти гола или полугола Нана го следваше в кухнята и му правеше компания, докато той изтискваше някой лимон или запържваше късовете пилешко. Ужасният съсед бе видял всичко. Димитрис настръхна. Продължи да стои безмълвен, докато Дамоклис си мислеше, че новият му съсед по етаж бе интровертен и необщителен тип, че сигурно не бе възможно самият той да готви и че сигурно бе от онези кисели стари ергени, които живеят с майките си. Сигурно толкова добре готвеше майка му или пък някоя леля от село.
Щом излязоха от асансьора, възвръщайки си самообладанието, Димитрис попита Дамоклис:
-Ще ми позволите ли да ви почерпя едно кафе в кафенето отсреща?
-С удоволствие, отвърна Дамоклис, който виждаше как се преобръща прибързаното мнение, което си бе съставил за безмълвния си съсед.
В кафенето сред тежко мълчание те палеха цигара от цигара и всмукваха кафяна утайка и въздух. Кафените чашки отдавна бяха празни. Нови безмълвни глътки и най-после силно пребледнелият Дамоклис се осмели да изрече, заеквайки:
-Сигурно сте забелязали голямата бенка отляво на задника ми? Дамоклис остана безмълвен.
-Признайте си, че сте я видели - продължи непоколебимо Димитрис. -А ако не сте я видели, ви оправдавам. Има по-привлекателни неща от бенката на моя задник. Например, чехлите с високи токчета на моята приятелка. Чехлите с високия ток и черния помпон. Този черен помпон с право ви възбужда. Той е изработен от пера, тоест от щраусови перца. И нокътят й, ярко червеният проблясващ нокът на върха на големия й пръст - изрече отривисто на един дъх Димитрис.
Дамоклис замръзна. По описанието им разпозна чехлите, които самият той бе подарил на многообичната си Нана. Разпозна също така и ярко червения й лъскав нокът.
-Няма ли най-после да ми кажете, господине? - продължи почти гневно Димитрис. -Откъде знаете, че карам магданоза да танцува в тепсията?
Като жив мъртвец Дамоклис гаврътна на един дъх узото, което току-що си бе поръчал, то прогори вътрешностите му и, останал почти без дъх, се отдаде на неудържимо разбъбряне:
-Просто е, много е просто. За да идва от вашия към моя балкон на силни талази миризма на магданоз и тази миризма да пробива благоуханната преграда от жасмини, гардении и толкова други цветя, които красят балконите ни, това означава, че количеството магданоз е значително, следователно е предназначено за салата, побира се само в тепсия преди да намери официалното си и окончатено място в купата за салата и нарязването му изисква продължително време. Щипка чесън, една или две скилидки чесън, идеално намачкан и разбъркан с магданоза, малко солчица, зехтин и лимон, допълват цялото.
Толкова прецизното описание на салатата подсили твърдението на Димитрис, че Дамоклис го дебне и знае всяка подробност от всекидневието му.
И така той започна разпит от почти полицейско естество в опит да хване в капана събеседника си и да го тласне към това самият той да изпадне в противоречие.
-По незначителната миризма на магданоза вие подушвате цялата рецепта и дозировката, така ли? Вие сте достоен за възхищение, каза иронично Димитрис.
-Тогава сигурно знаете какво върви добре с тази салата.
-По мое скромно мнение подобна салата може да бъде съпроводена от втора салата, например с тахан или тарама хайвер. Също така би подхождало предястие от филе аншуа с каперси. За по-пълноценна вечеря се препоръчва филе от скумрия, печено на жарава от въглища, със зехтин и лимон.
Димитрис Исавридис замръзна от ужас. Неговата салата от магданоз бе придружавала именно ястията, които Дамоклис спомена. Когато, след значително усилие той си възвърна самообладанието, продължи с трудно прикрита ирония:
-Да ви попитам ли и нещо друго? Смятате ли, че кракът в чехъла, черният помпон и червеният нокът подхождат на подобна вечеря?
-Нищо не смятам - отвърна Дамоклис, едва прикривайки смущението си. -Не знам нито за какъв чехъл говорите, нито за какъв нокът.
Двамата мъже, всеки за своя сметка, решиха да сключат временно, ама много временно примирие, като не тласкат разпита до крайност с увереността, че всеки поотделно би проучил въпроса, по възможно най-унизителния за другия начин, по метода «арестуване на местопрестъплението».
-Вашето име? - попита Дамоклис, усмихвайки се.
-Хайде сега. Вие знаете какво ям на закуска, обед и вечеря, а не знаете как се казвам ли? Живеете в отсрещния апартамент, никога ли не сте прочел името ми на звънеца? - отвърна Димитрис Исавридис.
-Нямам навик да шпионирам съкооператорите си - каза Дамоклис, а думите му бяха придружени от звучния и твърде ироничен смят на Димитрис.
Двамата противници си подадоха приятелски ръка, станаха, размениха си имената и по едно «довиждане».
Разделиха се набързо - всеки един побърза към леговището си, където всеки от двамата щеше да организира методичното следене на другия. Преди това щяха да направят някои покупки из квартала.
След няколко минути отново се срещнаха на приземния етаж на кооперацията, пред асаньсора. Невъзможно бе, качвайки се към шестия етаж, да не разменят по някоя усмивка и телефонните си номера.
Салата от магданоз
Две връзки магданоз. Махат се дръжките. Листенцата се нарязват на ситно. Прибавят се две скилидки ситно или много ситно нарязан, дори скълцан чесън. Щипка сол, три супени лъжици зехтин и сок от лимон.
Салата от тахан
Три супени лъжици с връх тахан се изсипват в купичка. Сок от два лимона, половин винена чаша вода. Една скълцана скилидка чесън, съвсем малко сол и пипер. Разбъркваме здраво докато се получи хомогенна смес подобна на крем. Сервира се със съвсем малко количество ситно нарязан магданоз.
Салата тарама-хайвер
В купичка изсипваме пълна супена лъжица тарама. Само средата от баят хляб, накиснат една минута във вода и добре отцеден, три пъти повече от количеството на тарамата. Разбъркваме до съвършенство тарамата с хляба, така че да се получи хомогенна смес. Разбъркването става с вилица или с ръка. Лека-полека сместа попива доливано на малки дози, олио, за предпочитане царевично, като същевременно енергично разбъркваме с вилица, докато сместа стане нито много твърда, нито прекалено течна. Прибавя се сокът от един лимон, ситно скълцана микроскопична главичка лук и съвсем малко пипер. Отново разбъркваме и слагаме сместа в хладилника до момента когато ще бъде сервирана.
Филета аншуа с каперси
Отмиваме зрънцата сол от осолените филета аншуа под течаща струя вода на чешмата. Подсушаваме в кърпа или в хигроскопична хартия. Поствяме ги в овална чиния. За филетата от 6 риби, тоест 12 филета, са необходими три супени лъжици зехтин и една или две супени лъжици оцет, на вкус. Също така една супена лъжица зрънца каперси.
Филе скумрия на жарава
Махаме главите, както и гръбнаците, на две яки риби. Също така изрязваме перките и дребничките, почти нишкоподобни костици в горната част на рибите, с малък резлив нож. Оставяме филетата да преседят половин час в марината от зехтин и лимон. След това запичаме на скара с дървени въглища по 4-5 минути от всяка страна, като от време на време с кухненска четка ги намазваме със сместа от зехтин и лимон на маринатата.
ГЛАВА ВТОРА
КОРАЛОВИ ЗРЪНЦА ОТ ТАРАЛЕЖИ МОРСКИ, НАКИСНАТИ В ЛЪЖИЧКА ВОДНА ОТ ЕГЕЙСКОТО МОРЕ
Дамоклис погледна часовника си, увери се, че е дошъл часът, когато без притеснение можеше да позвъни на Нана, набра номера й и докато вътрешно се пенеше от гняв, преливайки от сладост й каза:
-Нана, трябва много спешно да те видя.
От отворената балконска врата на апартамента му вече на талази достигаха уханията на запичащото се агнешко, както и по-дискретното ухание със свеж дъх на зеленина от някакъв сезонен зеленчук, който Дамоклис все още не можеше да разпознае.
Връщайки се в апартамента си, Димитрис Исавридис незабавно се отдаде на готварски наслади. След половин час щеше да пристигне Нана и колкото по-напреднал бе с готвенето с толкова повече време щеше да разполага, за да го посвети на взискателната си и винаги припряна любовница. Тъй като бе омъжена, Нана трудно открадваше време от съпружеското си задължения, за да вкуси някое и друго разнообразно ястие, освен монотонното plat de jours (меню за деня) на съружеското всекидневие.
Неспокойна и с възбудено от внезапното телефонно обаждане на Дамоклис любопитство, Нана веднага позвъни на Димитрис. Единственото, което успя, бе да отложи срещата им за два часа по-късно. И както се бе подходящо наконтила и натъкмила за гостуването при Димитрис, тя се озова звъняща на вратата на Дамоклис. Когато влезе в апартамента хладното посрещане я наведе на мисълта, че нещо не е наред. Вместо разтворените обятия на Дамоклис, както ставаше обикновено още от първия ден на тяхното познанство, й бе предложен стол. Дамоклис седна срещу нея:
-Нана, какво си яла завчера на вечеря? - попита я рязко той.
Нищо неподозираща и не намираща причина да крие каквото и да било, Нана съвсем честно се опита да си спомни. Лека-полека започна да си припомня.
- Струва ми се рибено филе от скумрия на скара.
-И какво друго?
-Малко салата от магданоз, една лъжичка салата с тахан. А, и една аншуа с каперси - допълни тя в изблик на искреност.
Наименованието на всяка гозба отекваше като изстрел в ушите на Дамоклис, пронизваше като острие сърцето му. След дълго мълчание и силна вътрешна борба той реши да не показва болката си, да сдържи ревността и яроста, които го разкъсваха. Реши, поне за момента, да не задава повече въпроси на Нана, въпроси, които щяха да я принудят да прибегне до болезнени лъжи или, още по-лошо, до още по-болезнени истини. Искаше да избегне сблъсъка с нея. Желаеше я толкова силно, обожаваше я толкова безгранично. Доброволно се бе превърнал в нейн роб, щастлив роб, който за нищо на света не би заменил прекрасните окови на своята робия. Нана, Нана, Нана. Най-красивата и най-одухотворена жена, най-вече жената с най-многото глезени прищевки, една от не малкото, които бе познал в живота си. „Впрочем”, разсъждаваше той стоически, “ако Нана не бе създадена, за да мами, той никога нямаше да се запознае с нея. Ако не беше такава вълшебно сътворена лъжовна чародейка, щеше да й се наслаждава само собственият й съпруг. Дамоклис не можеше да изисква от Нана добродетелите, които само съпрузите изискват от благоверните си, и не можеше да й приписва онези слабости именно благодарение на които се възползваше и самият той. Би било несправедливо женско съкровище като Нана да бъде притежание на един-единствен мъж. Ако тя не мамеше Дамоклис, нямаше да изневерява и на мъжа си. И тогава сбогом на върховната наслада, тръпките и приливите, които разтърсваха до дъно тялото и душата му.
В пристъп на справедливост и безпристрастност, но преди всичко на обожание и сляпа възхита Дамоклис се приближи към нея, погали я и я прегърна - не като Нана, а като квинтесенция на жената.
Нищо неподозираща за неговите съмнения, за вече потвърдените му опасения, нищо неподозираща, също като древните статуи, относно хипнотичната и символична власт, която упражняват, тя се успокои и прие с облекчение благоговейните еротични ласки на Дамоклис.
Както светците изискват без да искат от вярващите тамяна, Нана изиска без да настоява, изиска грациозно и по котешки нещо, за да си оправела вкуса в устата след една от безбройните цигари на оправданата й нервност, нещо което оправя вкуса, но и придружава бялото вино, прекрасното бяло вино, което Дамоклис току-що бе отворил в нейна чест.
-Нямаш ли някое дребно лакомство? – каза тя. -Не разполагам с много време. Обещах на мъжа ми да вечерям с него.
Убеден че Нана го лъже, тъй като апартаментът му бе потопен в готварските ухания на съседа, Дамоклис побърза да иде до кухнята и се завърна с малка дълбока чиния и лъжичка за сладко.
-Познай какво е - попита я Дамоклис в очакване на нейния стандартен отговор, тъй като това изтънчено ястие - салата от морски таралежи, слабостта на Нана - той бе притотвял за нея много пъти досега, и то с цената на голямо трепане, тичайки посред лято до Рафина, крайбрежно градче на трийсетина километра от Атина, където негов познат рибар го снабдяваше два пъти седмично с морски таралежи. Така този бодлив морски дар, толкова рядък и трудно откриваем на пазара, бе гордо предложен от Дамоклис на Нана вместо хляб и сол.
А тя, подушвайки сладострастно блюдото отблизо, с притворени вече натежали от гримове клепки, прошепна дрезгаво все същото стихче: „Що ли е то? Що ли е то? Дали не са коралчета, коралови зрънца от таралежи морски, накиснати в лъжичка водна от Егейското море?”
-Ами рецептата? Знаеш ли рецептата? – попита я Дамоклис, за да получи все същия, звучащ като свещенодействие отговор. -В малка купичка се разбъркват десет морски таралежа с два повея мелтем и капка лимон.
Салата от морски таралежи
Морските таралежи се отварят със специалния за целта инструмент.
Почистват се и се измиват добре с морска вода, така че да останат само коралчетата с цвят на портокал, единственото едливо в тях.
С лъжичка за кафе и нежни движения коралчетата се избутват в малка дълбока чиния.
Прибавя се лимонов сок.
Не се препоръчват сол и пипер.
При предишната среща на Дамоклис и Нана, когато Нана не бързаше да си ходи и Дамоклис не я подозираше в нищо, тази салата от морски таралежи бе придружена от редица мезета от морски дарове arrosés, поляти с узо или бяло сухо вино с лек плодов привкус.
Октопод на жарава
Над огъня въху вече отвърнала се жарава се поставя скара. Когато се нажежи добре, върху скарата се хвърлят нарязаните с нож пипала на октопода. Запичат се около пет минути от всяка страна, докато придобият тъмно лилав оттенък.
Сервират се в чиния и се заливат с няколко капки оцет.
Солта и пиперът са изключени.
Пипалата се ядат с ръка или, ако бъдат нарязани на по-малки парченца, се бодват с клечки за зъби.
Октопод задушен с вино
Взима се килограм или килограм и половина октопод. Всяко пипало се нарязва на три части. Тялото - коремът - се обръща с вътрешноста навън и се почиства добре от вътрешностите. След това се нарязва на четири. Частта между пипалата и тялото, където се намират очите, се отстранява. Парчетата се слагат в тенджера на бавен огън. След около пет минути се отцеждат отделените дотогава сокове, така че да се избегне прекалената соленост, като се има предвид, че тези виолетови на цвят сокове са морска вода.
Печенето продължава още половин час, все така на тих огън, в новите, намалели сокове, които октоподът ще отдели, като се долива чаша бяло вино и се прибавя един дафинов лист. Доливаме трета водна чаша зехтин.
Печенето продължава още пет минути.
Парчетата октопод се сервират и се поливат със соса.
Салата от краставици
Обелената краставица се нарязва на кръгчета.
Сервира се с олио и оцет, малко риган, сол и пипер.
По желание се добавят няколко зрънца капар.
ГЛАВА ТРЕТА
САФРИД С ГРАХОВИ ЗЪРНА, ОТ КОИТО ОСТАВАШ ГРЪМНАТ НА МЯСТО
Два часа по-късно в апартамента на Димитрис пред ослепително подредена трапеза, под меката светлина на запалени свещи Нана пристъпи към доста откъслечно, до степен чак скъсващо нервите на Димитрис, изреждане на причините за двучасовото си закъснение. Поднасяше вилицата към устата си на равни интервали, така че всяка нейна фраза се накъсваше преди да бъде завършена.
-Бях готова да зарежа дома си - каза Нана и прекъсна импровизацията си, вкарвайки с елегантно движение на вилицата във вишневите си на цвят устни малка хапка агнешко. Като преглътна продължи нежно и провлачено сякаш сричаше думите:
-И тъкмо когато се канех да изляза, бях почти на вратата… Нова хапка грах отново прекъсна думите й.
-И тъй както беше готова да излезеш? - попита Димитрис, теглейки с ченгел продължението на разказа.
-Бях облечена точно както ме виждаш… (Нова хапка и нова пауза.)
-И след това? - каза Димитрис.
-Ненадейно се появи мъжът ми - каза Нана с толкова тих и провлачен глас, че едва се чуваше.
-Но защо говориш толкова тихо? Почти не те чувам, отвърна Димитрис.
-Не знам. Може би мекотата на ястието, кадифеният му вкус ми налагат този нисък тембър. Това ястие изисква най-нежен звуков съпровод. Не съм хапвала по-вкусно агнешко с грах. Браво, Димитрис, браво. А как успяваш да докараш златисторозовия сос? Как успяваш да опитомиш стипчивия вкус на домата и да облагородиш с бледи оттенъци свирепата му червенина? - каза бавно тя с престорено дрезгавия си кадифян глас, този път без да прекъсне с ново бодване на вилицата нишката на славословията си.
-И когато мъжът ти ненадейно се появи, какво се случи? - попита Димитрис, когото повече интересуваха оправданията на Нана, отколкото похвалите й.
-Та както ти казвах, когато мъжът ми ненадейно се появи - повтори Нана, очевидно печелейки време, за да подготви следващата си лъжа.
-Та когато се мъжът ти се появи? - настоя на границата на гневния изблик Димитрис.
-Когато мъжът ми се появи, аз се стъписах. (Бодване на салата от маруля с вилицата.) Не го очаквах. Беше ми казал, че щял да вечеря навън с някакви хора. (Едва забележимо загребване с вилицата на малко кьополу.)
- С някакви хора… - подкани я Димитрис.
- С някакви чужденци бизнесмени - рече Нана.
- И тъй? - попита той нападателно.
Учуди се от външния ми вид - каза Нана и продължи историята си на един дъх без вмятания на вилицата. Вече бе открила сюжета и самоувереността си.
-Мислеше, че няма да излизам тази вечер, сутринта когато тръгваше от къщи го бях уверила в това. Казах му, че съм облечена така не защото ще излизам, а понеже току-що влизам вкъщи от фризьор. На забележката му, че не виждал никаква промяна в прическата ми от сутринта възразих, че освен радикалното фризьорство съществува и превантивно фризьорство. Състоящо се в приглаждането и привеждането в ред на косми и немирни букли, които имат склонност да надигат глава. Понеже когато умът на косите почне да хвърчи, това предизвиква разчорляне. Тогава мъжът ми каза, че ако в бъдеще фризьорските салони не се превърнели в изкореняващи женски коси заведения, то целокупното мъжко съсловие на бъдещето щяло да има да си скубе косите като ридаещи Хекуби.
Лека-полека Димитрис започна да опитва гозбата и да придобива доволен вид от забавните обяснения на Нана. Ласкаеше се, че заради него Нана изобретяваше толкова находчиви лъжи.
-Наздраве - каза й той и чукнаха чаши.
- Откак се е оформирала дължината на маникюра ми и височината на токовете ми, тоест откак се запознахме - продължи безотказно Нана - мисля, че мъжът ми е започнал да подушва, че мъжките му интереси са застрашени. Ах!
-Защо въздишаш? - попита Димитрис.
-Неприятности, неприятностите на бъдещето! Внезапното завръщане на мъжа ми вкъщи е признак за неговото безпокойство. Мъжът ми ми няма доверие, подозира ме, следи ме, притиска ме. Появява се, когато не го очаквам и изчезва когато го очаквам. Докато излезе, смени четири костюма. Първите два понеже не подхождали на вратовръзките, а останалите два понеже връзките не пасвали на костюмите. И сигурно щеше да смени и пети, и шести, и седми костюм, ако не ме бе видял да се събличам, да се разгримирам и да си обличам пижамата. Разбира се, след като той излезе съблякох пижамата, отново се гримирах, облякох се повторно, а сега пак ще се съблека и тръгвайки си оттук отново ще се облека, и отивайки си вкъщи, отново ще се съблека. Животът ми се е превърнал в едно безкрайно събличане и обличане, съблечи се-облечи се. А зрънцата, толкова нежните и зелени грахови зрънца как ги докарваш така на вкус?
-И какво ще стане с мъжа ти? - попита Димитрис.
-Нека забравим мъжа ми за миг. Не съм с теб, за да си спомням за мъжа ми. Кажи ми как докарваш вълшебните грахови зрънца?
-Ами, ако той те потърси сега по телефона? Ако ти звънне точно в този момент, когато си мисли, че си вкъщи, какво ще стане? - продължи Димитрис терзан от мъчителна несигурност за бъдещето.
-Когато човек спи, не отговаря на телефонни позвънявания.
-Правилно - отсъди Димитрис. -Ами, ако ненадейно се върне у дома, какво ще стане?
-Няма да ме намери. Това ще стане. Ще му кажа, че внезапно ме е заболял зъб и спешно съм отскочила до моя зъболекар.
-До зъболекаря ли? След полунощ?
-Когато зъбоболът е непоносим! Впрочем, аз многократно съм му се оплаквала, че ме боли зъбът, така че той няма да се изненада. Дотук докъдето сме стигнали, трябва да предвидим всяка евентуалност и да вземем необходимите мерки. Ще му дам твоя телефон. Ако стане нужда, ще се престориш на моя зъболекар. Ах, каква греховна вкусотия! Какви зрънца!
-Нана, свят ми се зави от теб с тези зрънца. Зрънца, та зрънца! Какво причудливо въображение! Твоите зрънца ще ми приседнат на стомаха. Светът отива на провала, мъжът ти е изпепеляван от ревност, бъдещето на нашата връзка се очертава мрачно и безизходно, а ти приказваш за някакви зрънца! Милост! Недей повече да споменаваш никакви зрънца! Твоите зрънца ще ме гръмнат на място като сачми.
Агнешко с грах
От граха се използват само зрънцата, половин кило. За четири-пет минути ги слагаме в тенджера под налягане с вряща вода. Отцеждаме в гевгир.
В друга тенджера запържваме късчетата агнешко в зехтин. Когато порозовеят равномерно от всички страни ги изваждаме и изливаме маслото.
В ново, по-малко количество масло, слагаме да омекнат пет-шест резенчета прясно нарязан лук. Прибавяме супена лъжица брашно без връх, като разбъркваме добре с дървена шпатула, така че да не стане на топченца.
Прибавяме сока от два големи зрели домата и чаша вода.
Слагаме късчетата агнешко, поръсени със сол и пипер. Варим на по-слаб огън още половин час. Прибавяме граха и много ситно накълцан копър. Варим още половин час.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ИЗГЛАДНЯЛА ОТВСЯКЪДЕ
Дамоклис не усети, че се бе разсъмнало. Въпреки че денят бе сияен, на него всичко му изглеждаше черно. Лицето му бе съвсем бледо от безсънието, набраздено от страданието и ревността, небръснато.
Днес щеше да бъде денят на Нана, ден на изтезания и болка. Как ли щяха да се претакат часовете до вечерната им среща?
Какво щеше да й сготви? Ще я оставя гладна, гладна отвсякъде, помисли си той. Няма да положа ни най-малко усилие. Малкия си пръст няма да мръдна дори. Няма да се преоблека, няма да се измия, няма да се избръсна, няма да сготвя. Присъствието ми ще бъде жив протест. Тя не заслужава моите грижи, не заслужава да вкусва страстта ми, както самата тя признава това са най-чувствените целувки, които някога е получавала - и тъй като съм проникнат от абсолютно себепознаване и не се впускам в тирада за самия себе си, това е единственият въпрос, по който тя не ме лъже. Не, тя няма да вкуси целувките и чувствените ми сосове - и тъй като съм проникнат от абсолютно себепознаване и не се впускам в тирада за самия себе си, това също е един друг въпрос, по който тя не ме лъже. Не, край на сосовете, край на целувките.
Изведнъж взривна вълна от музика от последния дует на Беатриче и Бенидикт, увенчаващ едноименната опера на Хектор Берлиоз, започва да залива стаята на Дамоклис. Внезапно мислите му биват прекъснати от нови хрумвания, мъчителни и причудливи. Хваща се, че мрази до неотдавна много любимия му дует. В неговите възприятия триумфалното му звучене, тържественият му завършек и финалният акорд на двамата влюбени отразяват еротичната еуфория на неговия съперник.
Стиховете „L’amour est un flambeau”, „Любовта е факел”, го жарят с ослепителна светлина и с помрачения взор на въображението си той вижда най-отблъскващи картини - пламналите от факела на любовта еротично преплетени тела на Нана и Димирис. „Ах, да можеше да загасне завинаги факелът на любовта. Да можеше любовта да бъде прокудена от земята, пък ако ще земята да замръзне…” С удоволствие щеше да пожертва любовта си, никога повече да не гори с пламъка й, но при условие, че и неговият съперник нямаше да пламти с нея. Да умре любовта в душата ми, но наред с тази на вразите инородци. Но такива неща не стават. Противният съперник триумфираше, пеейки за върховното си щастие. Дуетът става трио.
-Позор! Любимата ми опера, вече омразната ми опера, е зачеркната завинаги от репертоара ми - помисли си Дамоклис. - Няма да я чуя никога повече. Но как да забраня на съседа да я слуша? Да затворя прозорците ли? Ами тогава ще пукна от жега!
Звъни на Димитрис по телефона.
-Димитрис, по какъв случай си толкова подранил днес?
-Е чак пък подранил, - отвръща преливащият от щастие Димитрис. -Дванайсет и половина подир обяд е.
Дамоклис осъзнава, че за нещастните времето тече със стремителна бързина. Той си мислеше, че е осем сутринта.
-Разбираш ли, Дамоклис? Вчера Нана беше тук и стояхме до малките часове. Не сме спали, прекарахме цяла нощ в оргии.! Ха! Ха! Ха!
-Ако нямаш нищо против, Димитрис, би ли намалил музиката. Правя едни сметки за данъчното. Ако допусна грешка, съм я загазил. Трябва да се съсредоточа. И ще ме прощаваш, но дори при най-снизходителна оценка намирам тази музика за отвратителна - изказа се Димитрис за обичния си дует.
-Добре, отвърна Димитрис. -Като свършиш със сметките, обади ми се да ти пусна да чуеш един диск на Стратос Дионисиу.
Телефонната слушалка падна от ръцете на Дамоклис. Какво безсрамие, Господи, какво безочие! Каква обида! Я чуй само, моля ти се…Кой? Димитрис да ме поставя в редиците на слушателите на Стратос Дионисиу! Прескъпо ще ми плати той за тази обида. Колкото до „прекарахме цялата нощ в оргии с Нана”, какво да каже. Какво да си помисли?
След четири последователни кафета, при новото развитие на нещата започна да крои нови планове със строгата методичност и проблясъци на дух, действащ при пълно затъмнение. „Аз съм рогоносец, признавам това”, помисли си той. „Но пък и мъжът на Нана, както и Димитрис, са също толкова рогоносци колкото и аз. Не съм по-онеправдан от тях. Просто Димитрис се ползва с привилегията на неведението. От това неведение - от щастието, което му дарява незнанието, ще го лиша аз него, ще го лиша от него бавно, методично, мъчително. Ще го поразя с неговите собствени оръжия, с нашето общо оръжие: Нана. Немарливостта, пропуските и нехайствата няма да облагодетелстват моята цел. Днес вечерта ще се появя неустоим пред Нана! И ще й сготвя по-вкусно от всякога! Ще й устроя изненада! Ще й сготвя нещо, което не е очаквала! Ще й сготвя магирица, най-хубавата дроб чорба, която е вкусвала някога. Макар че е краят на юли, ще й сготвя ястието, което обикновено се яде само по Великден! Това да видиш каква изненада ще бъде! Ще я завладея с моето готварство! Готварството е неустоимото ми оръжие. И Димитрис й готви, но е изключено да готви толкова добре като мен, изключено е! Ще й приготвя най-вкусните, най-великолепните гозби. Отсега нататък Нана ще изпадне в робска зависимост от моите блюда. Днес дроб чорба, а утре заек, заек и аз вече не знам как приготвен. Признавам, че не мога да живея без Нана! Ще накарам и Нана да не може без мен. О, страхотни сосове, сосове на любовта, развихрете се и се разбушувайте в тенджерите! А до сигурното ми надмощие няма да се предам на горчилката! Нана няма да вкуси от моята горчилка. Ще вкуси единствено яйчения сос с лимон. В единоборството ми с Димитрис няма да се проявя като по-слаб. Няма да им оставя свободно поле той да действа както намери за добре! Няма да отстъпя, няма да му позволя да обсеби изцяло Нана. Или твърде скоро ще я обсебя аз, или в най-лошия случай ще я поделя с него. Но дори, не дай си боже, да я делим още дълго занапред, при подялбата все пак лек превес ще имам аз. При сто процента, четирийсет и девет - той, петдесет и един - аз! А освен това, за Бога, няма заради него да си променям музикалните вкусове я! Той - да, нека си ги променя! Има да слуша „Бенедикт и Беатриче” до побъркване! Ще го накарам аз него да намрази Берлиоз! Я чуй само, моля ти се! Той да ми предлага на мен да слушам Стратос Дионисиу.
Непосредствено след това в ритъма на музиката на Берлиоз той се озовава в кухнята, за да накълца на ситно агнешките вътрешности за дроб чорбата. Тъй като обаче в операта, за която става дума, мелодичността преобладава над ритъма, той реже вътрешностите с бавни, провлачени, помпозни движения, докато накрая съвсем се мръква.
Магирица (дроб чорба)
В тендежера с вряща вода попарваме за около 3-4 минути половин кило агнешки вътрешности (черен дроб, далак, сърце, бели дробове, други дреболии), както и четвърт добре измити чревца. Когато изстинат ги нарязваме с ножица на ситно на малки кубчета като парченца византийска мозайка.
В друга или в същата тенджера (разбира се, измита и подсушена) леко запържваме в зехтин килограм пресен лук, нарязан на кръгчета с диаметър сантиметър и нещо. Добавяме лъжица и половина брашно и разбъркваме добре с дървена шпатула, така че да не стане на топчета. Прибавяме мозаечните късчета от вътрешности, връзка ситно нарязан копър, сол и пипер. Разбъркваме непрекъснато в продължение на 1-2 минути.
Прибавяме литър вода и варим половин час на умерен към силен огън.
След това в супник разбиваме два жълтъка и сок от два лимона. След като свалим от огъня сипваме една лъжица от супата в сместа от лимон и яйце и разбъркваме добре. Повтаряме 4-5 пъти същото и веднага след това изсипваме в тенджерата съдържанието на супника.
Отново слагаме тенджерата на слаб огън, като непрекъснато разбъркваме, докато сместа не започне леко да се сгъстява, без да завира.
Би било направо невъзможно магирицата да не бъде съпроводена от свежа салата от маруля.
Откършваме външните тъмнозелени на цвят листа на марулята. Оставяме само по-светлозелените на цвят, по-крехки листа, както и листата от сърцевината й.
Нарязваме ги на тънки ленти по половин сантиметър.
Слагаме ги в купа за салата и прибавяме 3-4 пресни лукчета, нарязани на кръгчета, две стръкчета ситно накълцан копър, малко зехтин, оцет и сол.
Разбъркваме добре.
ГЛАВА ПЕТА
МОЗАЙКА В ТЕНДЖЕРА
Нана щеше да се появи всеки момент, а Дамоклис едва-що бе започнал да готви. Как щеше да успее да приготви толкова амбициозната, решаваща за бъдещето му с Нана вечеря? Стържейки лука на рендето, от припряност и нервност застърга, за щастие накриво, един от пръстите си. При гледката на разкървавения си пръст Дамоклис се вживява, стиска зъби и продължава със засилващ се устрем да стърже лук и пръсти. „Проливам кръвта си за Нана, за Нана, ах Нана. Нищо че е несправедлива и безжалостна, и неблагодарна, нищо че ме предава и ме мами. Нана, ах Нана!”
Към бързината и нервността се прибавят и глупостта, докато музиката на Берлиоз, надута до дупка, продължава да разпалва страстта му. Ах, да можеше Нана да закъснее малко, да можеше да се забави. Само да успея да свърша с готвенето, да сваря да подредя масата, да не ме завари в това окаяно състояние насред кухненския хаос, сред сълзи и кърви. Наистина сълзите непрестанно се стичаха от поразените му от лука очи, а капчици кръв капеха от одраните му на рендето пръсти. Защо? Защо ли закъснява немилосърдната? Защо не идва навреме, защо не идва сега да види сълзите ми и кръвта, която проливам, за да я спечеля?
И така сред подобни противоречиви мисли продължаваше онази мъченическа готварска вечер. Нана вече бе закъсняла с половин, един час, час и половина. Дамоклис бе приключил с готварството, бе подредил разкошна трапеза, бе успял със страстен замах да се разкървави при бръсненето, да се одере с гъбата при къпането, без малко да се удуши с вратовръзката си, а Нана, Нана, ах Нана все още не се бе появила.
Нана се явява на срещата два часа след уреченото време сякаш нищо не се е случило. Пристъпва няколко крачки напред в дневната, но бива прикована от колкото изпитателния, толкова и нечувано любопитен поглед на Дамоклис, който я гледа многозначително право в очите, неподвижен, в очакване на кресчендото от последната ария на Берлиоз, за да синхронизира действията си. И когато този миг настъпва, стоейки като гръмната, Нана получава свирепа продължителна целувка, която с нарастващото напрежение на музиката се превръща в продължително захапване, при което устните и езикът й потъват наранени в кръвожадната мъжка уста, докато усеща как бисерните й зъби се наточват от бруталните зъби на Дамоклис. Битката уста в уста приключва заедно с последната нота от музиката.
-Това пък сега какво беше? - казва Нана. -Ама, какво искаш да ми покажеш? Как целуват акулите ли?
Забележката на Нана смразява Дамоклис: „Ще я изгоня! Ще я изгоня, уличница такава. Ще я изгоня! Не, няма да я изгоня. Ако я изгоня, какво печеля? Ще се въргаля през останалата част от нощта в обятията на Димитрис. Димитрис печели. Не, няма да я изгоня.”
Едновременно Дамоклис наблюдаваше Нана, която заемаше във фотьойла познатата предварително заучена поза, толкова предварително отработена, че не се различаваше ни на йота от завчерашната й поза, толкова предварително заучена, че не се различаваше ни най-малко от позата й при тяхната първа среща. С позата си Нана бе съвършено видоизменила предназначението на фотьойла. От седалка, която се предлага за отмора, той се бе превърнал в постамент, поддържащ причуливия и върховно сексуален по своята същност, вариант на Нана. Тази скулптурна композиция можеше да носи единствено и само наименованието „Извращение”. Всеки друг надслов би отстоял на светлинни години от действителността. Тази поза щедро облагодетелстваше съзерцаването на пламналите части на тялото й, а детайлът на обувката с висок ток, която за да не се изхлузи от крака й висеше само на една мислена нишка, всяваше смут в душата му.
Изправен пред абсурдното, но обичайно зрелище, за пореден път Дамоклис се чувстваше поласкан, размишлявайки върху това какво ли не измисля любовта за задоволяване на очите и душата на любимия човек, тоест на неговите очи и неговата душа. Но мислите му бяха засенчени от увереността, че професионалистката Нана сигурно използваше подобни хватки, за да задоволи също толкова и очите и душата на неговия съперник Димтирис.
Тази неприятна мисъл бе пресечена от гласа на Нана, която поиска да запуши.
-Ами, пуши де. От мен ли искаш разрешение? Да не би да съм ти забранявал някога да пушиш? - отвърна Дамоклис.
-Не мога да пуша в тази поза - каза Нана.
-Смени си позата. Седни нормално и пуши.
-Но аз не искам да си променям позата. Не заемам тази поза от зрелищност, а защото ме отморява. Не можеш да си представиш колко съм уморена.
-Сериозно ли говориш, Нана? Не съм виждал по-уморителна,...искам да кажа по-неестествена, поза.
-Сериозно ли говориш, Дамоклис? Тази поза е най-отморяващата, тъй като е и най-естествена.
-И какво искаш да направя аз? - пита като гръмнат Дамоклис.
-Да коленичиш до мен, да поднесеш цигарата към устата ми, а аз да си дръпвам дълбоко и с наслада. При всяко следващо дръпване ще броиш до дванайсет.
„Уморена ли”, помисли си Дамоклис и настръхна. „Ами, разбира се, след предишната нощ на оргии, как няма да е отморена я? Ама и позата й? Ама как е възможно да я отморява тази акробатика?” Макар да почувства, че се гаврят с него повече от всякога, макар да бе бесен от нечуваната наглост, от безподобната лъжа на любовницата си, той й се подчини и се озова на колене, изпълнявайки точно нейните нареждания. След като изпуши три цигари една след друга Нана заяви, че е гладна. И така настъпи великият миг на дроб чорбата, великият миг на неговото кулинарно изкуство, на неговия триумф.
Подредената с такава схоластичност и труд маса изобщо не послужи, тъй като Нана предпочете да вечеря без да помръдне от преждеспоменатата поза, наречена извращение. Не помръдна дори малкото си пръстче. Отново приклекнал по нейно искане, Дамоклис поднасяше към устата й дроб чорба с лъжичка за сладко, с която да бъдела заменена непохватната лопата, както тя нарече супената лъжица. След като преглътна две лъжички, Нана не само не започна да превъзнася ястието, но не каза и половин блага дума, дори едно благодаря.
-Няма ли да кажеш нещо за дроб чорбата? - попита изуменият Дамоклис, едва сдържайки гнева си, едва удържайки чинията в ръце, като същевременно толкова силно копнееше да я запокити по мутрата й.
-Че какво да кажа? - отвърна Нана. -Напомня ми на парченца мозайка безразборно нахвърляни и безредно плаващи в тресавище. Тя имаше предвид толкова ситно накълцаните съставки на ястието.
-Значи на това ти прилича, а? - заекна Дамоклис, недоумявайки. -Нещо като мозайка върху тенджера.
-Пак добре, че не си ми сготвил нещо още по-противно, например, шкембе чорба или желирано свинско - довърши Нана.
Дамоклис никога не бе изпитвал подобно унижение, по-жестоко поражение. Часът за разплата удари. „Утре Димитрис няма да те завари уморена, а изнурена, негодна за употреба. Тази нощ ще бъде изпълнена с такива оргии, толкова свирепа, че не гарантирам дали утрешният ден ще те свари жива”, помисли си Дамоклис и се хвърли с отмъстителен бяс в обятията на Нана.
Желирано свинско (пача)
Слагаме малка свинска главичка в леген. Покриваме я с хладка вода в продължение на два часа и половина. След това я изплакваме обилно с вода и я поставяме в голяма тенджера заедно с малък телешки джолан, разрязан на две. Покриваме изцяло с вода. По време на първото възвиране изгребваме пяната. Прибавяме цели две големи лукови глави, в които сме заболи две карамфилчета, две малки стръкчета целина, половин супена лъжица зрънца чер пипер, половин лъжица бахар също на зрънца, и сол. Покриваме тенджерата и оставяме да къкри в продължение на 4 часа на умерен огън.
След като свалим от огъня почистваме главичката и джолана като запазваме месото, което нарязваме на малки парченца.
Прецеждаме течността през възможно най-гъста цедка и я варим в продължение на 20 минути като прибавяме две скилидки скълцан чесън и три супени лъжици оцет.
В малки индивидуални формички с височина 2-3 сантиметра, нареждаме месото и прибавяме и лъжица и половина от течността. Държим го във формичките, докато съдържанието им не се втвърди. Потапяме формичките за 1 секунда във вряща вода и ги обръщаме върху чиниите, така че желираното свинско да излезе от тях.
Шкембе чорба
Почистваме и измиваме добре агнешкото шкембе и крачка. (Ако е телешко, взимаме един джолан.) Натриваме ги с лимон, отново изплакваме и варим в обилно количество вода в голяма тенджера в продължение на 8 часа, отначало на умерен, а после на слаб огън. При първото възвиране изгребваме пяната. Още от самото начало прибавяме сол и зрънца пипер. Сервира се много гореща, като по желание към всяка чиния се добавя една лъжица оцет с чесън. (От купа с оцет, който най-малко два часа е преседял смесен с две скилидки едро нарязан чесън).
ГЛАВА ШЕСТА
ВЪВ ВЕЧНОСТТА НА НЕБЕСАТА НА СТОМАХА
-Хубаво…Нещата вървят на зле - каза Димитрис на Нана. -Един съпруг повече заслепен от ревност, отколкото от хубостта ти, следи движенията ти. Как мислиш? Какво можем да направим?
-Какво мога да направя аз, искаш да кажеш. Ти, какво да сториш, Димитрис? Ти можеш само да ме обичаш, нищо друго, освен да ме обичаш все повече и повече, отвърна Нана.
-Затруднения? Затруднения и пречки - говореше сам на себе си Дамоклис. „Но любовта се калява в изпитанията”, помисли си той.
-Как е възможно - възпротиви се Нана -как е възможно един съпруг да има повече права от любовника! Това е немислимо, няма да го допусна.
-Разбирам съпруга ти - каза Дамоклис. -И аз на негово място бих изпитвал същите тревоги и щях да постъпя по същия начин.
-Тоест, каза разгневена Нана - тоест щеше да подозираш любимата си жена, когато тя, както и аз, не да ти дава никакъв повод за подозрения?
И докато Димитрис бе останал безмълвен от разсъждението на Нана, тя въздъхна дълбоко, шепнейки: „Всички мъже сте еднакви.” И продължи решително и почти разгневено: „Не може, господине, не може съпругът да има същите права като любовника. Едно е съпругът, друго е любовникът. Съвършено различни роли. Съпругът има задължения, а любовникът права.”
-Но, Нана, и аз имам някои задължения, нямам ли? Искам и аз да имам някакви задължения... не само права. Не искам да загубя задълженията си - довърши скептично Димитрис.
-Щом искаш да имаш задължения, имай ги, твое право - каза Нана. -И смятам, че няма от какво да се оплачеш. Да не би да не зачитам задълженията ти? Задълженията, които си извоювал с толкова труд? Със собственото си оръжие си ги извоювал, с вилица и лъжица си ги извоювал, Димитрис. Димитрис, ти готвиш великолепно. Как би било възможно да те лиша от задължението да ми готвиш?
Така Нана го успокои и докато дългите й пръсти се отдаваха на изкусни ласки, тя мърмореше дрезгаво и провлачено рецептата, която преди малко бе вкусила.
-Ти отново стори чудото си. Потопи във врящо олио и накара да порозовее нежната бялорозова плът на заека. Прибавяйки доматен сос, създаде подходящата цветова среда, където за около час и половина намери подслон едливата земна плът преди да премине в чинията, а оттам към вечността на небесата на стомаха, съпроводена от лукчета - мънички, съвсем кръгли лукчета, бахар, канела, карамфил и дафинов лист. На седмото небе от щастие и капнал, Димитрис бе вече заспал.
Когато Димитрис се събуди. Нана безшумно си бе отишла преди един след полунощ, за да избегне надвисналата заплаха от преждевременното завръщане на съпруга й у дома.
Щастливата превъзбуда не позволи на Димитрис да мигне. А подобно щастие не бе възможно да остане заключено между четирите стени на неговия апартамент. Почувства жива потребността да го сподели с някого, с някой близък, много близък, човек.
Колкото до трудностите, пораждани от мнителността на съпруга на Нана, имаше време да размисли по-хладнокръвно до следващата им среща в други ден, да скрои план за отбрана и атака. Засега, олюлявайки се от опиянението, в което го бе потопил нектарът от устните на Нана, той се запъти към телефона. Разлисти за малко лежащия отстрани телефонен указател и набра номера на Дамоклис.
-Дамоклис ли е, Димитрис…
-Не знам защо, но днес цяла вечер си мисля за теб…
-Да, мислех си за теб. Не знам как ще го приемеш, може би това е самонадеяността, която ни дарява щастието…
-Както и да е, да става каквото ще, приеми го както щеш…
-Не, не съм пиян, уверявам те, не съм пиян…
-Влюбен, да, силно влюбен, силно…
-То е все същото. Имаш право. Какво ти пиян, какво ти влюбен?
-В Нана! Ах, Нана! Ти не познаваш Нана! Не можеш да си представиш Нана…
-Защо ли ти разправям всичко това? Защо точно на теб? Знам ли и аз защо? Защото, макар да те познавам толкова малко, по-малко и от малко, те чувствам близък, впрочем ти си буквално до мен, в съседния апартамент…
-Извини ме за среднощното притеснение, може и да съм те събудил, но не можех да запазя в тайна щастието си, Дамоклис. Имах нужда да го споделя. Да предам щастието си. И си помислих за теб…
Ах, Дамоклис. Нана току-що си тръгна, току-що. Все още я виждам разголена, свита на канапето. Все още тежкият й парфюм витае и ще витае през цялата нощ във въздуха на апартамента ми…
-Каква гозба приготви? Задушен заек...
-Да, позна. Точно така. Две карамфилчета. Не едно, не три. Ти си страхотен.
-Да си оближеш пръстите, Дамоклис. Във всеки случай Нана ги облиза. Какви пръсти само, Дамоклис, какви пръсти. Такива пръсти старовремските поети наричат „пръсти като кринове”. ..
-Останали са две порции. Ако искаш, ела утре вечер да вечеряме заедно.
-Не, утре вечер няма да я виждам. За съжаление няма да я видя. Не можем да искаме всичко да се нарежда както ние пожелаем. За съжаление, Дамоклис, не мога да притежавам Нана изцяло само за мен…
-Аз притежавам по-голямата част от Нана, лъвския пай от Нана, но една част от нея принадлежи и на някой друг…
-Да, Дамоклис, тя е омъжена. Все пак и съпругът има право на едно парченце от Нана…
-Няма ли да можеш утре вечер? Разбирам. Сигурно и ти си имаш твоя Нана. Сигурно и ти си имаш твоята Нана.
-Пожелавам ти, Дамоклис, твоята да притежаваш изцяло само ти…
-На обяд. Да, на обяд. Ще запазя задушеното за обяд….
-Бях сигурен, че ще се зарадваш, Дамоклис. Ако не бях сигурен, нямаше да ти се обадя. Ти си от малцината, от редките хора, които се радват на щастието на другите. Интуицията не ми изневерява…
-Лека нощ, Дамоклис. Тъпкано да ти се връща щастието, Дамоклис, тъпкано.
Задушен заек
Нарязан на порции, заекът се маринова в три четвърти литър бяло вино, с три супени лъжици оцет, две супени лъжици зехтин, един дафинов лист, стръкче мащерка, нарязана голяма глава лук, две скилидки скълцан чесън, стръкче магданоз, малко стръкче целина, средно голям морков нарязан на кръгчета, бахар и пипер на зърна, две карамфилчета.
След двайсет и четири часа в марината отцеждаме добре парчетата заек, поръсваме ги със сол и пипер и ги запържваме в половин купа зехтин докато порозовеят. Прибавяме маринатата, като я прецеждаме през ситен гевгир, една купа говежди бульон, една купа сок от пресен домат, подсилен с лъжичка доматено пюре, половин чаена лъжичка захар, пипер и бахар на зърна, две карамфилчета, един дафинов лист, сол и пипер.
Варим на бавен огън един час и прибавяме половин килограм микроскопични съвсем кръгли сухи лукчета, от които внимателно сме обелили люспите, като преди това леко сме ги запържили.
Още половин час варим на тих огън.
Превод от гръцки: Здравка Михайлова
Преподавателят в Солунския университет Андреас Стайкос е завършил специалност Театър в Conservatoire National d'Art Dramatique в Париж и е автор и режисьор на много пиеси. Романът «Опасно готварство» (1997) е преведен на осемнайсет езика, българското му издание е от изд. «Балкани», 2005, превод Здравка Михайлова. Театрална версия на «Опасно готварство» е поставяна в «Комедии Франсез» и в Рио да Жанейро.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
