Галерия

1

Преподавателят в Солунския университет Андреас Стайкос е завършил специалност Театър в Conservatoire National d'Art Dramatique в Париж и е автор и режисьор на много пиеси. Романът «Опасно готварство» (1997) е преведен на осемнайсет езика, българското му издание е от изд. «Балкани», 2005, превод Здравка Михайлова. Театрална версия на «Опасно готварство» е поставяна в «Комедии Франсез» и в Рио да Жанейро.

В отзива си за книгата лондонският вестник «Таймс» пише: «За някои хора готвенето е задължение. За Нана то е божествено изкушение. Неспособна да направи избор между кулинарните умения на двамата си любовници, тя им дава свободата да я обожават с най-примамливи кулинарни приношения. Това е най-вкусната книга, която сте чели някога».

ГЛАВА ПЪРВА

МАГДАНОЗЪТ, КОЙТО ТАНЦУВА В ТЕПСИЯТА

Тънки готварски миризми, които се носеха невидимо от разтворените балконски врати на съседните им апартаменти на шестия етаж на улица «Авероф» 18, свързваха Дамоклис Диму и Димитрис Исавридис.

В резултат на първата им среща пред асансьора на техния етаж те си размениха по едно «добър ден».

При слизането мълчанието им бе прекъснато от донякъде по-излиятелния Дамоклис.

-Карате магданоза да танцува в тепсията, нали? Разбира се, кълцате го за салата.

 Димитрис Исавридис се подразни силно от констатацията на Дамоклис. През ум му мина всичко друго, но не и ласкателни мисли за качествата на неговия съетажник. Тъй като кухнята му бе в съседство с преградата, разделяща балконите им, той си представи Дамоклис покатерил се на високо столче, така че главата му да стърчи над млечната на цвят преградна стена, как с ловко кривене на врата дебне и шпионира сцени от личния му живот. Неговият съсед се бе оказал истински кухненски воайор. Наистина Димитрис имаше навика да мята в малка тепсия магданоза като преди това махаше дръжките и ги нарязваше на дребно с ножичка. Яркозелените микроскопични накълцани листенца подскачаха като конфети по дъното на тепсията, сипещи се от челюстите на ножичката. Сигурно отвратителният кухненски воайор бе имал случай да види и още много други неща! Сигурно го бе виждал чисто гол, препасан само с готварска престилка и шапка. Той също като Димитрис имаше обичая да готви на интервали в паузите между еротичните си актове с Нана. Дори доста пъти гола или полугола Нана го следваше в кухнята и му правеше компания, докато той изтискваше някой лимон или запържваше късовете пилешко. Ужасният съсед бе видял всичко. Димитрис настръхна. Продължи да стои безмълвен, докато Дамоклис си мислеше, че новият му съсед по етаж бе интровертен и необщителен тип, че сигурно не бе възможно самият той да готви и че сигурно бе от онези кисели стари ергени, които живеят с майките си. Сигурно толкова добре готвеше майка му или пък някоя леля от село.

Щом излязоха от асансьора, възвръщайки си самообладанието, Димитрис попита Дамоклис:

-Ще ми позволите ли да ви почерпя едно кафе в кафенето отсреща?

-С удоволствие, отвърна Дамоклис, който виждаше как се преобръща прибързаното мнение, което си бе съставил за безмълвния си съсед.

В кафенето сред тежко мълчание те палеха цигара от цигара и всмукваха кафяна утайка и въздух. Кафените чашки отдавна бяха празни. Нови безмълвни глътки и най-после силно пребледнелият Дамоклис се осмели да изрече, заеквайки:

-Сигурно сте забелязали голямата бенка отляво на задника ми? Дамоклис остана безмълвен.

-Признайте си, че сте я видели - продължи непоколебимо Димитрис. -А ако не сте я видели, ви оправдавам. Има по-привлекателни неща от бенката на моя задник. Например, чехлите с високи токчета на моята приятелка. Чехлите с високия ток и черния помпон. Този черен помпон с право ви възбужда. Той е изработен от пера, тоест от щраусови перца. И нокътят й, ярко червеният проблясващ нокът на върха на големия й пръст - изрече отривисто на един дъх Димитрис.

Дамоклис замръзна. По описанието им разпозна чехлите, които самият той бе подарил на многообичната си Нана. Разпозна също така и ярко червения й лъскав нокът.

-Няма ли най-после да ми кажете, господине? - продължи почти гневно Димитрис. -Откъде знаете, че карам магданоза да танцува в тепсията?

Като жив мъртвец Дамоклис гаврътна на един дъх узото, което току-що си бе поръчал, то прогори вътрешностите му и, останал почти без дъх, се отдаде на неудържимо разбъбряне:

-Просто е, много е просто. За да идва от вашия към моя балкон на силни талази миризма на магданоз и тази миризма да пробива благоуханната преграда от жасмини, гардении и толкова други цветя, които красят балконите ни, това означава, че количеството магданоз е значително, следователно е предназначено за салата, побира се само в тепсия преди да намери официалното си и окончатено място в купата за салата и нарязването му изисква продължително време. Щипка чесън, една или две скилидки чесън, идеално намачкан и разбъркан с магданоза, малко солчица, зехтин и лимон, допълват цялото.

Толкова прецизното описание на салатата подсили твърдението на Димитрис, че Дамоклис го дебне и знае всяка подробност от всекидневието му.

И така той започна разпит от почти полицейско естество в опит да хване в капана събеседника си и да го тласне към това самият той да изпадне в противоречие.

-По незначителната миризма на магданоза вие подушвате цялата рецепта и дозировката, така ли? Вие сте достоен за възхищение, каза иронично Димитрис.

-Тогава сигурно знаете какво върви добре с тази салата.