Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа "Доня Алба" на Джиб Михаеску

22 Януари 2016 / 10:01:17  GRReporter
4309 прочитания

Докато се случваше всичко това, мисълта ми полетя далече в онзи следобед. Без да искам, и дори насилвайки се да отхвърля такива налудничави идеи, не можех да си обясня защо преминаващата фигура, която изглеждаше благородна и вече заета, разтърси толкова бурно и с такъв трясък речниците с мъртви езици. Съвсем логично, отговорът е ясен: кой не би потреперил, когато на един кос коджамити офицер, с три петлици на ръкава, му се изплъзват две солидни книги направо от ръката и се трясват с такава сила в асфалта? Но стори ли ми се само..., че видях това потреперване, не, напротив, добре го видях... и далеч не бе само това... като че бе потрепване на недоволство от всеки шум, от всяка случка, неуместна спрямо хода на мислите и приличието на обстоятелствата, която тази красива жена очакваше да види на пътя си. Смя се, без съмнение, в крайна сметка, и в смеха ѝ пулсираше гордостта, че ѝ бе оказано неочаквано толкова необичайно зачитане, но сега, когато в изпитната зала скърцат само токовете на обувките, и очите проникват толкова по-дълбоко в заплетения Цицеронов стил, виждам добре, че онзи смях бе като че от облекчение, от задоволство, от радост, че цялата експлозия, напълно неочакваната забавна случка, не бе нищо друго, освен това, което бе ― само още един комплимент, смирен комплимент на бедно офицерче, без параден колан и демобилизирано, което си взема поправителен изпит, непохватен и искрен комплимент, неволно адресиран към рядката ѝ красота.

Но толкова и нищо повече: тя тръгна с онзи полъх на страх, който запулсира едновременно и в очите, и в сърцето, бе се отдалечил с нея, покрит само с една усмивка на благодарност, радост и гордост. Не знам дали сте виждали дете, крехко и красиво, опарено от някакъв моментен страх, и не сте ли желали, този страх да има истинска причина, да не бъде подклаждан от нещастно детско видение, за да се намесите решително, дори и да рискувате живота си, само да получите от тънките устни и големите очи знак на благодарност, само да видите ръцете, малки и трескави, да се протягат признателно към вас? Но сега, представете си тази красива жена как ви моли за помощ в момент на пълна паника, в страшно душевно объркване. Може ли да има нещо по-чудно, по-сладко, по-смущаващо, отколкото признателността в красивите очи на жена? Бях приключил, смятам добре, дипломните ми работи по латински и още по-добре, по гръцки (продължих с класическите езици, защото на пристанищата бях започнал да се справям сносно с модерния гръцки и въпреки особеностите на езика на древните елини, ми беше ужасно лесно да разшифровам текстовете и да използвам огромния речник, който ме бе изложил на публичен срам преди време) и докато очаквах сигнала за тръгване, вървях мислено след жената, която ми бе благодарила с очите си за спонтанния ми възхитителен гаф. Ако сърцето ѝ бе смутено, пътят ѝ щеше да се движи по заплетени пътеки, мислех си и се виждах как излизам насреща ѝ в най-трудния момент в живота й.

 

 

Категории: Откъс романДоня АлбаДжиб Михаеску
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus